О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 07.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр. дело № 6629 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :. Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК. С частна касационна жалба вх. Nо 21641/ 29.07.2014 год. В. А. Д., М. А. Ф., Ц. А. Ф. и Х. А. Ф. чрез адв.Е. П. АК К. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 1810 от 20.06.2014година по ч.гр..д. Nо 1514/ 2014 година на ОС- Пловдив , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение Nо 306 от 18. 03. 2014 год. за по гр.д. Nо 122/ 2013 година на РС- Карлово за прекратяване на съдебното исково производство по иска по чл. 64 ЗС , като процесуално недопустим. С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, не е налице влязло в сила решение относно спорния предмет на делото за определяне на припадащи се части за ползване от суперфициарната собственост в терена. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане ;о същество. С изложение към частната касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с тезата , че по въпроса ползва ли се със силата на пресъдено нещо решение, постановено по иск по чл. 108 ЗС по отношение на дворно място и за онази част, която собственикът на постройката има право да ползва по см. на чл. 64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост на постройката , тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху части от дворното място , свързани с определена площта по чл. 64 ЗС , не са били разгледани следва да има произнасяне , което е допуснато и по аналогичен казус от друг състав на ВКС. По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от Г. Е. Н.- Ш. чрез адв.С. П. -К. АК К., с който се поддържа, че искането за допускане на касационно обжалване е недопустимо, тъй като поставеният въпрос няма основание в материалните по делото, този въпрос няма произнасяне, респ. се поддържа че по същество , че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира : Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, преграждащ развитието на исковото производство по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима . Съдебното исково производство е образувано по иска на В. Д. , М. Ф., Ц. Ф. и Х. Ф. срещу Г. Е. Н.-Ш. по чл. 64 ЗС и искане , като суперфициарни собственици на сезонна постройка , намираща се в рамките на терен , възстановен на ответника Г. Ш. по реда на ЗСПЗЗ в терен по парагр.4а ЗСПЗЗ , да се определи припадаща от терена част за ползване. С обжалваното определение първата инстанция приема , че заявеният иск е процесуално недопустим, тъй като със силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на Г. Ш. срещу лицата-ищци по делото, е прието, че последните ползват недвижимия имот без правно основание и е прекратил производството на основание чл. 299 ал.1 ГПК , а втората инстанция е потвърдил това определение като правилно и законосъобразно. След преценка на данните по делото и предвид на постановеното Решение Nо 236 от 03.10.2014 год. по гр.д. Nо 2972/2014 год.на ВКС- I г.о. по чл. 290 ГПК , изцяло възприето в рамките на постановените общи / тълкувателни/мотиви,настоящият състав намира,че са налице предпостав-ките за допускане на касационното обжалване. Правото на собственика на постройка в чужд имот да може да се ползва от терена , доколкото това е необходимо за използването на постройката , е уредено с разпоредбата на чл. 64 ЗС. Това субективно право на суперфициарния собственик може да се защити самостоятелно по исков ред с предявяване на иск или да се заяви в рамките на защитата по предявен срещу него иск за собственост по чл. 108 ЗС от собственика на терена , чрез възражение . Съгласно въведеният в ГПК от 2009 година принцип на т.н. концентрационно начало / чл. 131 и чл. 133 ГПК/ в рамката на осъществената защита срещу заявения иск по чл. 108 ЗС , ответникът- суперфициарен собственик следва да изчерпи всички възражения , в т.ч. и тези касаещи евентуално правно основание , на което се намира и ползва имота макар и отчасти. Незаявените твърдения, доводи и възражения от защитата се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират изцяло по отношение обекта на правото на собстеност, индивидуализизран в диспозитива на съдебното решение , включително и застроената част от терена и прилежащия за обслужване на сградата такъв, доколкото не е изключен изрично със позитивното съдебно решението за ревандикация на имота.Незаявените обстоятелства относно наличието на противопоставимо на собствеността правно основание на ответника да ползва част от имота по чл. 64 ЗС се преклудират от силата на пресъдено нещо. Тази принципна постановка е възприета от съдебната практика без отклонения , освен когато се касае до защита на собствеността на реституиран имот или такъв върнат с обратна сила в патримониума на собственик след отмяна на разпоредителна сделка по силата на съдебен акт. Собственикът на недвижимия имот не може да възстанови или получи обратно/ чл. 34 ЗЗД/ правото на собственост в обем по-голям от този при отчуждаването му , освен при доказана трансформация на собствеността , основана на нормата на закона. Когато в рамките на иска по чл.108 ЗС , собственикът на постройката заяви своевременно своите възражения за наличие на противопоставимо право да ползва части от терена , предмет на ревандикационния иск и тези възражения не са разгледани от решаващия съд по причина , че собствеността на постройката не е в предмета на спора за собственост на терена , то не може да се приеме , че правото по чл. 64 ЗС е преклудирало и е налице влязло в сила решение по чл. 108 ЗС , препятстващо иска по чл. 64 ЗС, когато няма произнасяне по заявените възражения. По изложените съображения , обжалваното определение се явява неправилно, след като решаващия съд, прекратил производството по иска по чл. 64 ЗС не е съобразил, че ищците като суперфициарни собственици своевременно са заявили възраженията си пред съда по иска по чл. 108 ЗС , но те не са разгледани и по тях няма формирана сила на пресъдено нещо. Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първата инстанция,друг състав, за продължаване на съдопроизводствените по постановяване на решение по същество, съобразявайки разясненията по приложение на закона и предпоставките затова. Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 21641/29.07.2014 год. , заявена от В. А. Д., М. А. Ф., Ц. А. Ф. и Х. А. Ф. чрез адв.Е. П. АК К.. ОТМЕНЯВА Определение Nо 1810 от 20.06.2014 година по ч.гр..д. Nо 1514/2014 година на ОС- Пловдив , с което е оставена без уважение частна жалба , като вместо него п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА Определение Nо 306 от 18. 03. 2014 год. за по гр.д. Nо 122/2013 година на РС- Карлово за прекратяване на съдебното исково производство по иска по чл. 64 ЗС като процесуално недопустим , ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд- РС Карлово, друг състав, за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по същество , съобразно дадените указания. Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :