Р Е Ш Е Н И Е   N 121   София, 05.03.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България,    Трето гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари..................................... две хиляди и десета година в състав:                                                                Председател:  ТАНЯ МИТОВА                                                                       Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                                                         ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря.............Р. Иванова.................................................................…. в присъствието на прокурора ........…..................................................….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............….......…... гр.дело N 3118/2008 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е подала М. Г. Ч. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Р. Г. от АК-Пловдив, срещу решение № 812 от 25.04.2008 година по гр.д. N 116/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 162 от 2.11.2007г. по гр.д. № 2074/2007г. на районен съд Пловдив и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., за обявяване недействителност на договор по нот. акт № 141/4.05.2006г., с който първата ответница е дарила на втората ¾ ид. части от апартамент №2, намиращ се във вх. Б на етаж I, в бл.13 на бул. „България” № 64, гр. П., с площ от 56, 59 кв.м., по отношение на М. Г. Ч., като действие, увреждащо последната – иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 от ГПК. Ответниците Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. Излагат съображения в писмен отговор, изготвен от пълномощника им адв. С. М. С определение № 109/28.11.2008г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е на разглеждане въпросът в кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл.135 ЗЗД, както и свързания с него въпрос за правната квалификация на иска – по ал.1 или ал.3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съществува противоречива практика на съдилищата по разглежданите въпроси, които касаят близки правни хипотези /Р № 422/30.03.2000г. по гр.д. № 1469/1999г. на ВКС, V г.о., Р № 707/17.03.1977г. по гр.д. № 3417/76г. на ВКС, II г.о. и др./. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е основателна поради следното: От данните по делото се установява следната фактическа обстановка, която е безспорно установена и правилно е възприета от въззивния съд: ищцата М. Г. Ч. е продала с нот. акт № 50/31.01.2001г. на сина си Б. Б. , поч. 9.02.2006г., тогава в брак с първата ответница Р. М. , процесният апаратамент, срещу задължение за издръжка и гледане. След смъртта си приобретателят по сделката е оставил за свои наследници преживялата съпруга – първата ответница и своята майка – прехвърлителката на имота и ищца по делото. Със съдебно решение по гр.д. № 1769/2006г., влязло в сила на 2.04.2007г., алеаторният договор е развален до размера на притежаваните от ответницата наследствени права, а именно ¾ ид. части, поради неизпълнение на поетите задължения. С нотариален договор от 4.05.2006г. Р. М. е дарила на майка си – втората ответница по делото, притежаваните от нея ¾ ид. части от имота. Предмет на отменителния иск е този договор, тъй като ищцата поддържа, че с извършената разпоредителна сделка са увредени интересите й, изразяващи се във възможността да търси реално изпълнение – връщане на имота в патримониума й. При тази фактическа обстановка съставът на въззивния съд е приел, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба – чл.88, ал.2 ЗЗД. Тъй като вземането за връщане на имота е възникнало с влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор, а увреждащото действие е извършено преди това, то би било недействително, само ако е било предназначено от дължника и лицето, с което е договаряло, да увреди кредитора – чл.135, ал.3 ЗЗД. И тъй като разпитаните по делото свидетели са установили само влошаване на отношенията между снаха и свекърва, липсвали доказателства ответниците по делото да са договаряли в ущърб на ищцата, т.е. намерение да я увредят. Решението е неправилно. При установените фактически данни искът е бил основателен и доказан и при двете хипотези, предвидени в чл.135 ЗЗД - ал.1 и ал.3 на текста. Действително съществува различие в по-старата и нова практика на ВКС по поставения въпрос – кога възниква вземането на кредитора спрямо длъжника по отменителния иск в случаите, когато подлежащата на връщане престация е недвижим имот. С решения № 1397/29.11.1993г. по гр.д. № 36/93г. и № 267/03г. по гр.д. № 1325/03г. на ВКС, IV г.о., № 219/15.04.8.1986г. е прието, че третите лица следва да запазят придобитите вещни права преди вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, което разваляне обуславя качеството на кредитор по чл.135 ЗЗД. Обратното становище е застъпено в решения № 545/10.07.2007г. по гр.д. № 272/06г. на ВКС, III г.о. № 424/8.05.01г. по гр.д. № 990/2000г. на ВКС, II г.о., определение № 1228/3.09.09г. по гр.д. № 893/2009г. на ВКС, IV г.о. и др. С тях е посочено, че прехвърлителят по алеаторен договор придобива право да иска развалянето му и връщане на имота /става кредитор/ от момента на първото неизпълнение. Вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор има значение само за допустимостта на павловия иск с оглед установяването на правния интерес от търсената защита, но не и за правната квалификация на иска. В разглеждания случай са налице доказателства не само за знание за увреждане на кредитора от страна на лицето, с което длъжникът е договарял /безвъзмездна сделка между майка и дъщеря за жилище, придобито по време на брака от прехвърлителката по договор за издръжка и гледане, който е с продължително изпълнение, както и презумпцията на чл.135, ал.2 във вр. с ал.1 от текста/, но и общо намерение за увреждане. Безспорни са данните по делото, че един или два месеца след смъртта на съпруга си първата ответница е напуснала процесното жилище, в което е живеела с ищцата и починалия си съпруг, и се е установила в жилището на своята майка, като е заявила, че не желае да гледа прехвърлителката по алеаторния договор и че „Марийката ще пие една студена вода и да търси начин как да я кара” /св. Величка В. и Г. В. /.становено е също така, че отношенията между нея и кредиторката по алаеторния договор са се влошили и това е било видно дори на помена за 40-те дни на Б. Б. /поч. на 9.02.06г./. Ответниците по иска са живеели заедно и надарената по сделката, чието обявяване за относително недействителна се търси, не е могла да не знае към момента на нейното осъществяване, че дарителката й не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, още повече, че това неизпълнение е било начално и пълно /съгласно мотивите на приложеното влязло в сила решение по гр.д. № 1769/2006г. на Пловдивския районен съд и показания на св. В. В. , Г. В. , Й. К. и др./. Намерението да се увреди кредитора произтича от съвкупната преценка на всички обективни данни и доказателства по делото – осъществяване на увреждащата сделка само три месеца след смъртта на съпруга и месец-два след напускане на жилището от преживялата съпруга, безвъзмездният й характер и близките родствени отношения между страните по нея – майка и дъщеря, началното и пълно неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане, както и влошените отношения между ищцата и ответниците. С оглед изложеното неправилното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на правния спор. С него, съобразно установената по-горе фактическа обстановка и правни изводи, ще се уважи искът на М. Г. Ч. от гр. П. срещу Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., за признаване за относително недействителен на договора за дарение на недвижим имот, предмет на разглеждане по делото. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г.о.   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 812 от 25.04.2008 година по гр.д. N 116/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на М. Г. Ч. от гр. П.срещу Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., за обявяване относителна недействителност на договор по нот. акт №141/4.05.2006г., за дарение на ¾ ид. части от апартамент №2, намиращ се на етаж I, в бл.13 на бул. „България” № 64, гр. П., с площ от 56, 59 кв.м., по отношение на М. Г. Ч., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., че договор за дарение, сключен на 4.05.2006г. с нот. акт № 85, том 40, н.д. № 9039/2006г. при нотариус с район на действие Пловдивския районен съд, по силата на който Р. М. Н. дарява на майка си И. Н. Н. ¾ ид. части от апартамент №2, намиращ се във вх. Б, на I етаж в бл.13 на бул. „България” № 64, гр. П., с площ от 56, 59 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и антре, килер, баня и тоалетна, при съседи: отляво – Й. Д. , отдясно – П. Г. , отгоре – Я. Б. , заедно с прилежащото избено помещение №2 при съседи: отляво – Й. Д. , отдясно – П. Г. и коридор, заедно с 0,91% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, е относително недействителен по отношение на М. Г. Ч. от гр. П.. ОСЪЖДА Р. М. Н. и И. Н. Н., двете от гр. П., ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Г. Ч. от гр. П. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 730 лева /седемстотин и тридесет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.