1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 309 [населено място], 04.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 291 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Л. Б., чрез адв. Л. Н., против постановеното на 22.07.2010г. определение на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав по ч.гр.д. № 7742/2010г., с което е потвърдено определение от 09.03.2010г. по гр.д. № 9301/2008г. на Софийски районен съд, 34 състав за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателя недопустимо е със съдебен акт определение да се извършва преценка на събраните свидетелски показания относно спазването на срока за предявяване на иска и като резултат да се прекратява производството. Счита, че съдът не е отдал достатъчно значение на разликата в последиците на определението за прекратяване и съдебното решение. Сочи, че е налице противоречие в съдебната практика дали съдът следва да се произнесе с определение или с решение когато не е спазен срока по чл. 33, ал.2 ЗС. Ответницата по частната жалба Е. Г. М. поддържа на първо място, че определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Излага също и становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като за ищеца липсва активна процесуална легитимация, за която съдът следи служебно. Ответниците Н. и Т. Т. намират, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Претендират присъждане на разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Несъстоятелни са доводите на ответницата Е. М. за приложение на чл. 274, ал.4 ГПК. Действително, цената на предявения иск е 2428лв., което е под 5 000лв., но частната жалба е подадена на 23.09.2010г. когато не е било прието изменението на чл. 280 ал.2 и чл. 274 ал.4 ГПК в ДВ бр. 100/2010г. Към момента на подаване на жалбата разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК сочи, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. В случая обжалваемият интерес, определен спрямо цената на иска, е над 1000лв. и определението подлежи на касационно обжалване. Преди да пристъпи към преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Предявен е пред Софийски районен съд иск от М. Л. Б. против Е. Г. М., В. Г. М., Т. К. Т. и Н. Д. Т. по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 2/3 ид.ч. от недвижим имот в [населено място], местн. М. дол, [улица] площ 1200 кв.м., която част е продадена от първите двама ответници на вторите двама с нотариален акт №95, т.І, рег.№ 2237, д.№ 84/2000г. Поискано е също така признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от имота. Впоследствие производството по установителния иск е прекратено. Първоинстанционният съд с определение от 09.03.2010г. е приел, че искът по чл. 33, ал.2 ЗС е недопустим поради следното: Безспорно е, че към ищеца не е отправяно предложение за изкупуване на идеалната част на съсобствениците му, в която ситуация искът следва да се предяви в двумесечен срок от узнаването на продажбата. От свидетелските показания е установено, че ищецът е узнал за сделката през лятото на 2007г., а искът е предявен на 11.03.2008г., то е извън предвидения в закона срок. Поради това съдът е прекратил производството. В. съд с обжалваното определение е потвърдил горния съдебен акт като е възприел изводите на районния съд, произтичащи от събраните и кредитирани свидетелски показания, че срокът е започнал да тече през 2007г. и е бил изтекъл към завеждане на иска. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали преценката относно спазването на срока за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос на допустимост или на основателност на предявения иск и съответно с какъв акт следва да се произнесе съда, ако счете, че срокът е пропуснат. Представените множество съдебни актове на Върховния касационен съд действително установяват противоречиво разрешаване на въпроса. Така с Решение № 112 от 01.10.2008г. по гр.д. № 4643/2007г. на ВКС V г.о. е оставено в сила решение на въззивен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 33, ал.2 ЗС поради предявяването му след изтичането на двумесечния срок от узнаване на продажбата. В същия смисъл е и Решение № 423 от 27.05.2009г. по гр.д. № 1180/2008г. на ІІІ г.о., според което иск, предявен след срока, е неоснователен. В обратния смисъл са Решение № 47 от 11.02.2009г. по гр.д. № 690/2008г. на ІІ г.о. и Решение № 1258 от 04.02.2009г. по гр.д. № 4378/2007г. на ІІІг.о., с които са оставени в сила въззивни решения, с които е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иск по чл. 33, ал.2 ЗС поради неспазване на срока за предявяването му. При тези данни са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. На основание чл. 291, т.1 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката в първата група решения, а именно: Решение № 112 от 01.10.2008г. по гр.д. № 4643/2007г. на ВКС V г.о. и Решение № 423 от 27.05.2009г. по гр.д. № 1180/2008г. на ІІІ г.о. Същата съответства на разрешенията в определение № 329 от 06.10.2008г. по ч.гр.д. № 1543/2008г., постановено в производство по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК както и в Решение № 383 от 26.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г. на ВКС ІІ г.о., постановено по чл. 290 ГПК. В тях се приема, че въпросът за спазването на срока по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос за съществуването или не на потестативното материално право на изкупуване и поради това е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя основателността, а не допустимостта на иска. Затова по този въпрос съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС. По основателността на частната жалба предвид дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на определението до касационно обжалване, настоящият състав на Второ гражданско отделение намира следното: О. съдебен акт на Софийски градски съд, потвърждаващ прекратяването на производството по делото, е неправилен. В течение на процеса по предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС е възникнал спор дали искът е предявен в предвидения от закона двумесечен срок, т.е. дали за ищеца съществува потестативното право на изкупуване или то е погасено поради неупражняването му в срок. По този спор са събрани доказателства, включително и свидетелски показания. Съдът е следвало да разреши този спор като прецени събраните доказателства в съдебния акт по съществото на спора – решението, тъй като предявяването на иска в срок е една от предпоставките за уважаването му. При горните изводи обжалваното определение на въззивната инстанция и оставеното с него в сила определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия и разрешаване на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.07.2010г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав постановено по ч.гр.д. № 7742/2010г. по частната касационна жалба на М. Л. Б.. ОТМЕНЯ определение от 22.07.2010г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав постановено по ч.гр.д. № 7742/2010г. и потвърденото с него определение от 09.03.2010г. на Софийски районен съд, 34 състав за прекратяване на производството по гр.д. № 9301/2008г. поради недопустимост на предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС. Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: