Р Е Ш Е Н И Е                                            № 301                                София, 11.06.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 1909/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК. С решение от 29.10.2007 г. по гр.д. № 22/ 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, оставено в сила с решение № 190 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 60/ 2008 г. на ВКС, 4 г.о. е отхвърлен иска, предявен от Т. Д. Г. и Д. Д. Г. за признаването им за собственици и предаване владението на недвижим имот, представляващ офис 2- Б на партерния етаж на сградата на бул.”Г”, № 3* София, със застроена площ 18, 40 кв.м. На 14.07.2009 г. ищците са подали молба за отмяна на горните решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че е налице ново писмено доказателство- копие от първоначалния архитектурен проект на сградата за партерния етаж, одобрен на 25 юли 1995 г. от УАГ, което според тях е от съществено значение за изхода на делото. На това основание молят решенията да бъдат отменени и делото да се разгледа с обсъждане на представения архитектурен проект. На 28.07.2009 г. е постъпила молба за отмяна и от “Т” О. , гр. С. фирмата, от която молителите са закупили процесния обект. Молителят счита, че по силата на това обстоятелство е обвързан от постановеното решение и има правен интерес да иска отмяната му. Ответниците оспорват молбите като неоснователни. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази следното: От данните по делото е видно, че собствениците на терена П. В. , И. К. , Е. Р. и Ц. Р. са учредили в полза на фирмата Т. ” О. правото да построи в имота им шестетажна жилищна сграда с магазини и офиси на партера, в замяна на което собствениците на терена получават няколко от обектите в сградата, конкретно описани в нот.акт № 196/ 96 г., а останалите стават собственост на фирмата. Тези обекти фирмата разпродала на различни лица, като конкретно ищците закупили един офис, за който в нотариалния акт е отбелязано, че е изграден в груб строеж. След осъществяването на тези продажби собствениците на терена развалили договора със строителя, като към момента на влизане в сила на решението сградата е била построена до пета плоча над четвъртия етаж. Според собствениците на терена построеното представлява приращение върху имота им и затова считат и него за своя собственост, като отказват да предадат владението на ищците на процесния офис. Това е дало основание за предявяване от страна на последните на ревандикационен иск, който е отхвърлен по съображения, че договорът, с който ищците са закупили имота, е нищожен поради липсата на предмет, тъй като офисът не е бил обособен в самостоятелно помещение, с преградна стена от съседния офис и не е бил изграден в груб строеж. Върховният касационен съд е приел, че правото на строеж върху самостоятелна част от сградата се трансформира в право на собственост с осъществяване на грубия строеж на цялата сграда, и тъй като офисът е продаден преди сградата да е изградена до този етап, това е действителното и решаващо съображение за признаване на договора за нищожен и отхвърляне на иска. С оглед на горните обстоятелства по подадените молби за отмяна ВКС констатира следното: 1. По молбата на ищците Т. С. молителите изводът за липсата на преградна стена, ч. която се обособява закупения от тях офис 2-Б, е направен въз основа на представения по делото архитектурен проект, одобрен на 17.12. 1997 г. Считат, че този извод на съда би бил различен, ако беше обсъден сега представеният като ново доказателство архитектурен проект от 25 юли 1995 г., според който офисът е обособен като отделно помещение и който представлява първоначалният архитектурен проект, по който е изграден партера на сградата. Като съобрази данните по делото, доводите в молбата за отмяна и представеното ново писмено доказателство, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че то няма съществено значение за изхода на делото и затова не обосновава наличието на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Преди всичко следва да се посочи, че и по проекта от 1997 г., който е бил представен по делото, има обособени два офиса- 2-а и 2-б. Освен това в нот.акт № 20/ 97 г., с който ищците са закупили офиса, е описан като приложение и архитектурния проект от 29.07.95 г., така че не може да се твърди, че молителите са научили за съществуването му след влизане в сила на решението, а следва да се приеме, че при добро водене на процеса са могли и да го представят по делото. Независимо от изложеното, изводът за липсата на преградна стена е направен въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не само с оглед на архитектурния проект, и главно според данните за фактическото състояние на строежа към момента на продажбата, така че имало ли е предишен архитектурен проект и как са показани обектите според него, не е от решаващо значение за крайните изводи на съда. На последно място, видно от мотивите на въззивния съд и на касационната инстанция, договорът на ищците е приет за нищожен главно поради липсата на предмет, а за последното съдът е приел, че е меродавно обстоятелството дали цялата сграда /а не конкретният обект/ са изградени в груб строеж. В тази насока съставът на ВКС се е позовал и на решение по идентичен казус за обект в същата сграда. За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо новото писмено доказателство да е от значение за делото, докато в настоящия случай, видно от изложеното, това не е така, тъй като представеният проект няма отношение към решаващите изводи на съда и не води до заключение, че дори и да беше представен по делото, би се стигнало до друг резултат. В тази насока следва да се има предвид и наличието на формирана задължителна съдебна практика, установена с решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, в които по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК се приема за правилно становището, застъпено и в настоящото решение, което е предмет на молбата за отмяна. По изложените съображения следва да се приеме, че молбата на ищците Т е неоснователна и следва да се остави без уважение. 2. Относно молбата за отмяна подадена от Т. ” О. <Оод&@О. следва да се посочи, че тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Действително това е фирмата, в полза на която собствениците на терена са учредили право на строеж и която е продала на ищците процесния офис, но това не я прави легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение, с което искът за собственост, предявен от купувачите, е отхвърлен поради нищожност на договора. Молба за отмяна може да се подаде от страните по делото, а молителят не е бил конституиран като такъв, за разлика от други дела за обекти в същата сграда, където е участвал като главна страна или като трето лице- помагач на страните, на които е прехвърлил обекти от сградата. Не е налице основание за допускане на молбата и по чл.304 ГПК, който ч. препращането към чл.216, ал.2 ГПК визира такова право само за необходимите другари- лицата, спрямо които поради естеството на спорното правоотношение трябва да се постави еднакво решение. Продавачът на един недвижим имот не е необходим другар на купувача, когато по предявен ревандикационен иск в процеса се обсъжда валидността на придобивното основание на купувача, тъй като не е налице еднаквост на спорното правоотношение и решенията спрямо другарите може и да са различни- продажбата би могла да е нищожна, но купувачът пак да бъде признат за собственик, например ако е придобил имота по давност. Правното средство за защита на такъв купувач е привличане на продавача като подпомагаща страна, за да бъде обвързан от мотивите на решението, а не подаване на молба за отмяна от продавача. Молителят, който не е бил страна по делото, не може да иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, поради което развитите в тази насока доводи от “Т” О. за наличие на противоречива съдебна практика по други дела между същите страни, не следва да се обсъждат. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Д. Г. и Д. Д. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 29.10.2007 г. по гр.д. № 22/ 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, оставено в сила с решение № 190 от 25.03.2009 г. по гр.д. № 60/ 2008 г. на ВКС, 4 г.о ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на “Т” О. гр. С. за отмяна на горните решения на основание чл.304 ГПК. В тази част решението има характер на определение и може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: