Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 29.06.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1902 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Д. чрез пълномощника му адвокат А. Г. против решение № 223 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 830 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2277 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 1021 от 2016 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от С. Х. Д. против Б. С. Б. и А. А. Б. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че С. Х. Д. е собственик на 37 кв.м., представляващи част от имот пл. № *, УПИ *, кв.1 по плана от 2001 г. на [населено място], разположени по дължината на източната му граница с имот пл. № *, УПИ *, кв.1 по плана от 2001 г., които са отразени неправомерно в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***, като е налице грешка при заснемането в кадастралната карта на границата между имоти *** и ***. Б. С. Б. чрез пълномощника си адвокат С. П. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор, като претендира възстановяване на направените разноски, а А. А. Б. не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 493 от 27.11.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с по въпроса: с оглед на какви обстоятелства следва да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти, ако същите са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в границите на урбанизирана територия въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, нанесени са в действащ кадастрален план след реституцията и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ. Въпросът е относим по настоящия спор, по който въззивният съд е приел за безспорно, че на основание покупко-продажба, обективирана в договор - нот.акт № 170, том I, рег. № 984, дело № 170 от 14.04.2005 г. по описа на Нотариус С. К. ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, индивидуализиран като УПИ с пл. № * в кв. 1 по плана на [населено място], с площ от 666 кв.м., при съседи: М. Ю. В., А. А. В., М. Н. и път. Праводателите му са придобили това право въз основа на приключила реституционан процедура по реда на ЗСПЗЗ с Решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на ОСЗГ-гр.Белица., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. Б. на нива от 0.666 дка, находяща се в строителните граници на [населено място] в местността Р., представляващ имот № *, парцел *от КП изработен 2001 г., при граници: М. Ю. В., шосе, А. А. В., М. Н.. Със същото решение е било отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0.036 дка, находяща се в на [населено място] в местността Р., имот № * по КП от 2001 г., тъй като попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7 ЗСПЗЗ – имотът е в улица. След закупуване на имота със заявление за изменение на КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-23/19.04.2011 г., ищецът е поискал да бъдат коригирани границите между поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***., по което Началника на СГКК- Благоевград се е произнесъл със Заповед № 17-15 от 19.01.2016 г. и е отказано исканото изменение, поради наличието на спор за материално право. Според мотивите на отказа по отношение на част от ПИ с проектен идентификатор *** са налице претенции за собственост от Б. С. Б. и С. Х. Д.. От своя страна ответниците са придобили собствеността върху нива с площ от 0.615 дка, находяща се в м.„Д.“, осма категория, попадаща в строителните граници на [населено място], представляващ имот с пл. № *, в кв. 1 по плана на населеното място въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 15, том IV, рег. № 4531, дело № 595 от 03.07.2007 г. по описа на Нотариус С. В.. Ангажираните от тях писмени доказателства /решение № 571А от 19.04.2007 г. на ОСЗГ-гр.Белица установяват, че праводателите им са придобили правото на собственост върху описания имот, като наследници на А. А. В., въз основа на приключила в тяхна полза реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ. Спорът между страните се е породил след като ответниците са се снабдили с Разрешение за строеж № 26/19.06.2013 г., издадено от гл. архитект на Община Белица за обект „ограда“, намираща се в ПИ с идентификатор № *** и са реализирали строежа, чрез който към настоящия момент са ограничени собствените на страните по делото имоти. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите М. Н., Б. Д. и Х. М., както и заключенията на единичната и тройната експертизи и е направил извод за неоснователност на предявения иск, като е препратил към мотивите на районния съд, че предмет на доказване е точното ситуиране на имота на място, че е налице погрешно отразяване и заснемане на плана, както и доказване обема на правото на собственост върху спорната част от имота от страна на ищеца по делото. Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че е придобил правото на собственост върху конкретно индивидуализиран имот по силата на договор за покупко-продажба, след окончателно приключила реституционна процедура, както и че границите на този имот са погрешно отразени в действащата КККР за землището на [населено място] в разминаване с КП от 2001 г. и ПУП-ПЗ от 2005 г. Според съдът от приложения по делото договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба № 170, том I, рег. № 984, дело № 170 от 14.04.2005 г. по описа на Нотариус С. К. не се установява ищецът да е придобил твърдените 37 кв.м. от имот с пл. № * по КККР. В посочения нотариален акт, като титул за собственост подробно е описан имотът, който придобива ищецът с неговото местоположение, граници/съседи, включително и площ, а именно: 666 кв.м. Посочения имот е придобит след окончателно приключила реституционна процедура, с който е възстановено на праводателите на ищеца, като н-ци на Й. Б. правото на собственост върху имот с посочената площ от 666 кв.м. Видно от приложеното решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на ОСЗГ-Белица, е, че е постановен отказ да бъде възстановено 0.036 кв.м. от посочения имот, поради причини, че посочената част попада в улица. На следващо място от заключенията на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установи съвпадение на границите между имот с пл. № * и пл. № * по плана от 2001 г. Вещите лица установяват разминаване в границите по плана от 2005 г. и сега изградената ограда, която в южния край е 35 см., а в северния 38 см., като отместването е в двете посоки. Доколкото посочените разлики са в рамките на допустимото, същите не се отчитат като грешки, съобразно чл.18, ал.4, т.2, б.„б“ от Наредба №РД-02-20-5 от 15.1.2016 г. Съответно не се установи построената в имота на ответника ограда да навлиза в имота на ищеца с посочената части от 37 кв.м., в каквото насока са твърденията на ищеца. Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба е Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че според разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/, като ищецът по този иск следва да установи материалното си право към момента на одобряване на КК, в която се претендира, да е допусната грешката. В случая с оглед твърденията и доводите на ищеца следва да се приеме, че е налице първата от посочените хипотези – твърди се от Д.., че реална част от неговия собствен имот – 37 кв.