Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 384 гр. София,  10.05.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и девети  април  , две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ  при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1190/2009 година.    Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. Ц. Г. от гр. П. срещу решение №578 от 02.04.2009г по гр.дело № 2690/2008г. на Пловдивски окръжен съд , с което е отменено решение от 19.05.2008г по гр. д. № 2275/2007г на Пловдивски районен съд,ХІІ състав и по същество е уважен иск за нищожност на алеаторен договор за продажба на право на строеж срещу поемане на задължение за издръжка и гледане , поради липса на основание и накърняване на добрите нрави. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила ,касателно приетото основание за нищожност на договор поради накърняване на добрите прави ,както и поради материална незаконосъобразност и необоснованост във връзка със съображенията ,че договорът е бил сключен без основание съгласно чл. 26 ал.2 от ЗЗД .Съображения са развити в жалбата . Ответницата по касационната жалба М. С. Т. оспорва оплакванията на касаторите и моли съда да отхвърли жалбата им . С определение №1249 от 16.10.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса в кои случаи при сключването на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане допускането за скорошна смърт на прехвърлителя може да бъде приравнено на знание , съответно какво отношение към този въпрос имат признаците възраст и здравословно състояние ,както и по въпроса за отграничение на основанията за нищожност по чл. 26 ал.1 предл. трето – накърняване на добрите нрави , спрямо нищожността по чл. 26 ал.2 ЗЗД , свързана с липса на основание, при този вид договори . По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о приема следното : Допускането , че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине , не е равнозначно на знание за близка ,скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност , нито води до нищожност поради противоречие с добите нрави. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и след прекаран без усложнения исхемичен инсулт, видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край не са били налице ,не е установена неизлечима болест и прогнозното медицинско заключение е обнадеждаващо, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване , е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние , да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент , а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право и добрите нрави резултат . Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос , касационната жалба е основателна . При постановяване на обжалваното решение Пловдивски окръжен съд неправилно е изтъкнал като решаващо съображение за недействителност на сделката обстоятелството ,че твърде напредналата възраст на прехвърлителя(осемдесет и осем години), заедно с със значително усложненото и недобро здравословно състояние , води до извод за такова допускане в отрицателна насока относно развитието на здравословното състояние , което е равнозначно на знание у приобретателката. С оглед основанието по чл.26 ал.2 от ЗЗД обаче релевантно е знание, че срещу получения имот приобретателят няма да престира нищо. Случаят не е такъв , а изводите на въззивния съд в тази насока са необосновани и нямат опора в доказателствата. От приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза ,от показанията на свидетелите , между които и личния лекуващ лекар на починалия С. К. , се установява , че към момента на сключване на договора здравословното състояние на прехвърлителя не е предполагало близка смърт , нито този изход би могъл да се прогнозира . След сключване на договора съответните грижи са полагани в продължение на два месеца,като наследодателят на ищцата е починал на 26.04.2007г в дома на ответниците . Въззивният съд не е оценил правилно и в съвкупност доказателствата , а вместо това се е занимал с мотивите на приобретателката и нейното семейство ,които мотиви били користни. Следва да се има предвид , че този въпрос няма отношение към основанието на иска ,че договорът за издръжка и гледане е от категорията на двустранните , възмездни сделки . Действително, договорът между страните е сключен едва след като е станало ясно ,че занапред грижите за К. следва да са непрестанни и постоянни , със сключването му страните са разрешили един въпрос, поставен отдавна в отношенията им . Ето защо фактите не подкрепя решаващите изводи на въззивния съд за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави . Обстоятелството, че други членове от семейството на приобретателката, в частност бащата на ответницата Ц,са разполагали с пълномощия да теглят от банковите сметки на К. , а контактите между наследодателя на ищцата и това семейство са били интензивни за продължителен период преди прехвърлянето на имота , като след 2006г. прехвърлителят изцяло е разчитал на лична помощ и други грижи предимно на тях, не обосновава извод, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен в момент, изключващ добросъвестното отношение на приобретателката. Предвид гореизложеното, постановеното от Пловдивски окръжен съд решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано , следва постановяване на друго решение по същество от настоящата инстанция, на основание 293 от ГПК. Искът за прогласяване на нищожност на сделката от 27.02.2007г по нот. акт №136 том І н.д. № 135/2007г е неоснователен и следва да се отхвърли и на двете поддържани основания - по чл. 26 ал.2, като сключен без основание и по чл. 26 ал.1 от ЗЗД ,поради накърняване на добрите нрави . С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските за всички инстанции, които ответниците са установил в размер на общо 1137 лв Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №578 от 02.04.2009г по гр.дело № 2690/2008г. на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : Отхвърля иска , предявен от М. С. Т. със съдебен адрес гр. П., ул. „Й” №16, срещу А. Ц. Г. от гр. П. жив. на ул. „.. С. М. ” № 49 за прогласяване нищожност на договора за продажба на право на строеж на апартамент с площ 50 кв.м. на първи надземен етаж,югозападен ъгъл, от бъдеща сграда при граници на апартамента ул. „В”,външен зид , стълбище, офис , която сграда ще се построи в дворно място от 257 кв.м. ,нах. се в гр. П., Район Северен ,съставляващо УПИ-ХV-1642 в кв. 562 по плана на гр. П.,V-та гр. част „З”, което дворно място е с пълен кадастрален номер 506164200 от к.р. №506 ,имот прехвърлен срещу задължение за поемане на издръжка и гледане съгласно сключен на 27.02.2007г между С чрез пълномощник Ц. П. Г. и А. Ц. Г. , с нот. акт №136 том І ,рег. № 1520 , н.д. № 135/2007г на Нотариус Т. Д. с район на действие ПРС , поради липса на основание и накърняване на добрите нрави . Осъжда М. С. Т. ,ЕГН ********** със съдебен адрес гр. П., ул. Й. №16 да заплати на А. Ц. Г. от гр. П. ул. „.. С. М. ” № 49 сумата 1137 лв разноски за всички инстанции . Решението е окончателно .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: