Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.София , 15 април 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1611/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от адв. Р. К. – упълномощен защитник на подсъдимия К. П. К. и по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – Б., срещу присъда № 89 от 28.07.2014г. по внохд № 102/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата са развити касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В протеста се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
С присъда № 280 от 19.12.2013г., постановена по нохд № 382/2012г. на Бургаски окръжен съд подсъдимия К. П. К. е признат за невинен в това, че в периода от 15.08.2011г. до 18.08.2011г., при условията на продължавано престъпление, в [населено място], на паркинг за автомобили /автокъща/ ползван от дружеството [фирма] и в хотел „име”, находящ се в [населено място], като длъжностно лице - инспектор по приходите при ТД на “НАП”-Б., дирекция “Контрол”, отдел “Ревизии” ИРМ, [населено място], командирован със Заповед № 2184/08.08.2011 г. от директора на ТД на “НАП”-Б. относно ревизия на [фирма] поискал и приел от А. Р. М. - управител на [фирма], облаги: да му прехвърли правото на собственост на лек автомобил “марка”, на стойност 3600лв., три нощувки в хотел „име”, находящ се в [населено място], на обща стойност 120лв. и храна, консумирана в ресторант „име”, на стойност 14,54лв., които не му следват, за да извърши действие по служба, а именно - да издаде ревизионен доклад, по повод извършваната ревизия, за която е назначен със заповед за възлагане на ревизия № 1100972/22.06.2011 г. на Началник Сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на “НАП”-Б., съобразно чл.117 ал.2 т.8 от ДОПК, в който да не изготви предложение за установяване на задълженията, по т.8 от чл.117 ал.2 от ДОПК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства.
С присъда № 89 от 28.07.2014г. по внохд № 102/2014г. по описа на Апелативен съд – Б., присъда № 280 от 19.12.2013 г. по нохд № 382/2012г. на Бургаския окръжен съд е отменена и подсъдимият К. П. К. е признат за виновен в това, че в периода от 15.08.2011г. до 18.08.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – инспектор по приходите в ТД на НАП – Б., дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” ИРМ, [населено място], поискал и приел от свидетеля А. Р. М. - управител на [фирма] – [населено място], следните облаги, които не му се следват: да му прехвърли правото на собственост на лек автомобил „марка”, рег. № ВОТ 04195, на стойност 3600лв., три нощувки в хотел „име” в [населено място], в периода от 15.08.2011г. до 17.08.2011г. на обща стойност 120лв. и храна, консумирана в ресторант „име” [населено място], на стойност 14,54лв., за да извърши действия по служба – да издаде ревизионен доклад по повод извършваната ревизия на [фирма], която му е била възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1100972 от 22.06.2011г. на Началник сектор „Ревизии”, дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Б., който да не съдържа предложение за установяване на данъчни задължения, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на сумата 1000 лв. в полза на държавата. На основание чл. 301, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, подсъдимият К. К. е лишен от правото да заема длъжността „инспектор по приходите” в системата на Национална агенция по приходите на Република България за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК, в полза на Държавата е отнет лек автомобил „марка”, на стойност 3600 лева, представляващ предмет на умишленото престъпление „подкуп”. Подсъдимият К. К. е осъден да заплати в полза на държавата сумата 134,54лв., представляваща паричната равностойност на липсващия предмет на престъплението „подкуп”. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и е постановено унищожаване на веществено доказателство – един брой СД.
В касационния протест срещу въззивната присъда се развиват доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. К. наказание. Твърди се, че решаващият съд е подценил степента обществена опасност на деянието, че са надценени смекчаващите вината обстоятелства. Прави се искане на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Б..
В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадена от защитника на подс. К. – адв. К., се декларират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват доводи за това, че въззивният съд е ценил доказателствата едностранчиво и избирателно, че неправилно е кредитирал показанията на св. М., с оглед противоречието им с други свидетелски показания. С оглед на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, се правят възражения по възприетата форма на изпълнителното деяние, като се посочва, че ревизионният доклад не може да бъде издаден самостоятелно от член на ревизиращия екип, че предложението за установяване или неустановяване на данъчни задължения не е по усмотрение на ревизиращия екип и не може да е в разрез със събраните доказателства, като към момента на деянието не е било приключило събирането на доказателства от ревизиращия екип. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се излагат съображения за неговата прекомерна завишеност и липса на съответствие с целите по чл. 36 от НК. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и в условията на алтернативност се претендира оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, или намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест с основанията за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия. Изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Защитникът на подсъдимия К. – адв. К., моли за уважаване на подадената жалба. Изтъква съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Посочва доводи и за неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Моли протестът да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият К. К. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадените касационен протест и касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
І. По оплакванията, направени в касационната жалба, в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото касаят законосъобразното събиране и проверка на доказателствата от въззивния съд, и следователно са пряко свързани с правилността на формирането на вътрешното му убеждение по фактите.
Жалбоподателят оспорва доказателствената дейност, извършена от въззивната инстанция, като счита, че същата не е изпълнила задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, че е ценила единствено доказателства, подкрепящи обвинителната теза, както и че е ценила показанията на св. М., без да съобрази противоречията с други свидетелски показания. Тези доводи са лишени от основание.
Бургаският апелативен съд, за разлика от първоинстанционния окръжен съд, е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, като е направил внимателна и задълбочена преценка на доказателствените източници, за да обоснове фактическите си изводи, обосновали осъждането на подс. К.. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика, като противоречията в доказателствените материали са подложени на внимателен анализ.
В основата на фактическите изводи контролираният съд е поставил показанията на св. М., като не е сторил това произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с други гласни и писмени доказателствени средства. Лишена е от основание тезата на защитника за вътрешна противоречивост и непоследователност на показанията на св. М., като въззивният съд след задълбочен анализ, е преценил тези показания като последователни и логични. В показанията си, дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, както и в показанията си при двата си разпита пред първоинстанционния съд, св. А. М. последователно и безпротиворечиво е възпроизвел обстоятелствата, свързани с осъществяването на ревизията на управляваното от него дружество, поведението на подсъдимия, получените от последния облаги, които не му се следват, връзката на тези облаги с длъжностното качество на подсъдимия. По отношение на съществените обстоятелства за това, че подс. К. е заявил пред св. М., че извършваната ревизия ще бъде тежка и продължителна, че преимуществено от него зависи благоприятния й изход, че подсъдимият е поискал за себе си лекия автомобил „марка”, собственост на ревизираното дружество, без да заплаща цената му, че е получил услуги – нощувки в хотела, стопанисван от дружеството и хранене в ресторанта, показанията на свидетеля са последователни и не съдържат противоречия, като се набелязват само различия относно начина на пресъздаване на събитията, обема на предоставяната от свидетеля информация, които обаче не могат да дискредитират показанията му. Не е основателен и доводът в жалбата за това, че въззивният съд е оставил без внимание противоречията между показанията на св. М. и свидетелите В. и Я. по отношение на обстоятелствата има ли извършено плащане на лекия автомобил, намерило ли е то отражение в счетоводството, как и по чие нареждане е направено. Решаващият съд правилно е възприел, че показанията на цитираните свидетели са изцяло еднопосочни по отношение на факта, че подсъдимият не е заплатил стойността на лекия автомобил „марка” – св. М. посочва, че се е съгласил да даде автомобила на подс. К. без същият да го заплаща, за да не приключи ревизията с неблагоприятен резултат; св. В. потвърждава в показанията си, че по молба на св. М. е подготвил и закарал автомобила пред хотел „име”, където го е предал на подсъдимия, като е М. предварително му е казал, че няма да бъде заплащан; св. В. и св. Я. свидетелстват за изготвяне на документите за продажба и са категорични, че К. не е заплатил цената. Изводимото от посочените гласни доказателствени средства въззивният съд е намерил за подкрепено от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, според които, независимо от издаването на фактура и фискален бон за сумата от 4100лв. – продажна цена на автомобила, тази сума не е намерила отражение в хронологичното и аналитично счетоводство на дружеството. Правилно е аргументирана и липсата на противоречия по отношение на това, по чие нареждане са изготвени документите са сделката, като въз основа на гласните доказателствени средства е изведено, че св. М. е наредил изготвянето на документите за прехвърляне на автомобила, а съставянето на договор с купувач - съпругата на подсъдимия, фактура и фискален бон, от св. Я., в присъствието на св. В., е било свързано с изискването на тези документи от съответните органи във връзка с регистрацията на автомобила. Съвкупният анализ на всички доказателствени източници, следователно, е довел въззивната инстанция до аргументиран извод за липса на плащане на цената на лекия автомобил от страна на подс. К., независимо от издаването на фактура и касов бон, като този отрицателен факт, значим за съставомерността на деянието, е възприет въз основа на кореспондиращите си показания на свидетелите М., В., Я. и експертните заключения. Доколкото в наказателния процес доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат отнапред установена доказателствена сила, то не е налице нарушение в извършване на доказателствената дейност, както твърди защитата, като е възприета липса на плащане въз основа на свидетелски показания, оборващи съдържанието на писмените документи. Получаването от страна на подс. К. на услуги – нощувки и храна, в хотела, стопанисван от ревизираното дружество, без заплащане на цената им – факти, възприети от въззивната инстанция, също са доказателствено обезпечени. В тази насока правилно от решаващия съд са интерпретирани показанията на свидетелите М., Я., Б., Г..
Контролираният съд не може да бъде упрекнат в неоснователно дискредитиране и необсъждане на оправдателни доказателства. Обясненията на подс. К., както и показанията на съпругата му – св. Й. К., са били проверени, включително и чрез изискване на писмени документи във връзка с отпуснат потребителски кредит, а също така са били и внимателно анализирани. Проверката на посочените гласни доказателствени средства чрез съпоставянето им с други доказателствени източници, е обосновала извод за липса на достоверност и убедителност, поради което им е отказан кредит на доверие. Твърденията на подсъдимия за заплащане на цената на автомобила, както и тези, във връзка с другите предоставени му услуги в хотела, са били обосновано приети за опровергани от кореспондиращите си показания на свидетелите М., Я., В., Б., Г., А., от изисканата информация във връзка с ползвания от подсъдимия кредит и във връзка с получените данни за местожителството на брат му Й. К.. Обясненията на подсъдимия са съпоставени и с показанията на свидетели – служители от ТД на НАП – св. Д. В., св. Г . Д., по отношение на начина на работа при извършване на ревизия и е направен верен извод за дискредитиране на обясненията на подс. К..
Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, така че възраженията в касационната жалба в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. Не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на съдебния акт на това основание и за връщане на делото за ново разглеждане.
ІІ. По оплакванията в касационната жалба за нарушение на закона при постановяване на въззивната присъда - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Доводите, изложени в жалбата, са неоснователни.
В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд законосъобразно е приел, че с деянието си подс. К. е осъществил състав на пасивен подкуп. Подсъдимият несъмнено има качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” от НК, предвид на това, че е бил назначен и е изпълнявал функциите на „инспектор по приходите” в ТД на НАП – [населено място], и му е било възложено да изпълнява публични функции, включително и за извършване на данъчни ревизии на данъчни субекти. По отношение на длъжностното качество на подсъдимия решаващият съд е изложил убедителни съображения, изводими от длъжностната му характеристика и заповедта за преназначаването му, по отношение на това, каква длъжност е заемал К. в системата на НАП – ТД Б., както и какъв е бил обемът на правата и задълженията му. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че в качеството си на длъжностно лице – инспектор по приходите, на което е било възложено извършване на ревизия на [фирма], подсъдимият е осъществил при условията на продължавано престъпление деяния, осъществяващи състава на пасивния подкуп. От обективна страна пасивният подкуп се характеризира като двустранна сделка – дарение, която обаче противоречи на закона и е нищожна (В този смисъл, ППВС № 8/1981г., Решение № 35/1989г. на ОСНК на ВС). С отделните деяния подс. К. е осъществил различни форми на изпълнителното деяние на престъплението – поискал дар и приел облаги, които не му се следват. Както беше посочено, установените по несъмнен начин фактически положения са за това, че подсъдимият е поискал от управителя на ревизираното дружество [фирма] – св. М., да му бъде прехвърлено безвъзмездно правото на собственост върху лек автомобил „марка” на стойност 3 600лв., че този автомобил фактически е бил предоставен на подсъдимия, както и че той не е заплатил цената му. Осъществяването на това деяние в рамките на продължаваната престъпна дейност е правилно и обстойно мотивирано от контролирания съд. Обективираното поведение на подс. К. се е изразило в ясно и недвусмислено изразено пред св. М. желание да получи харесания от него лек автомобил, без да заплаща цената му, като мотивирането на това искане подсъдимият е осъществил, подчертавайки важността, тежестта, сложността на извършваната ревизия на дружеството и собственото си значение за нейния благоприятен изход. Това поведение несъмнено осъществява „поискване” на дар, понеже подсъдимият, в качеството си на длъжностно лице, е демонстрирал желание да му бъде предоставена определена престация – да му бъде подарен лек, автомобил, който дар не му се дължи. Подсъдимият като длъжностно лице е проявил инициативата да му бъде предоставена неследващата се престация, като демонстрираното от него желание за това е било ясно и недвусмислено предвид проведените разговори със свидетеля М. (заявеното от подсъдимия по отношение на хода на ревизията на дружеството, подчертаването, че автомобила му харесва и го иска) и участието на подсъдимия в съставянето на документацията за автомобила (предоставяне на лична карта на съпругата му, чиито имена са били вписани в договора като купувач, вземането на оригиналните документи за автомобила и ключовете). Както правилно е посочил въззивният съд, касае се само за поискване, понеже собствеността върху автомобила не е била прехвърлена. Подс. К. е осъществил с другите две деяния и приемане на облага, като е получил услуги, в качеството си на длъжностно лице, на което е възложено извършването на ревизия на дружеството, които услуги не е заплатил. Именно в качеството си на инспектор по приходите, извършващ действия по ревизия, подсъдимият е ползвал нощувки в хотел „Авеню”, на стойност 120лв., без да ги заплати (отказал е да се регистрира в хотела, заявил е на св. М. да не му се издават фактури, защото ще се снабди от другаде с такива), приел е тази неследваща му се облага. Неследваща се облага подс. К. е приел и като нито е поискал да заплати, нито е заплатил консумирана храна в ресторанта на хотела на стойност 14,54лв. Макар подсъдимият да не е поискал тези облаги, обстоятелството, че ги е приел, демонстрирано в обективираното му поведение, като приемането им е свързано с извършването от него на действия по служба, сочи на реализиране на изпълнителното деяние на пасивния подкуп.
Обстойно и правилно е мотивирана от апелативния съд обективната свързаност на поисканите и получени облаги със служебното качество на подсъдимия - че тези облаги са предоставени за да извърши действие по служба. Възраженията на защитата пред настоящата инстанция за това, че ревизионният доклад се издава от всички членове на ревизиращия екип, че констатациите в него следва да са обосновани от събраните в хода на ревизията доказателства, че към момента на деянието обективно не е било възможно да се анализират доказателствата, свързани с ревизията, понеже са били в процес на събиране, с които доводи се възразява срещу приетата съставомерност на деянието, извършено от подс. К., не могат да бъдат възприети като основателни. Действията, за които подсъдимият е поискал и получил подкуп – да издаде ревизионен доклад, в който да не изготви предложение за установяване на задълженията по чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК, са действия по служба, защото са включени в служебната компетентност на подсъдимия. На същия, в качеството му на „инспектор по приходите” в ТД на НАП – Б., със Заповед № 1100972/22.06.2011г. на Началник сектор „Ревизии” на ТД на НАП – Б., е било възложено извършване на ревизия на [фирма] с управител св. М., за определени данъчни периоди по няколко вида задължения, като ревизията е следвало да бъде извършена в екип заедно със св. Г. Д.. От възприетата фактическа обстановка е видно, че е имало установена практика на работа на данъчните служители и съобразно с нея, именно подсъдимият е бил служителят, който на практика основно е осъществявал дейността по събиране и проверка на доказателства за дейността на данъчно задълженото лице – ревизираното дружество. Поради това, качеството на подсъдимия на инспектор по приходите, на когото е възложено извършване на ревизия на определен данъчен субект, обосновава неговата служебна компетентност. Тази компетентност съобразно разпоредбите на ДОПК (чл. 117, ал. 1) и предвид изрично формулираното в цитираната заповед изискване да бъде съставен ревизионен доклад от назначените ревизиращи органи, сочат, че съставянето на такъв доклад е част от служебните функции на подс. К.. Именно във връзка с тези действия по служба – съставяне на ревизионен доклад след извършване на назначената ревизия, подсъдимият е поискал и получил неследваща се облага, поради което е налице изискуемата от закона връзка на поискването/получаването на дар с действията, които подсъдимият е следвало да извърши по служба. Обстоятелството, че подс. К. е бил член на ревизионния екип, заедно с друг служител на ТД на НАП, не изключва съставомерността на извършеното от0 него деяние. Това е така, защото длъжностното лице може да бъде субект на подкуп и когато е включено в състава на колективен орган, който решава въпросите, за които се дава подкупът (т. 1 на ППВС № 8/1981г.). По-нататък, от установеното по фактите се налага извод, че действията по служба, за извършването на които подс. К. е поискал и приел подкуп, са свързани със съставянето на ревизионен доклад с определено съдържание, в което съдържание се включва, съобразно чл. 117, ал. 1, т. 8 от ДОПК „предложение за установяване на задълженията” и във връзка със съдържанието на ревизионния доклад, подсъдимият е поискал и получил дар за „благоприятен” изход на ревизията на дружеството. Доводът на защитника за това, че в ревизионния доклад не би могло да се посочи предложение за установяване на данъчни задължения по усмотрение на ревизиращия екип, също не може да бъде възприет, защото именно в правомощията на ревизиращия екип е събирането и проверката на доказателства за дейността на ревизираното дружество. Доводът, че към момента на деянието е бил в ход само процесът на събиране на доказателства и е било обективно невъзможно те да бъдат анализирани, също е лишен от основание. Без значение е на какъв етап се е намирало ревизионното производство, защото действията по служба, за извършването на които подсъдимият е получил неследваща се облага, са включени в служебната му компетентност и за съставомерността на деянието не е необходимо действително да е съставен ревизионен доклад с конкретно съдържание.
Подробно и вярно въззивният съд е мотивирал, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, изводим от обективираното му поведение.
Поради изложените съображения, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и не може да бъде удовлетворена претенцията за оправдаване на подсъдимия в рамките на установените фактически положения.
ІІІ. По оплакванията в касационната жалба и в касационния протест във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Логическа последица от признаването на подс. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъждането му, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 1 000лв. и лишаване от право да заема длъжността „инспектор по приходите” в системата на Национална агенция по приходите на Република България за срок от една година и шест месеца.
В касационната жалба от защитника на подсъдимия се претендира намаляване на размера на наложеното на К. наказание, като се изтъква недооценка на смекчаващите вината обстоятелства. Тази претенция настоящата инстанция намира за неоснователна. Законосъобразно и правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, доколкото не са констатирани обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, и съответно, не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Решаващият съд изчерпателно е извел смекчаващите вината обстоятелства, които са свързани с личността на подс. К., като посочените в жалбата – положителните характеристични данни, доброто име на подсъдимия в професионалната му среда, семейното му положение, не са останали без внимание. Не се констатират неотчетени обстоятелства, които да изискват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Относителната тежест на данните, свързани с личността му, е била правилно преценена от решаващия съд при отмерване на размера на наказанието лишаване от свобода под средния размер. Поради това, искането за намаляване на размера на наложеното наказание на подс. К. не може да бъде удовлетворено.
В касационния протест се излагат доводи за подценяване от страна на контролирания съд на степента на обществена опасност на деянието и неоправдано занижаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Вън от съмнение е, че подкупът е престъпление с висока степен на обществена опасност, понеже засяга устоите на правилното функциониране на държавните органи, съществено накърнява доверието на гражданите в държавния апарат, както и авторитета на длъжностите лица, включени в него. Поради това, и настоящият случай на пасивен подкуп от длъжностно лице – инспектор по приходите в системата на НАП, следва да се оцени като престъпление с висока степен на обществена опасност, като тази степен се очертава и от характеристиките на престъпната деятелност, свързани с настойчивост и арогантност при поискване на облага. Тази завишена степен на обществена опасност на деянието, обаче, е отчетена от контролирания съд, който я е съобразил в съвкупността от обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Следва да се посочи, че определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, свързани с обществената опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Именно такава комплексна оценка е направена в случая, като е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, но същевременно основателно е отдаден превес на смекчаващите вината обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия. Не могат да бъда споделени и доводите в протеста за нарушаване на принципа на справедливост в сравнителен аспект, аргументирани чрез посочване на наложени наказания по други дела за такова престъпление. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че размерът на поискания и/или получен подкуп не е единственият критерий за оценка на степента на въздействие върху правно защитения обект, а също и определянето на наказанието за всеки конкретен случай е резултат от логическа оценъчна дейност на конкретно установените обстоятелства, свързани с деянието и личността на дееца. В случая, правилно е прието, че смекчаващите вината обстоятелства доминират над преценката за степента на обществена опасност на деянието. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че така отмереното наказание по отношение на подс. К. е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието, както и с установените обстоятелства, влияещи върху отговорността му. То е и в унисон с целите по чл. 36 от НК, доколкото е адекватно за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и изразява негативната обществена оценка за престъпното му деяние и е в състояние да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. С оглед на това, касационният съд не счита за основателни доводите в касационния протест за заниженост на наложеното на подс. К. наказание, поради което не следва да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 89 от 28.07.2014г., постановена по внохд № 102/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |