5 Решение по т.д.№ 468/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №55 С.,27.04.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д.N 468 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. С решение от 22.12.2009 год. по гр.д.№ 2598/2007 год. С. градски съд е отменил решението от 11.06.2007 год. по гр.д.№ 11428/2006 год. на С. районен съд 79 с-в в частта с която е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу „[фирма] иск с правно основание чл.399 (отм.) ТЗ за сумата над 2512 USD и до предявения размер от 4396 USD. Като е счел иска за неоснователен за сумата над посочения размер, съставът на СГС го е отхвърлил, оставяйки в сила осъдителното решение на СГС в останалата му част. Въззивното решение е било обжалвано и от двете страни по спора – съответно в частите с които искът е уважен или отхвърлен. С определението си по чл.288 ГПК, ВКС е допуснал касационен контрол само по жалбата на [фирма] на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на обуславящия въпрос: Преустановяването на действието на рамковата полица, води ли до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици (добавъци). Задължителната съдебна практика е материализирана[населено място] № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на І т.о. на ВКС и Решение № 138 от 19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на І т.о. на ВКС. С първото от тях, съставът на ВКС е приел, че рамковият договор не е недействителен, както и, че упражненото правомощие по т.44 от рамковия договор за едностранното му прекратяване не се отнася за издадените въз основа на него полици. С второто решение, съставът на І т.о. също е приел, че т.нар. „добавъци” съставляват самостоятелни договори, които не следват съдбата на рамковия такъв. В касационната жалба се подържат основанията по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по основателността на жалбата. Третото лице помагач на ответника Я. С. К. не изразява становище по жалбата. Като взе предвид въведените касационни основания и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Правоотношенията между [фирма] и [фирма] се основават на сключен на 28.04.2004 год. договор по силата на който застрахователят е приел да заплаща на застрахования лизингодател [фирма] обезщетение при настъпване на риска „неплащане на лизингови вноски” от трети на застрахователното правоотношение лица, имащи качеството на лизингополучатели по отношение на застрахования. Договорът е материализиран в Рамкова полица № 04 100 102 Б 002804 въз основа на която са сключвани конкретни полици (добавъци) за всеки лизингов договор, отговорността по който се застрахова. Спорът по настоящето дело произтича от неизпълнението на договор за лизинг между [фирма] и Я. К., състоящо се в неплащане от лизингополучателя на І-VІІ вкл. лизингови вноски на обща стойност 4396 USD, като отговорността му за неизпълнение е била застрахована при условията на рамковата полица и съответния т.нар „добавък”. Позовавайки се на застрахователното правоотношение, лизингодателят е предявил правата си пред [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение, съобразно посочената сума, произтичащо от задължението по рамковата полица и добавъка от 26.04.2005 год., касаещ договора[населено място]. Застрахователят е оспорил иска по основание и размер. Позовал се е на прекратяване действието на застраховката, както и на чл.389 ал.2 (отм.) ТЗ, поради това, че лизингодателят не е намалил застрахователния риск, прекратявайки договора за лизинг след неплащане на третата вноска. Привлякъл е като трето лице помагач лизингополучателя К. и е предявил обратен иск срещу него. Искът е предявен при условията на частичност за сумата 250 USD. Първоинстанционният съд е ангажирал отговорността на застрахователя изцяло. Уважил е и предявеният при условията на частичност обратен иск. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на С. градски съд е приел, че рамковият застрахователен договор е бил прекратен предсрочно при условията на чл.44 от него. Това е станало преди падежа на ІV-та лизингова вноска, поради което обезщетение съобразно нейния размер, както и на V-та, VІ-та и VІІ-ма вноски не се дължи. По отношение на І-ІІІ вноска е приел, че възражението по чл.389 ал.2 (отм.) ТЗ е неоснователно, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение в тази част. Доколкото частично заявеният обратен иск е в рамките на присъдената с главния иск сума, оставено е в сила решението и в този част. По поставения правен въпрос. Задължителната съдебна практика на ВКС по посочения по-горе правен въпрос е постановена по реда на чл.290 ал.1 вр.чл.293 ал.1 ГПК, като следва да се отбележи, че произнасянето на Търговска колегия на ВКС е по спорове между същите главни страни и на същото основание. Обективната и субективна идентичност на делата произтича от общия факт, прекратяването на правоотношенията по Рамкова полица № 04 100 102 Б 002804 от 28.04.2004 год. и оттук – дължимостта на сумите по сключените въз основа на нея за всеки лизингов договор конкретни полици (добавъци) и периода за който се дължат обезщетенията по тях. С цитираните по-горе съдебни решения, състави на ТК на ВКС са приели, че Рамковата полица от 28.04.2004 год., не е писмен акт по смисъла на чл.381 ал.1 (отм.) ТЗ, който да обективира валидно възникнало застрахователно правоотношение. В нея не са посочени конкретно срок на договора, начало и край на покритието, застрахователна сума и премия, както и определяне на размерите им – задължителни реквизити по т.4, 5 и 6 на ал.2 на чл.381 (отм.) ТЗ. Следователно рамковата полица има характер на писмена договореност между страните, която представлява неразделна част от застрахователния договор, но третира и въпроси на преддоговорна отговорност с оглед на възникването на бъдещи конкретни застрахователни правоотношения. Прекратяването по реда на т.44 е относимо към преустановяване на действието на рамковата полица, според изричния текст на договора, но не и към издадените въз основа на нея добавъци. По основателността на касационна жалба. Както бе посочено по-горе, конкретното правоотношение от което произтича спорът по делото е възникнало на 26.04.2005 год. – полицата (добавък) за застраховане отговорността на Я. К. при изпълнение на задълженията му по договор за лизинг. Възможност за прекратяване на застраховката по тази полица, съгласно т.9.4.4 на Общите условия е с 30– дневно предизвестие. Отговорността на застрахователя е съизмерима с общия размер на незаплатените лизингови вноски (общо 24) до момента на прекратяването на договора. В конкретния случай, претендираното обезщетение е за първите 7 вноски в общ размер 4396 USD. Поради обстоятелството, че изявлението за прекратяването на рамковия договор не води до прекратяването на конкретното правоотношение от което произтича отговорността на К., то [фирма] дължи обезщетения за времето на действие на договора, включващо времевия обхват на всичките 7 вноски. Като е приел, че се дължи обезщетение само за първите 3 вноски, но не и за ІV, V, VІ и VІІ-ма вноски, въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено в тази част и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи иска за сумата над 2512 USD и до предявения размер от 4396 USD. До този размер би бил основателен и обратният иск, но както бе посочено по-горе, той е предявен като частичен за 250 USD. Уважен е от СРС до този размер и съставът на СГС не е изменил или отменил първоинстанционното решение в тази част. Списък по чл.80 ГПК не е представен. Доказателства за направени от [фирма] във въззивното производство липсват. Направените разноски пред настоящата инстанция възлизат на 83 лв., съобразно внесените държавни такси, поради което разноските ще следва да бъдат присъдени в този размер. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 22.12.2009 год. по гр.д.№ 2598/2007 год. С. градски съд в частта с която е отменено решението от 11.06.2007 год. по гр.д.№ 11428/2006 год. на С. районен съд 79 с-в и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.399 (отм.) ТЗ за сумата над 2512 USD и до предявения размер от 4396 USD, както и в частта с която са присъдени разноски, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1884 USD (хиляда осемстотин осемдесет и четири щ.д.) на основание чл.399 (отм.) ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2005 год. и до окончателното плащане, както и сумата 83 лв., представляващи направени по делото разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.