Р Е Ш Е Н И Е № 505 гр.София, 28.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1732/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец А. А. А. срещу решение № 110/23.07.2013 год. по въззивно нохд № 105/2013 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на закона, поради което наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Р. е занижено и явно несправедливо. Прави се искане за отмяна и определяне на по-високо по размер наказание. Подсъдимият И. Х. Р. изразява съгласие със становището на защитника за неоснователност на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, защото с оглед данните за личността на подсъдимия определената санкция е достатъчна по размер, за да го превъзпита. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъдата от 18.05.2013 год. по нохд № 222/2013 год. признал подсъдимия Р. за виновен в това, че на 30.08.2012 год. в гр.К. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, предумишлено е направил опит да умъртви св.А. А. и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл.116, т.9 вр.чл.115 вр.чл.18 вр.чл.63, ал.2, т.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.65, ал.2 вр.чл.61, ал.1, т.2 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 40 000 лева, които подсъдимият да заплати на А. със законните последици. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане и чл.53, ал.1, б.А НК за веществените доказателства по делото. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 105/2013 год. изменил присъдата и на основание чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на 5 години и 4 месеца и потвърдил в останалата част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която чрез защитника е изложил съображения за нарушение на процесуалните му права с отказа да се приложи чл.371, т.2 НПК и да се наложи наказание при условията на чл.58А НК. Въззивният съд е обсъдил подробно доводите и ги е приел за основателни. Взел е предвид, че пред първоинстанционния съд при предварителното изслушване след разясняване на правата според изискванията по чл.372, ал.1 НПК е заявил, че дава съгласие делото да протече по реда на глава 27 НПК и при условията по чл.371, т.2 НПК, както и че признава обвинителния акт. Това му становище е потвърдено и от договорния защитник. По своя инициатива и по съображения, че ще бъдат ограничени правата на подсъдимия, включително правото да дава обяснения, както и че самопризнанието му не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът постановил съдебното производство да протече по реда на чл.371, т.1 НПК. Уведомил подсъдимия за правото му да дава обяснения, последвано от отказ и декларация, че потвърждава „фактите в обвинителния акт, тъй както те са изложени”. Постановил осъдителна присъда и наложил наказание при предпоставките по чл.54 НК – лишаване от свобода в размер на 10 години. Правилно въззивният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа да се разгледа делото при условията по чл.371, т.2 НПК и да се реши с определяне на наказанието според изискванията по чл.373, ал.3 ПК. По ясен и недвусмислен начин подсъдимият е заявил, че признава фактите, изложени в обвинителния акт. Съдът е следвало да преценява съответните доказателства от досъдебното производство и признаването, а не обясненията на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не обясненията по повод обвинението, дадени в предходната фаза на процеса, за да установи, дали се подкрепя и да обяви решението си дали ще го ползва, без да събира доказателства за тези факти. Вместо това неправилно е отказал да приложи особените правила, основанията за което са били налице. Първоинстанционият съд може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл.370, ал.1 вр.чл.371, т.2 НПК за съкратено съдебно следствие, но само при липса на визираните в глава 27 НПК условия /ТР № 1/06.04.2009 год. по т.дело № 1/2008 год. на ВКС, ОСНК/. Затова като е приел, че са налице предпоставките на чл.371, т.2 НПК въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се поддържа, че наказанието е явно несправедливо, защото е определено в нарушение на закона. Неправилният отказ на първоинстанционният съд да приложи диференцираната процедура, за което са били налице всички предпоставки, е мотивирало въззивния съд да пререши въпроса за наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 НК след преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Приложението на особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 НПК е основанието, поради което е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.58А НК. Решил е въпроса за размера след подробно и задълбочено обсъждане и анализ на събраните по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изложил е подробни съображения защо не възприема изводите на първоинстанционния съд за липсата на данни за поправяне и превъзпитание и защо е неправилно упражняването на право да не дава обяснения да бъде отчитано като индивидуализиращо обстоятелство, и то с негативен характер, които настоящият състав изцяло споделя. Обоснованата обобщена оценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за решаване на въпроса за отговорността според изискванията на чл.107, ал.3 НПК, дава основание да се приеме, че наказанието законосъобразно е определено при условията на чл.54 НК и при превес на смекчаващите обстоятелства, а намаляването му с 1/3 съответства на правилното приложение на закона. Няма нарушение на правилата за индивидуализация и на изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК. Затова не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за отмяна или изменение по смисъла на чл.348, ал.1 НПК решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/23.07.2013 год. по въззивно нохд № 105/2013 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: