Р Е Ш Е Н И Е N 813/10 София , 08.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1929 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 476 от 3.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Е. Р. Д. и Г. П. Д. на решение № 1249 от 6.07.2009 г. по гр.д. № 1334 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 201 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 980 от 2008 г. на Районен съд, [населено място], 16 състав и е уважен иска по чл.108 ЗС и е отменен н.а. № 20, т.2, рег. № 2880, н.д. № 211 от 2006 г. . Касацията е допусната по въпроса може ли да се придобива по давност обща част по предназначение, която представлява таван , които е обособен в четири тавански стаи и тоалет. В жалбата се позовават на всички нарушения, представляващи основания за касация , предвидени в текста на чл.281, т.3 ГПК. Ответниците Д. Р. К., Д. Г. К. и З. Д. К. представят писмена защита , в която развиват тезата си, че таванския етаж не отговаря на строителните правила и норми за жилище защото няма допустимата минимална височина на стаите. Допълнително се сочат, че изградените тавански клетки са ползвани от двете страни като складови помещения. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за тях , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният от Д. Р. К., Д. Г. К. и З. Д. К. против Е. Р. Д. и Г. П. Д. осъдителен иск по чл.108 ЗС за таванския етаж от жилищната сграда , изградена в УПИ № ІІІ-406 от кв.3 по плана на [населено място], Пловдивска област при следната фактическа обстановка: Д. Р. К. и Е. Р. Д. са сестри и всяка една от тях заедно със семейството си притежава самостоятелно жилище в триетажната жилищна сграда. Д. К., нейния съпруг Д. К. и дъщеря й З. К. са собственици на дериватиевно основание на първия жилищен етаж. По силата на отстъпено право на строеж Е. Р. Д. и Г. П. Д. са изградили и получили в собственост втория жилищен етаж. С изграждането му е възникнала и етажна собственост. С построяването на втория етаж е бил изграден и трети тавански етаж , в който са ситуирани четири тавански стаи и тоалет. Въззивният съд е счел, че този етаж е обща част на сградата по предназначение “защото никоя от страните не притежава надлежно учредено право на строеж за изграждането му”. Този извод е обусловил и заключението ,че етажа не би могъл да се придобие по давност преди да е взето решение от съсобствениците за промяна на характера му на обща част по предназначение. Този извод е неправилен. Няма спор, а се установява и от заключението на вещото лице С. С. К. , че е изграден трети етаж , в който са формирани четири складови помещения и тоалет. Правилно е изразеното виждане на въззвният съд , че третият етаж не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект по строителните правила и норми , тъй като не е налице необходимата височина. В същото време не се касае до подпокривно пространство , което еднозначно представлява обща част на сградата по смисъла на чл.37 от Закона за собствеността. Определящото е че в етажа са обособени складови помещения. В тази насока е и Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС, което посочва, че когато в подпокривното пространство (таванът) или част от него не са изградени съобразно СПН жилища или ателиета, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това подпокривно пространство е обща част. В случая са изградени складови помещения , поради което таванския етаж не е обща част , а се притежава в съсобственост. Няма спор, че нито една от страните не притежава право на строеж върху третия етаж, в който са реализирани четири складови помещения и следователно върху него би възникнала съсобственост по реда на чл.92 ЗС , като квотите биха били съответни на притежаваните от страните права на собственост върху терена или всяка от страните е собственик на Ѕ идеална част. Всяка от тях притежава обект в етажната собственост , което предпоставя и възможността да притежава складови помещения . В конкретния случай обаче касаторите са направили правопреобразуващото възражение за придобиването на целият тавански етаж в собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС. Таванските помещения обаче могат да бъдат придобивани по давност от лица, притежаващи обекти в етажната собственост , което обстоятелство може да бъде установявано с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Следва да се установи, че е преодоляна презумпцията на чл.92 ЗС и спорните обекти са придобити на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността. Касаторите са поискали да бъдат разпитани двама свидетели , но това доказателство не е събрано. Решението е постановено при непълнота на доказателствата , като са необходими допълнителни процесуални действия по тяхното събиране , поради което решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане по същество от друг съдебен състав. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1249 от 6.07.2009 г. по гр.д. № 1334 2009 г. на Пловдивския окръжен съд . ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: