Ключови фрази
Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове * достоверност на доказателствени средства * оценка на доказателствена съвкупност * графологична експертиза



Р Е Ш Е Н И Е

№ 338
гр. София, 14.10.2011 г


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева
Теодора Стамболова

при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1825/2011 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения П. Д. Б. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 11 от 26.01.2011 год. постановена по Н. дело № 1225/2010 год. на Ловешкия районен съд.
В искането се релевират основания за възобновяване по чл. 425 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до осъждането му по обвинения, които не са доказани. По същество се иска производството да бъде възобновено и да бъде оправдан.
В съдебно заседание осъденият и защитника му, редовно призовани му не се явяват, като от адв. В. М. са постъпили писмени бележки, с които изразява становище за уважаване на искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и служебно, в пределите на правомощията си, провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 11 от 26.01.2011 год. постановена по Н. дело № 1225/2010 год. Ловешкият районен съд е признал подсъдимия П. Д. Б. за виновен в това, че на 12.11.2009 год. на второкласен път П-35, в землището на село Славяни, обл. Ловеч, върху маси за търговия на дребно продавал и държал на склад в едноетажна постройка акцизни стоки- 707 литри ракия без бандерол на стойност 5656.00лв, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 234 ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл. 2 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 5656лв, като го е лишил от правото да придобива право за търговия с акцизни стоки за срок от две години.
Признал го е за виновен и в това, че на същата дата и място, без да има надлежно разрешение, държал боеприпаси 1 боен патрон и 58 ловни патрони, поради което и на основание чл. 339 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 2 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК му е определил общо наказание една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и на основание чл. 23 ал.2 и 3 НК е присъединил към него наказанията глоба и лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.7 НК.
Съдът се е произнесъл по приложените веществени доказателства.
С въззивно решение № 56 от 9.05.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 133/2011 год. Ловешкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възообновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
Оплакването на осъдения за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по двете обвиняения въз основа на недостатъчно и негодни доказателства. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за оценка на доказателствата, като без основание е кредитирал показанията на полицейските и митническите служители, а е отхвърлил показанията на св. П. и М. В., възприел е като годни доказателства протоколите за оглед на местопроизшествието и за претърсване и изземване, защото процесуално следствените действия са извършени в отсъствието на поемни лица и с участието на поемно лице, което се намира в изключително лоши отношения с него и тези нарушения са довели до осъждането му при липса на безспорни доказателства, от които да се направи единствено възможен и несъмнен извод за вината му. Абсолютно идентични доводи са поддържани като възражения против обвинението в първата инстанция и като облаквания в жалбата. Ловешкият районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, подробно ги е обсъдил и мотивирано ги е отхвърлил, като е изложил достатъчно и убедителни съображения, основани на обективен анализ на събраните доказателства, за тяхната неоснователност. При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, извършена въз основа на самостоятелния анализ на събраните в първата инстанция доказателства, въззивният състав не е констатирал пороци при формиране вътрешното убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 ал.1 т.1-3 НПК и не е имал основание да възприеме тезата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон, с осъждането му при недоказани обвинения. В мотивите на въззивното решение, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339 ал.2 НПК е отговорил на възраженията му и е мотивирал решението си за отхвърлянето им като неоснователни.
Проверката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на приетите за установени от решаващите съдебни инстанции, при спазване на павилата за събиране, проверка и оценка на доказатателствата, фактически положения. Тези правила по делото не са нарушени, като инстанциите по същество без основание са упрекнати, че при изграждане на вътрешното си убеждение относно фактите, подробно изложени в мотивите на съдебните актове, са допуснали нарушения при оцената и проверката на доказателствените източници. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване за двете обвинения, са установени въз основа на съвкупната оценка на данните съдържащи се в гласните доказателствени средства, протоколите за следствените действия и заключенията на изслушаните експертизи, които внимателно са анализирани и съпоставени помежду си. Важна част от доказателствената съвкупност, от която са направени фактическите контатации, че подсъдимият продавал и държал на склад акцизни стоки- 707 литра ракия без бандерол на стойност 5 656лв, когато такъв се изисква по закон, както й че държал боеприпаси – 1 брой боен патрон и 58 броя ловни патрони без да има за това надлежно разрешение са показанията на св. Г., П., И., Е., Г. и Л., първите четирима от които участвали от момента на извършване на проверката, а последните двама като поемни лица при извършения оглед след разбиването на помещението. Всеки от тях, под страх от наказателна отговорност, е възпроизвел непосредствените си впечатления за проверката и резултата от нея, както и за действията на подсъдимия. Липсват данни участниците в проверката да са проявили недобросъвестност, която да навежда на извод, че показанията им са тенденциозни и недобросъвестни. Ненадеждност на съобщените от тях факти не може да изведена от обстоятелството, че са действали при изпълнение на възложената им проверка и целят да защитят отчетения резултат от нея. При оценката им е подходено много внимателно и са кредитирани, след като са съпоставени с останалите източници на доказателства, в това число и с обясненията на подсъдимия. Последният не е оспорил факта на намирането на инкриминираното количество алкохол в едно от помещенията, които единствено е стопанисвал, като в съдебното следствие подробно е посочил в кой съдове какъв алкохол има, но е твърдял, че държи на склад ракията на четири семейства. Възражението му, че не е изнасял от помещението и не е продавал ракия в деня на проверката на проверяващите и на други лица е обсъдено и проверено. Решението си за отхвърляне на обясненията му в тази им част съдилищата подробно са мотивирали, като са ги съпоставили с показанията на свидетелите и приложения като писмено доказателство лист от календар, поставен на масата, на която развивал търговската си дейност. За проверка на твърдението му, че никога не е виждал този лист и не знае кой е написал ръкописния текст върху него, е назначена графологическа експертида, която е установила, че той е автор на обявените с него вид ракия и цена. Обсъдено е и промененото му становище след изслушване на експертното заключение, че този лист е бил изписан преди много години и са изложени логически съображения, изведени от печатния текст върху него, отразяващи периода за който се отнася и мотивирано е отхвърлено като недостоверно. При отразената върху него година, съвпадаща с времето на проверката, не може да се възприеме твърдението, че ръкописния текст бил изписан преди 5-10 години. Не са отхвърлени без основание и показанията на св. П. и М. В.. Внимателното запознаване с отразеното в протоколите им за разпит подкрепя направения извод, че са колебливи и представляват стремеж да се помогне на подсъдимия. Показателни в този смисъл са показанията на св. В., която е установила, че е разговаряла с проверяващите, като им казала да не се занимават с човека, защото не е направил нищо лошо.
Мотивирано е отхвърлен довода, че процесуално следствените действия са извършени в нарушение на процесуалните правила и съставените протоколи, в които са отразени иззетите вещи, в това число и патроните, са негодно доказателствено средство. Процедурата по чл. 156 НПК е спазена, като поемните лица са присъствали през цялото време и при разпита им са посочили кои вещи къде са открити. От съществено значение за законосъобразното извършване на това процесуално следствено действие е не какъв час на пристигането си са посочили двете поемни лица, а това, че и двамата са категорични, че в тяхно присъствие е проведен телефонен разговор с прокурор, след което се пристъпило към прогонването на охраняващите имота кучета и едва след това станало възможно да се влезе вътре и да се започне огледа. На стр. 6-7 от мотивите към присъдата първоинстанционният съд е отговорил на довода, че пристигналите на място полицаи са променили разположението на вещите върху търговската маса и това е направено с цел да бъде обвинен и осъден и мотивирано го е отхвърлил. Приложения към протокола за оглед фотоалбум не подкрепя твърдяното манипулиране на веществените доказателства.
Суверенно право на съда при оценката на доказателствата е да кредитира една част от тях, а да отхвърли друга част, когато между тях има противоречие. Контролиращата инстанция проверява единствено спазването на правилата за формиране на вътрешното му убеждение, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобразно дейтвителното му съдържание, без изопачаване на съдържащата се в него информация и дали от него са направени точни фактически и правни изводи. По делото тези правила не са нарушени, поради което въпросът за достоверността на доказателствените източници не може да бъде решен по различен начин, както се иска от осъдения.
С оглед на приетите за установени от кредитираните доказателства фактически положения, материалният закон е приложен точно с осъждането му по двете обвинения. От обективна страна е извършил действия, включени в изпълнителните им деяния, а от субективна страна е действал при форма на вината умисъл. Нарушил е установения в Закона за акцизите ред, като е държал на склад акцизни стоки без бандерол и деянието не представлява маловажен случай. За съставомерността му е без значение собствеността на тези стоки. Държането на боеприпаси без надлежно разрешение също е инкриминирано като престъпление.
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличие на основание за възобновяване по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Извън довода за осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК, на които беше отговорено във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон, други конкретни съображения в подкрепа на твърдението, че в двете фази на процеса са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита, те се излагат. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени при спазване на установени в НПК ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване на правата му.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Ловешкия районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл

Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдения П. Д. Б. за възобновяване производството по Н. дело № 1225/20010 год. по описа на Ловешкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 11 от 26.01.2001 год., потвърдена с въззивно решение № 56 от 9.05.2011 год. по ВНОХ дело № 133/2011 год. на Ловешкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: