Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 189   София,  28  юни  2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на седми април две хиляди и десета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Ружена Керанова                                                                                            Николай Дърмонски   при секретар Аврора Караджова .......................... и с участието на прокурора  Искра Чобанова   ...........изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ..............................  наказателно дело № 160/2010 год.             Производството е касационно по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № П-7 от 15.ІІ.2010г. по н.д. 3/2010г. на Военно-апелативния съд на РБ с искане решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав. Доводите са за нарушение на материалния закон – чл.348,ал.1,т.1 НПК, по съображения, че неправилно е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Аргументацията касае касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, намерило израз в неправилни изводи за фактите. Това основание обаче не е наведено с протеста. Гражданският ищец М. на о. (МО) поддържа протеста и иска гражданският иск да бъде уважен. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста като не намира за доказани по несъмнен начин обвиненията против подсъдимия М. Т. М. по чл.202,ал.2,т.1 и по чл.387,ал.3 НК. Подсъдимият и защитата му са на становище решението да остане в сила поради неоснователност на протеста. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред решение е потвърдена присъда № П-121/4. ХІ.2009г. по нохд П121/2009г. на Софийския военен съд, с която подсъдимия М. Т. М. е признат за невинен и оправдан по обвиненията: 1. по чл.202,ал.2,т.1 във вр. с чл.201 НК за това, че в качеството на длъжностно лице – началник на поделение 18250 Челопечене, за времето от 1.VІ.2007г. до 31.VІІІ.2007г. в София присвоил 217 куб.м. тополова дървесина на стойност 14464,60лв., собственост на МО и поверена му да пази, като без правно основание я предал на фирма „ВДК-1” ЕООД и присвоеното имущество е в големи размери; и 2. по чл.387, ал.3 във вр. с ал.1 НК за това, че в същото качество, в същия период и на същото място превишил властта си, като вместо директор на Дирекция „Зелена система” към Столичната община р. на фирма „ВДК-1” ЕООД да извърши сеч на 77 бр. тополи извън района на поделение 18250 Челопечене и от това са произлезли вредни последици за СО – район „Кремиковци”, изразяващи се в унищожаването на 77 бр. тополи, като деянието е извършено с цел деецът да набави за фирма „ВДК-1” ЕООД имотна облага за 27099 лв.; исковете на М. на о. за обезщетяване на вреди от престъплението по чл.202,ал.2,т.1 НК в размер на 14466,60лв., както и този на СО – район „Кремиковци” за 27099лв., обезщетение за вреди от престъплението по чл.387, ал.3 във вр. с ал.1 НК, са отхвърлени като неоснователни. При приетото за установено, че подсъдимият М е действал в съответствие с разрешението на кмета на Район „Кремиковци” Н. и при спазване на задълженията му като началник на военното поделение 18250 Челопечене, законосъобразно е прието, че деянието му е несъставомерно по чл.202,ал.2,т.1 във вр. с чл.201 НК. Прието е и че срещу дървесината от отсечените тополи в поделението на подсъдимия е постъпил с приема-предавателни протоколи по-качествен и по-скъп дървен материал, който останал на склад. При това изводът на съда, че не е налице присвояване на дървесината от отрязаните дървета съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Обстоятелството, че получения и заскладен дървен материал по сключения договор с фирма „ВДК-1” ЕООД не е заприходен надлежно не дава основание да се приеме, че подсъдимият се е разпоредил неправомерно в чужд интерес с повереното му имущество. Липсва щета, а присвояването е резултатно престъпление. Правилен е и извода за липса на субективната страна на престъплението при приетите за установени по несъмнен начин факти – подсъдимият е действал открито с информиране на длъжностни лица от МО за извършеното и със съзнание, че извършва полезна и разрешена дейност. Съответстват на закона и съображенията на съда, че М. не е осъществил признаците на длъжностното престъпление по чл.387, ал.3 във вр. с ал.1 НК, след като в службата му няма задължения във връзка със сеч на дървета, частна собственост и които се намират извън района на военното поделение. Между впрочем в протеста няма никакви аргументи срещу потвърждаване на оправдателната присъда в тази част. В гражданската част решението не е обжалвано, поради което и е влязло в сила и не подлежи на проверка в настоящето производство. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № П-7 от 15.ІІ.2010г. по н.д. 3/2010г. на Военно-апелативния съд на РБ. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: