Р Е Ш Е Н И Е № 443 гр. София, 21 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1450 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдения Г. за възобновяване на производството по ВНОХД №1731/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. С присъда №340 от 11.10.2012 г., постановена по НОХД №5802/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив Р. Г. е признат за виновен в това, че на 24.03.2011 г. в [населено място], без съгласието на притежателя на изключително право „фирма” е използвал в търговската си дейност без правно основание промишлен дизайн от обхвата и закрилата по смисъла на чл.19, ал.2 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) и е предоставял таксиметрови услуги със знак, сходен с регистрираната марка по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), като на основание чл.172б, ал.1, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „глоба” в размер на 500 лева. С решение №397 от 28.12.2012 г., постановено по ВНОХД №1731/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, първоинстанционния съдебен акт е изцяло потвърден. В искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, осъществени в хода на приключилото наказателно производство. Релевират се и доводи за допуснати нарушения на материалния закон и оплаквания за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът е признал за виновен и осъдил Г., като не е отчел неяснотата на формулираното от прокуратурата обвинение и конкретно това, че инкриминираните действия са съставомерни по отношение на две отделни престъпления (едното с предмет защитен графичен дизайн, а другото- регистрирана марка). Поддържа се, че с осъждането за едно, че съдебните състави са допуснали нарушение на материалния закон. Като нарушение на материалния закон се посочва и това, че към момента на постановяване на въззивния съдебен акт подсъдимият е имал разрешение да ползва процесния стикер, като в процедурата по издаване на свидетелството за регистрация е установено, че инкриминираните цифри не са обект на правна защита, а цветовете, използвани в стикера, не са сходни с други защитени. Тези обстоятелства се сочат като основание да бъде приета липса на съставомерно поведение от страна на осъдения. Оспорват се и изводите на съда за съставомерност на действията на Г., като се поддържа, че неправилно решаващите съдилища са ценили заключенията на приетите по делото патентно- правни експертизи, като не са се съобразили със събраните гласни доказателства и конкретно това, че двата стикера (защитения и процесния) не са могли да бъдат сбъркани. Не се посочват конкретни оплаквания свързани с касационноно основание по чл.348, ал.1 т.3 НПК. Защитникът, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, поддържа искането, като възпроизвежда част от отразените в него оплаквания. Отново оспорва изводите на експертите, изготвили приетите по делото експертизи, като поддържа, че е недопустимо въз основа на субективни възприятия да бъде постановена осъдителна присъда. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като твърди, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на воденото срещу А. Р. Г. производството по ВНОХД №1731/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е процесуално допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първостепенният и въззивният съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали, като правилно са изяснили релевантните за изхода на делото обстоятелства. При внимателен преглед на доказателствените материали (свидетелски показания, приложени веществени доказателства, между които процесния стикер и заключенията на изготвените в досъдебното и съдебното производство патентно- правни експертизи) може да бъде направен извод, че тези доказателствени източници са еднопосочни. От заключенията на посочените експертизи е установено по несъмнен и безспорен начин, че е налице сходство между знаците, с които е означен ползвания от осъдения автомобил и тези, регистрирани от „фирма”, като дизайнът на използвания стикер е идентичен, по смисъла на чл.12, ал.2 ЗДП с този защитен от посоченото дружество. Заключенията на тези експертизи се подкрепят и от показанията на свидетелите по делото, като същите по недвусмислен начин посочват защо процесния стикер е сходен с този на „фирма” ООД и кое е налагало използването му. В тази връзка свидетелите Н., С. и К. са заявили, че стикера имитира логото на дружеството, свидетелят Л., че той е подобен на него, а И., че стикерът е носен, тъй като това е било стикер, ползван от най- оборотната таксиметрова фирма в града. В подкрепа на извода, че наличието на стикер на управлявания от осъдения таксиметров автомобил се е налагало единствено с цел да се наподоби този на по- голямото дружество е и безспорно установеното обстоятелство, че отразените в него цифри не са на действащ телефонен номер, на който таксито е могло да бъде извикано. При наличието на тези доказателства категорично не може да бъде възприето оплакването за допусната неточност или грешка при оценката им. Напротив, решаващите съдилища са направили верен анализ на доказателствените източници и правилно са изяснили фактите по делото. Не може да бъде възприето и оплакването, че неправилно постановените осъдителни съдебни актове почиват на субективни възприятия на свидетели и експерти. Материята на престъплението по чл. 172б НК изисква преценка за наличие на имитация на защитен обект. Съществуването на сходство или идентичност на сравняваните обекти винаги изисква субективна преценка на експерт (при изготвяне на експертиза) или на свидетел, при възпроизвеждане на известната му информация. Посоченото сходство не може да бъде установено (или отхвърлено) с обективни критерии и затова правилно решаващите съдилища са изследвали личните възприятия на свидетелите по делото (по отношение на налично сходство между сравняваните обекти) и тези на експертите, при приемане на заключенията им. Този подход е бил единствено възможен за установяване на релевантните за изхода на делото факти и използването му не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и атакувания въззивен съдебен акт не трябва да бъде отменян, а делото връщано за ново разглеждане от друг състав на съда. По оплакването за нарушение на материалния закон Касационният съд не възприе оплакването за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на потвърдената осъдителна присъда. При внимателен преглед на диспозицията на чл.172б, ал.1 НК може да бъде направен извод, че в нея са отразени няколко изпълнителни деяния, в зависимост от защитения интерес. Осъществяването на повече от едно от тях не е основание да се прецени, че извършените престъпления са повече от едно, респективно, че са осъществени при условията на съвкупност. В конкретното производство съдът е приел, че е налице сходство с регистрирана марка по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО означения и идентичност на промишлен дизайн- право, защитено с чл.19, ал.2 от ЗПД. Засягането на два различни защитени интереса не е основание да се носи разделена наказателна отговорност, като субектът трябва да отговаря за едно единствено престъпление по чл.172б, ал.1 НК, както правилно са преценили първостепенния и въззивен съдебни състави. Правилно съдебните състави са преценили, че са осъденият Г. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, независимо, че е регистрирал промишлен дизайн с изображение, идентично с процесното. Няма спор, че тази регистрация е извършена на 18.05.2012 г., много след инкриминираната дата, както и това, че са налице съществени разлики между наказателното производство и процедурата по регистрация. Не е спорно и това, че след посочената дата осъденият е имал възможност да използва този промишлен дизайн, но такава възможност за него не е съществувала преди този момент. Към тази дата защитения интерес е принадлежал на „фирма” и със засягането му Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.172б, ал.1 НК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са приложели правилно закона и не е налице основание за коригиране на постановените съдебни актове. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: В искането на осъдения Г. не са отправени конкретни оплаквания, свързани с претендираната явна несправедливост на наложеното му наказание. В производството по чл.419 и сл. НПК не съществува задължение съдът да провери служебно постановените съдебни актове, като единствено трябва да отговори на направените конкретни оплаквания. Ето защо касационният съд прие, че не се налага да отговори на немотивирано оплакване за съществуването на това касационно основание, като единствено може да посочи, че отмерените наказания на осъдения са съответни на обществената опасност на извършеното от него престъпление и данните, досежно личността му. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. Г. за възобновяване на производството по ВНОХД №1731/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.