м., е погрешно заснета в границите на имота на ответниците в КККР, одобрени със заповед на 19.04.2011 г. Установено е безсъмено по делото, че ищецът се легитимира за собственик на основание покупко-продажба на имот с № * в кв.I по плана на селото, с площ от 666 кв.м., идентичен, според заключенията и на двете изслушани по делото експертизи с ПИ с идентификатор *** по КККР, действаща към момента /одобрена през 2011 г./. Д. нито е твърдял в хода на процеса, нито е ангажирал доказателства, да е собственик на имот с по-голяма площ от посоченото по-горе. Независимо от последното ескпертизите установяват, че според действащата КККР имотът на ищеца с идентификатор *** е заснет с площ от 703 кв.м – т.е. между площта, за която се легитимира за собственик и тази, която реално е заснета за парцела, е налице разлика от точно 37 кв.м., за която ищецът не установи при условие на пълно и главно доказване, че е носител на правото на собственост, независимо на оригинерно или деривативно основание. В този смисъл и защото не се твърди и няма данни между имот * и имот * по някой от предходните планове, вкл. и по действащия такъв, да е имало придаваеми места следва, че пространствените предели на правото на собственост на страните по делото трябва да се ограничат до посочените площи. Окръжният съд е приел, че анализът на писмените доказателства и заключенията на експертизите установяват безсъмнено, че имотът, за който ответниците се легитимират за собственици на основание покупко-продажба от 0,615 кв.м., е отразен в КККР /вкл. предходно действащи и настоящи/ с площ от 0,610 кв.м. Следователно - имотът е отразен на място съобразно пространствените предели на правото им на собственост. На самостоятелно основание анализа на графичния и писмен материал към експертизите и заключението на вещите лица са категорични, че имотната граница между имотите на страните по делото – * /на въззивника/ и * /на въззиваемите/ по действащата кадастрална карта е идентична с тази, по предходните кадастрални планове от 2001 и 2005 г. Констатирано е леко отклонение /разлика/ между изградената на място ограда и имота на ищеца по ПУП-ПР от 2005 г., която при улицата е 0,35 м., а в дъното – 0,38 м., но то е и в двете посоки и се компенсира като площи, поради което и не се отчита като грешка, предвид пълното й съответствие и с действащите подзаконови нормативни актове /Нардеба № 3/2005 г. /отм./ и действащата Наредба от 15.12.2016 г./. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съгласно чл.24, ал.1 ЗКИР поземленият имот е основна единица на кадастъра, а ал.2 от същата правна норма изисква поземления имот да бъде отразен в кадастъра съобразно границите на правото на собственост. При спор относно начина, по който са отразени в кадастралната карта съседни имоти /независимо дали е предявен чрез иск по чл.54, ал.2 ЗКИР или друг иск за собственост/, съдът следва да установи границите на собствеността на всяка от страните по спора, като отчита и осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници /в този смисъл мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Площта на поземления имот е част от основните кадастрални данни, но не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е функция на границите му /решение № 704 от 7. 01. 2011 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Поземлените имоти, чието право на собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, се обособяват като самостоятелен обект на вещни права с решението на административния орган /ОСЗ/. Когато обобществените земеделски земи към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ се намират в урбанизирани територии реституцията се извършва в стари реални граници /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/, като решението на ОЗС има силата на констативен нотариален акт /чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ/. Именно това решение, постановено въз основа на издадени от съответната община удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ определя границите на собствеността. В тези граници реституирания имот следва да бъде нанесен в кадастрален план. Ако липсват осъществени факти, водещи до промяна на границите на реституирания имот, то и при урегулирането му при действието на ЗУТ вътрешните регулационни линии следва да съвпадат с границите на собствеността, определени с решението на ОСЗ, а съответно и тези граници следва да бъдат отразени в кадастралната карта. Следователно в хипотеза, когато съседни поземлени имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в урбанизирана територия с решение на ОЗС въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, нанесени са в действащ кадастрален план и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ, при преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти следва да се установят границите на правото на собственост към момента на обособяване на имотите като самостоятелни обекти на вещни права с решение на ОСЗ и да се установи осъществени ли са след този момент факти, които водят до промяна на границите на собствеността. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, основателни за доводите в касационната жалба за неправилност на атакуваното решение. Въззивният съд е формирал изводите си единствено с оглед начина на отразяване на имотите на страните в кадастралния план, границите им при последвалото урегулиране при действието на ЗУТ и отразяването им в кадастралната карта, както и с оглед разликата в площите на имотите по документите за собственост и по графичното им заснемане в плановете и кадастъра, без да изследва границите на собствеността, определени с решението на ОСЗ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ и без да обсъди доводите във въззивната жалба, че самото попълване на кадастралния план през 2001 г. не е извършено съобразно действалата към този момент нормативна уредба и без да изслуша експертно заключение за установяване границите на собствеността върху двата съседни имота, определени с решенията на ОСЗ и дали същите са нанесени точно в кадастралния план от 2001 г. /като е отхвърлил искането във въззивната жалба за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза/. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград. При новото разглеждане съдът следва да изслуша експертно заключение за установяване дали през 2001 г. в кадастралния план имотите са нанесени съобразно границите на собствеността им, определени с решенията на ОСЗ и удостоверенията и скиците по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ и дали тези граници съответстват на границите, отразени в кадастралната карта. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на страните за възстановяване на направените в касационното производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 223 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 830 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: