1 Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 03 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ , разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 406/2012 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по касационна жалба на адвокат С. Р. - защитник на подсъдимия В. П. И., срещу въззивно решение № 496, постановено на 06.12.2011 г. по ВНОХД № 1101/2011 г.на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД , с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 21.09.2011г, на СГС, по нохд№ 2948/2011 год. на Софийски градски съд, с която подсъдимият е признат за виновен в това , че на 18.12.2010г., в гр.София, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 455лв., от владението на Р. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив,поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 и вр. с чл. 29, б.”а” НК, и вр. чл. 58а НК, е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. Зачетено е и предварителното задържане на подсъдимия от 17.03.2011г. Със същата присъда подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение деянието да е осъществено и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,б."б" НК, включително - да се формира от осъжданията на подсъдимия по НОХД № 223/95г., по НОХД № 73/9бг. ,по НОХД 43/1998г. и по НОХД № 82/2002г., както и за част от предмета на посегателството -документи без стойност. С въззивното решение по внохд№1101/11 год. на САС, образувано по жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е потвърдена. В касационната жалба е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Изразеното съжаление за извършеното от подсъдимия не е възприето от съда като смекчаващо вината обстоятелство, както и начина на извършване на деянието , който не съдържа висока степен на принуда, не сочат на завишена степен на обществена опасност. Съдът не е аргументирал изводите си защо завишава законово предвидения минимален размер на наказанието с още три месеца лишаване от свобода. Иска се намаляване размера на определеното наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият лично и със защитата си - адвокат Р. от САК, поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения и с искане за намаляване размера на наказанието. В своя лична защита подсъдимият В. И. заявява , че не е автор на деянието и иска повторно събиране на доказателства с изискване и прилагане като веществено доказателство на запис от видеокамерата при Втора градска болница. В последната си дума подсъдимият В. И. иска връщане делото за ново разглеждане. Представителят на касационната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е законосъобразно, а наказанието – справедливо Не са налице данни за приложение на чл. 55 НК. В последната си дума подсъдимият заявява, че е осъден без да има доказателства, а само поради факта, че вече е бил осъждан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. По същество твърдението в жалбата се свежда до допусната явна несправедливост на наложеното наказание , която се изразява в неотчитане събраните фактически данни за признанието и съжалението на подсъдимия за деянието и за невисоката степен на обществена опасност каквато то съдържа , предвид начина на извършването му, невисокия размер на предмета на посегателство, ниския интензитет на принудата. Доводите са неоснователни. Производството е проведено по реда на глава ХХVІІ НПК, съгласно правилото по чл.371,т.2 и следващи НПК. В тази връзка, първоинстанционният и въззивният съд правилно и законосъобразно са преценили, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия на фактическите обстоятелства на обвинението кореспондира напълно със събраните доказателства. От правна страна законосъобразно е прието, че с действията си, подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а" НК, а именно- на 18.12.2010 г. в гр.София, на бул. "Мария Луиза" № 193 във входа на бл.1 е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 20.00 лв., 1 бр. мобилен телефон "Нокия" модел 2626" на стойност 15.00 лв., 1 бр. мобилен телефон LG, модел LG GD 510 на стойност 150 лв., 100 бр. билети за градския транспорт на стойност 100.00 лв., и сумата от 170.00 лв., документи без стойност, всичко на обща стойност 455.00 лв. от владението на Роза Х. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Заявеното в с.з. пред ВКС от касатора , че не е автор на деянието и поради това иска връщане делото за провеждане на съдебно следствие е позиция, несъвместима с характера на проведеното съкратено съдебно следствие, за което подсъдимият е дал недвусмислено и изрично съгласие, обективирано в съдебния протокол на 21.09.11 г. по нохд№2948/11 год. на СГС. Изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство, създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност. Признанието направено от него на фактическите обстоятелства в обвинителния акт се отнася както за деянието, така и за авторството на деянието. С определението на съда подсъдимият е бил предупреден , че ще се ползва при постановяването на присъдата от направеното от подсъдимия самопризнание, поради което позицията му пред ВКС е несъответна на данните по делото и закона. Наказанието е определено при спазване правилото на чл. 373, ал. 2, НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК. Неоснователно се твърди в жалбата , че съдът не е изследвал и оценил всички определящи вината на подсъдимия обстоятелства. Интензитетът на упражнената принуда при грабежа е обективиран в начина на извършване на деянието и степента на употребената сила от дееца. Подсъдимият е хванал дамската чанта на пострадалата и рязко я е издърпал от ръката й, в резултат на което е придобил фактическата власт върху предмета на посегателството. Принудата в тези й рамки е обусловена и от невъзможността пострадалата да се противопостави чрез по-активни средства срещу употребената от подсъдимия сила за отнемането на вещта, което е съобразено при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Наказанието е обусловено и с данните съгласно справката за съдимост на подсъдимия – актуална към датата 18.07.2011 год., сочеща, че към момента на извършване на инкриминираното деяние (спр. л.19-л.22 от първоинст. произв.), И. е осъждан осем пъти за престъпления от общ характер . Напълно справедливо и в духа на критериите по чл. 58а , ал. 1 НК, при установените фактически данни за тежестта на извършеното и личността на дееца, съдилищата по фактите са се ориентирали към съждението, че множеството осъждания на И., останали извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив, обусляват такава тежест на престъплението и на степента на обществена опасност на личността на дееца, че изключват възможността наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 НК. В случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 58а ,ал. 1 НК като индивидуализираното при условията на чл. 54 НК наказание правилно е отмерено при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства в размер на пет години и три месеца лишаване от свобода. Тук именно съдилищата са отчели данните за сравнително невисокия интензитет на принудата и размер на предмета на посегателство. Законосъобразно индивидуализираното наказание е подложено на редукцията с една трета, като е определено в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. Законосъобразно е определен режима за изтърпяване наказанието и е приложено правилото по чл. 59 НК като от наказанието лишаване от свобода е приспаднат срока , през което подсъдимият е бил задържан под стража. ВКС споделя доводите във въззивното решение, че частичното оправдаване на подсъдимия И. не води автоматически и до по-ниско наказание, тъй като то касае обвинение по чл. 29 б "б" НК, но не и обвинението във вр. с чл. 29, ал. 1 ,б.”а” НК. В постоянната си практика и предвид ТР №1/2009 на ОСНК , ВКС не е пропускал да изтъкне , че поначало, самопризнанието чл. 371, т. 2 НПК, водещо до приложение на правилата на глава ХХVІІ НПК, не може да бъде експлоатирано два пъти в процеса - веднъж като основание за прилагане на съкратеното съдебно следствие и втори път за индивидуализацията на наказанието като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. При определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието може да е допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство само ако съставлява елемент на цялостно, изначално и обективно проявено, още от досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая, данните по делото не сочат на тази хипотеза. Въз основа на изложените мотиви, липсва основание за касационна намеса относно атакуваното въззивно решение, поради което, ВКС в настоящият съдебен състав, съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 496, постановено на 06.12.2011 г. по внохд №1101/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 21.09.2011г., постановена по нохд№ 2948/2011 год. на Софийски градски съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :