Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр.София, 18 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 425/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия В. В. Р. против решение № 153 от 8.ХІ.2011 год. по внохд № 288/2011 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата се твърди,че решението на апелативния съд е постановено при съществени процесуални нарушения-необсъдени доказателствени източници,каквито са обясненията на подсъдимия,показанията на свидетеля Б. Ст.Б. и експертното заключение на М. В П. за съществуващи между подсъдимия и свидетеля договорни отношения за доставка на облагаеми по ЗДДС стоки/услуги;неустановяване наличието у подсъдимия на пряк умисъл,какъвто се изисква за престъплението,за което е признат за виновен и осъден;неуважаване искането от страната на подсъдимия за назначаване на допълнителна експертиза с цел установяване наличието или не на настъпила за държавния бюджет вреда-и в нарушение на материалния закон поради неосъществяване субективната страна на престъплението.Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане в първата инстанция. В съдебно заседание Р. и упълномощеният от него защитник поддържат жалбата. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 83 от 24.VІ.2010 год. по нохд № 1385/2009 год. на Варненския окръжен съд В. В. Р. е признат за виновен в това,че с потвърждаването на неистина в подадена от него на 14.ХІ.2005 год. във Варна справка-декларация по ЗДДС,изразяващо се в отчитането на неосъществена,облагаема по този закон,сделка,е получил неследващ се данъчен кредит в размер на 48 600 лв.,за което и на основание чл. 257,ал.1/стар/ във вр. с чл. 255,ал.1/стар/ НК е наказан с 2 години лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години,както и с глоба от 5000 лв.В полза на държавата са присъдени 48 600 лв. за възмездяване на причинената й имуществена вреда. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати сочените процесуални нарушения. Твърдението,че показанията на свидетеля Б. Ст.Б. и заключението М. В.П.,изготвила и защитила пред съда счетоводна експертиза,подкрепяли казаното от подсъдимия за наличието на сключен между него като собственик и управител на „Легия”ЕООД, и Б. като представител на СД „Централ Пейчева и с-ие” договор за доставка на облагаема по ЗДДС услуга,по който договор,с предмет услуга за 243 000 лв., Р. бил изпълнил поетите задължения,е отчасти невярно-такава констатация М.П. не е правила,а точно обратната на нея-но преди всичко е без значение за отговорността на Р..Решаващо е не наличието или не на договорни отношения,а наличието или не на реално осъществена в изпълнението им доставка на стоки и/ или услуги,за каквато доставка не само няма информация в изброените три доказателствени източника,но и изрично е отречена в самата касационна жалба.Напълно голословно подалият жалбата защитник оспорва прекия умисъл на доверителя си да извърши престъплението.Такова твърдение при наличието на съзнателно деклариране от Р. на неосъществена като осъществена доставка на услуга,предпоставяща правото му да претендира пълен данъчен кредит,сочи на също така съзнателното му намерение да се ползва от него въпреки липсата на основание за това,т.е. на пряк умисъл към осъществяване на престъплението,за което е осъден.Не е основателно,накрая и твърдението,че като е отказал на искането от защитника на подсъдимия да допълни задачата на вещото лице с отговор на въпроса,е ли ощетен републиканския бюджет с направеното приспадане на неследващ се данъчен кредит,съдът,първо, е нарушил свързано с доказателствата процесуално право на подсъдимия и,второ,е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка.Документално е установено,че документирането от Р. в подадената на 14.ХІ.2005 год. справка-декларация по ЗДДС на невярното обстоятелство за извършена на СД”Централ Пейчева и с-ие” облагаема по ЗДДС услуга,е имало за последица приспадане от данъчните органи на „заплатения” от Р. за „извършената” услуга ДДС в размер на 48 600 лв.Това обстоятелства е посочено в експертното заключение на М П.,поради което искането за допълване на това заключение съдът правилно е оставил без уважение. Не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти-а и доводите в подкрепа на това оплакване са относими към досега обсъжданото касационно основание по ал.3,т.1 на чл. 348 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,а.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 8.ХІ.2011 год. по внохд № 288/2011 год. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/