Р Е Ш Е Н И Е № 50196 Гр. София, 07.03.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 702/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК и е образувано по касационна жалба на подс. Р. Н. А. срещу присъда от 17.03.2022 година на Русенски окръжен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 187/2022 година. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, но се обосновава само това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че въззивният съд е извел фактическите си изводи в нарушение на процесуалните правила, свързани с аналитично-оценъчната дейност, която е осъществена в нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Приетите от Русенския окръжен съд нови фактически положения са изградени въз основа на повторна пожаро-техническа експертиза, тройна пожаро-техническа експертиза и техническа експертиза, чиито заключения по правната си природа не са нито доказателства, нито доказателствени средства. Отделно от това фактическите и правни изводи на съда и на пожаро-техническите експертизи са изградени в нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК на самопризнанията на касаторката, които са интерпретирани и невярно. Въззивният съд е игнорирал и не е обсъдил показанията на св. И. Д., дадени пред първоинстанционния съд, в които е отрекъл касаторката да му е споделяла, че е пушила. Фактът, че подсъдимата е пушила в кабинета си преди напускането му не е установен по допустимия процесуален ред. Съдът не е обсъдил и заключението на приетата тройна пожаро-техническа експертиза в частта, в която според вещите лица повече от една причина би могла да доведе до възникване на пожар, поради което въззивната присъда в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК почива на предположения относно авторството на подсъдимата и причината за възникване на пожара в хранилището на училището. От върховната инстанция се иска да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК - да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд, а алтернативно – подсъдимата да бъде оправдана, ако са налице основанията за това. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата А. не се явява. Защитникът й поддържа касационната жалба и към подробно изложените оплаквания за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила, добавя и това за наличието на абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба, което подобно аргументира и пледира за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 2 НПК и е основателна, по следните съображения: С присъда № 113/14.12.2021 година по н.о.х.д. № 1551/2021 година подс. Р. Н. А. е призната за невинна в това, че на 24.09.2018 година в гр. Русе, по непредпазливост запалила чужд имот – Сектор „В“ (източно крило) на сградата на СУ „Възраждане“, находящо се в гр. Русе, ул. „Студентска“ № 2, представлявано от директора С. А. Г. със значителна стойност - 2 485 500 лв., като причинените щети са в размер на 6 686,93 лв. и на основание чл. 304 НПК оправдана по обвинението по чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК. По протест на прокурор от РП Русе първоинстанционният съдебен акт бил проверен и с обжалваната сега нова въззивна присъда № 12/17.03.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 187/2022 година, Русенският окръжен съд признал подсъдимата А. за виновна по обвинението пред първата инстанция, като й наложил наказание за престъплението по чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за изпитателен срок от три години. С въззивната присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил на подсъдимата. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съдебният акт на Русенския окръжен съд е изцяло дистанциран от изискванията чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, на които следва да отговаря всяка въззивна присъда. Процесуалният закон допуска (чл. 339, ал. 2 НПК), когато въззивният съд потвърждава или изменя проверяван от него съдебен акт, да не излага отново каква е фактическата обстановка и да не се мотивира кои са доказателствата или доказателствените средства, от които се установява тя, при положение че това е сторено коректно от първоинстанционния съд, спазени процесуалните правила за допускане, събиране и оценка на доказателствените източници и аналитичното-оценъчната дейност позволява да бъде проследено формирането на вътрешното убеждение. В случаите обаче, когато въззивният съд се произнася с присъда, какъвто е настоящият, той следва в мотивите си, така както и първоинстанционният съд преди това е направил, да посочи кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, а при наличието на противоречие в доказателствената маса, да изложи съображенията си кои от тях приема, а други отхвърля. Основателно е възражението на защитника, че въззивният съд не е обсъдил показанията на св. И. Д., дадени пред първоинстанционния съд, както и че вън от вниманието на контролирания съд е останала посочената в заключението на тройната пожаро-техническа експертиза възможна причина за възникване на пожара в хранилището на кабинета по рисуване да е наличието на други химически вещества, които да се самозапалят. В нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 НПК ОС Русе не е пристъпил към събиране на доказателства за изясняване дали в хранилището са се съхранявали подобни химически вещества за нуждите на часовете по рисуване. Основателно е оплакването, че изводът на решаващия съд, че пожарът в хранилището е възникнал от незагасена от подсъдимата цигара, не се подкрепя от нито едно събрано по предвидения в НПК ред доказателство. Неверен и в противоречие с фундаментални принципи на правото на защита е изграденият от решаващия съд извод за авторството и деянието на подс. Р. А.. Той се основава не на факти, които имат косвено значение към главния, подлежащ на доказване факт и които изграждат неразривна, логическа и единствено възможна връзка, а на недопустими за осъдителна присъда предположения. В нарушение на чл. 116, ал. 1 НПК единствено въз основа на превратно интерпретираните обяснения на подсъдимата на досъдебното производство, приобщени като доказателствено средство по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК, въззивният съд приел за доказано, че А. държала в хранилището към кабинет № 44 „много (най-малко три) газови запалки“ (л. 32 на в.н.о.х.д). От този факт са изведени две предположения, за които не са събирани доказателства, но които контролираният съд оценил като косвени факти, обосноваващи авторството на подсъдимата – че тя е „сериозен“ пушач и че в нарушение на издадените от прекия си ръководител разпоредби пуши в училището и конкретно - в процесното хранилище. Освен това окръжният съд счел, че точната причина за възникване на пожара е въпрос, който не е от съществено значение за решаване на делото (л. 32 на в.н.о.х.д), а също така, че е без значение дали механизмът за причиняване на пожара, описан в обвинителния акт, е доказан, след като единствено подсъдимата е могла да извърши действията, обективно довели до причиняване на пожара (л. 33-34 на в.н.о.х.д). Кои са тези действия, които подсъдимата е извършила, съдът не е посочил в мотивите. Подобни правни съждения са недопустими. Те влизат в остра колизия с основни положения на материалното и процесуалното наказателно право – че няма престъпление без общественоопасно деяние, което е извършено виновно (чл. 9, ал. 1 НК), че подсъдимият упражнява правото си на защита както срещу фактическото, така и срещу юридическото обвинение, очертано с обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт (чл. 55, ал. 1 НПК, чл. 246, ал. 2 и 3 НПК) и за невъзможността подсъдимият да бъде осъден по обвинение, по което не се е защитавал (чл. 287, ал. 1 НПК). Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят отмяната на обжалваната въззивна присъда. При новото разглеждане на делото Окръжният съд - Русе следва стриктно да спази процесуалните правила по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 2 и ал. 5, чл. 116, ал. 1, чл. 301, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 или ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, като решаващият съд следва да подложи на детайлен съвкупен анализ годните в процесуално отношение доказателства и в случай, че достигне до извод, че авторството, деянието и вината на подс. А. са доказани, да обсъди какво да бъде наказанието й, като съобрази дадената с обвинителния акт правна квалификация с указанията в т. 3 на Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 година по т.д. № 2/2016 година на ОСНК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 17.03.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 187/2022 година по описа на Окръжен съд - Русе. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.