2 гр. д. № 786/2010 г. на В. на РБ, І г. о. РЕШЕНИЕ N 259 София, 09.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 7 юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело № 786/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С. П. Ш. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 136 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд , с което е отменено постановеното по гр. д. № 583/08 г. на Велинградски РС и спорът е решен по същество като е признато за установено по отношение на касатора, че ищците К. П., П. Г. У., Ц. Д. С., В. Д. Б. З. Д. Г., В. Н. К., Г. Н. Ч., С. Г. Ц. и Е. Г. В., са собственници на владяния от касатора 1 декар, съставляващ част от имот № 147019, в м. „Голямо блато” („Варниците”), в землището на [населено място], разположен в южната му част и той е осъден да им предаде владението на същия имот. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. С определение от 24.03.2011 г., тричленен състав на ВКС , І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивното решението по разрешения с него въпрос, от значение за изхода на спора, от кой момент ползувател на имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобива правото на собственост върху него ако искането за изкупуване на имота е направено през 1992 г., при действието на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция. След проверка на въззивното решение въз основа на данните по делото и релевираните касационни доводи, съдът намира, че касационната жалба е основателна. Съдът е уважил иска след като е направил извод, че касаторът не се легитимира като собственик на спорния имот на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като процедурата по закупуване на имота е започната, но не е завършена поради това, че няма издадена заповед от кмета на общината на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ с индивидуализацията на имота, за който касаторът да е трансформирал правото на ползване в право на собственост. Изводът е направен в не соътветствие на данните по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна е установено, че на 26.05.1992 г. касаторът Ш. е направил искане за определяне цената на предоставения му за ползване имот, в който е построил сграда на площ от 24 кв. м.. С решение по протокол № 87 от 11.06.1992 г. е определена оценката на 600 кв. м. от имота, която цена касаторът е заплатил на същата дата. П. от него имот съставлява част от имот № 147019, в м. „Голямо блато” („Варниците”), в землището на [населено място]. Имот № 147019, който е бил нива с площ от 4.252 дка в описаното землище, е заявен за възстановяване от ищците. С решение от 1992 г., допълнено и изменено с решение № 1 от 12.09.1995 г. е признато право на възстановяване на описания имот в полза на наследниците на Д. Т. Ш.. На 18.12.1997 г. те са сключили договор за доброволна делба, по силата на който имот № 147019 е бил поставен в дял на ищците. През 1999 г. е била издадена заповед № 616 от 14.09. 99 г. от кмета на [община], с която е отказано на касатора да придобие право на собственост върху ползвания от него имота на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази заповед е отменена с решение от 14.02.2000 г., по адм. д. № 1838/99 г. на Пазарджишки окръжен съд, като издадена извън пределите на предоставената компетентност, който органът вече е упражнил с определяне оценка на имота през 1992 г. В това развило се производство е установено, че имотът е застроен, поради което след плащане на определената цена процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост е била завършена, поради което не е имало основание органът да се произнася отново по това искане. Това е обусловило правния интерес на ищците от предявяване на вещен иск за имота. Съобразно така установената фактическа обстановка въззивният съд е приложил неправилно закона - § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, която норма е приета с изменението на закона с ДВ бр. 98 от 1997 г. и като норма от материалноправен характер има действие за напред. Решението на ОСЗ В. , с което е признато право на възстановяване на имота в полза на ищците и процедурата по закупуване на ползваната част от имота от ответника са постановени и проведени през 1992 г., при действието на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция, преди приемане на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г .). Съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Установено е по делото, че ответникът по иска е провел процедура по снабдяване с оценка на имота и заплащане на определената цена, но не е ангажирал доказателства за да установи, че му е било предоставено право на ползване върху земя на основание актове изброени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсата на доказателства за установяване осъществяването на всички елементи от този фактически състав за придобиване право на собственост върху 600 кв. м. на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, препятства постановяване на решение по съществото на спора от касационната инстанция и е основание за връщане на делото на въззивния съд за изясняване напълно делото от фактическа страна чрез събиране на доказателства и за това обстоятелство. Съдът не е съобразил, че с отменената заповед на кмета на общината, издадена през 1999 г., е отказано правото да се закупи имота поради това, че ползувателят не е представил документ, удостоверяващ взето решение на компетентния орган да му предостави терен за ползване и основанието за това предоставяне. Обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 136 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.