Р Е Ш Е Н И Е                                           № 360 София, 29 октомври 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 362 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 114/07 г. Районният съд-гр. Монтана осъдил подсъдимата Н. М. Т. на основание чл.202, ал.2, т.3 във вр.с чл.202, ал.1, т.1, чл.201, чл.55, ал.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 3 години. На основание чл.202, ал.3 във вр.с чл.202, ал.2, т.3, чл.50, ал.1, чл.49, ал.2 и чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 НК съдът лишил подсъдимата от право да заема отговорна държавна или общинска длъжност, в това число и директор на целодневна детска градина или на друго държавно или общинско предприятие, организация или друго юридическо лице на държавна или бюджетна издръжка за срок от 3 години и от право да упражнява професия или дейност, свързани с управление и отчитане на парични и/или материални ценности за срок от 3 години. Подсъдимата е оправдана в частта по обвинението за извършено престъпление и по смисъла на чл.316 във вр.с чл.310, ал.1, чл.308, ал.1 НК. Със същата присъда подс. Т. е осъдена да заплати на Ц. за р. на човешки ресурси сумата от 968,20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. По жалба на подсъдимата с решение от 23.02.2009 г. по внохд № 10/09 г. Окръжният съд-гр. Монтана изменил посочената присъда като намалил размера на наказанията по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 НК на по 1 година и 6 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Подс. Т. е направила искане за възобновяване на наказателното дело по реда на чл.421, ал.3 във вр.с чл.422, ал.1, т.5, чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, което се поддържа пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. Гражданският ищец не взема участие в касационното производство. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Изводимо от съображенията, изложени в направеното от осъдената искане, вън от проверката на настоящата инстанция остава оправдаването й по чл.316 във вр.с чл.310, ал.1 и чл.308, ал.1 НК. В останалата част искането за възобновяване е допустимо и основателно. При разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което предопределя връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването му, тъй като съдът е ангажирал наказателната отговорност на молителката по предположение, с което е нарушил забраната на чл.303 НПК. От фактическа с. е установено, най-общо, това, че по силата на надлежно сключен договор между осъдената Т. и Центъра за р. на ч. ресурси (ЦРЧР) – СD-15 от 01.09.2004 г. за отпускане на субсидия от Европейския съюз за образователен проект, в разплащателна сметка на ЦДГ № 4 в Банка „Алианц България”-клон гр. М. са постъпили следните суми – авансово на 16.09.2004 г. 4947,20 евро и балансово на 19.12.2005 г. – 910,44 евро. Съгласно клаузите на договора осъдената е била задължена да даде финансов отчет, като възприемането му (частично/изцяло) от с. на ЦРЧР предопределя размера на балансовия превод, до размера на първоначално отпуснатата субсидия от 6184 евро. Както добре е видно от посоченото дотук, реално е получена субсидия в размер на 5857,64 евро. Субсидията по цитирания договор се състояла от две части – стандартна и променлива, като първата в размер на 1500 евро включвала разходи, свързани с изпълнението на планираните дейности по проекта на национално ниво - консумативи, документация, услуги и пр., а втората в размер на 4684 евро се отнасяла за извършване на разходи по транснационалната мобилност на учителския състав - разходи за работни срещи в други страни. Обвинението спрямо молителката е за присвояване на пари от първо посочената група. Механизмът на усвояване на отпуснатите средства включвал тегленето им от банката от счетоводителя - св. Й предоставянето им с РКО на Т. Съгласно клаузите на договора, преди изтичането му е следвало да се представи на ЦРЧР отчет, състоящ се от две части – съдържателна и финансова. Първата част била в задължение на св. В, а втората – на осъдената. След изготвянето на отчета Т. подписала същия от свое име и от името на В. , като инкриминирала подписа на последната. Този отчет от 27.07.2005 г. бил представен на ЦРЧР. Установено е също, че във финансовия отчет са намерили място фактури за телефонни услуги на обща стойност 216,92 лева, които в действителност са били заплатени от бюджета на ЦДГ, фактури за материали на обща стойност 126,28 лева, закупени със средства, предоставени от родителите на децата, както и фактура за 625 лева - разход за предпечатна подготовка и печат на 250 брошури по силата на договор с „Вега Принт” ООД - гр. С., каквато фирма не съществува в България и никога не е имало с код по Булстат, какъвто е посочен във фактурата. От заключението на експерта по допълнителната съдебно-икономическа експертиза е установено, че на 22.12.2005 г. с РКО № 1* три дни след превода на балансовото плащане в размер на 1780,67 лева, Т. е получила сумата от 1746,57 лева, като 625 лева са отчетени със споменатата фактура за външна услуга, а останалата част – за командировки. При тези фактически положения решаващият съд е приел, че в периода от м.09.2004 г. до м.12.2005 г. Т. в качеството си на длъжностно лице присвоила сума в общ размер от 968,20 лева, предоставени от Европейския съюз на Република България, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление – това по чл.310, ал.1 във вр.с чл.308, ал.1 НК, като на 27.07.2005 г., в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си е съставила неистински официален документ – финансов отчет за извършени разходи по договор СD-15 от 01.09.2004 г., с цел да бъде използван и бил използван пред ЦРЧР. В областта на имуществената отговорност на отчетниците понятието „липса” обикновено означава неотчитане на имуществото, което им е връчено или поверено, резултат на щета с неизвестен произход. Произходът на щетата от престъпление обаче е винаги известен, доколкото действията на длъжностното лице, като част от изпълнителното деяние по чл.201 НК са доказани по несъмнен начин. За престъплението по чл.201 НК не могат да не бъдат известни (недоказани) разпоредителните действия на отчетника, които той е извършил в свой интерес, както е в настоящия случай. Назначената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза (л.347), приета от решаващия съд, предвид на поставените й задачи не е дала възможност на последния да достигне до обективната истина по делото, част от която са и разпоредителните действия на Т. с поверените й средства. Нещо повече някои от поставените на експерта въпроси – по т.т.2-4, излизат извън рамките на неговата специалност и той е следвало да откаже да даде заключение по тях, макар по силата на чл.149, ал.2 НПК да е бил длъжен да стори това. Използвани ли са предоставените средства по предназначение, какъв е бил механизма на отклоняването и присвояването им, каква сума е била присвоена и от кого – са въпроси по съществото на делото и няма как да бъдат решавани от експерта. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК най-добре са могли и могат да бъдат изяснени посредством съдебно-счетоводна експертиза. Необходимо е установяване на движението на паричните средства по споменатата разплащателна сметка, на всички документи, по силата на които Т. е получила в свое владение такива от същата сметка, както и на всички оправдателни документи, които е представила за разходването им.становяването на тези обстоятелства прави възможно изясняването на причините, поради които вече заплатени материали и услуги, са били отчетени, като разходи по сключения договор, както и евентуално кога и с какви разпоредителни действия осъдената е усвоила инкриминираните по делото суми в свой интерес. От друга с. , липсата на яснота относно разпоредителните действия на отчетника злепоставят извода за „улесняващото престъпление” по отношение на сумите над 625 лева.. След превеждането на балансовото плащане на 19.12.2005 г., по линия на стандартната субсидия е усвоена/или не само последната. Как при това финансовият отчет е позволил противоправното усвояване на останалите суми, не става ясно, нито от доказателствата по делото, нито от мотивите на оспорения съдебен акт. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение от 23.02.2009 г.., по внохд № 10/2009 г. на Окръжния съд-гр. Монтана, както следва: -в частта, с която е изменена присъдата на Районен съд-гр. Монтана, постановена по нохд № 114/07 г. и -в частта, с която същата присъда е потвърдена по обвинението по чл.202, ал.2, т.3, във вр.с чл.202, ал.1, т.1 (чл.310, ал.1 във вр.с чл.308, ал.1 НК), чл.201 НК и по приложението на чл.45 ЗЗД спрямо Н. М. Т.. ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: