Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 19 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2342/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета. Образувано е по искане на адвокат Р. И. Н., защитник на осъдения С. Д. К., за възобновяване на внохд№ 408/2011 год. на Окръжен съд Благоевград и отмяна на постановеното по делото решение №293/26.07.2012 год., с което е изменена присъда №1236/16.05.2011год. по нохд№538/2010 год. на Районен съд гр.Сандански и съгласно чл. 12, ал. 4 НК подсъдимият не е наказан за престъплението по чл. 129 НК, за което е признат за виновен, като в останалата й част присъдата е потвърдена. Искането е с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - съществено нарушение на закона. Оплакването за нарушение на закона се подкрепя от доводи, че деянието по чл. 129 НК е извършено при условията на неизбежна отбрана без превишаване на нейните предели, поради което не е общественоопасно и искателят следва да бъде оправдан като се приложи чл. 12, ал. 1 НК . Гумената палка с метално топче, с която е причинил съставомерния резултат, е употребена за да защити своя баща от непосредствено противоправно нападение от двама нападатели, състоящо се в удари с ритници по тялото му, при наличие на физическо превъзходство на нападателите и въоръжение на единия от тях с метална решетка. Степента на нападението е била по-интензивна от характера на приложената защита за неговото отблъскване, поради което причиненото телесно увреждане на пострадалия е в рамките на законовите предели. Деянието на осъдения не съдържа признака „обществена опасност”. Иска се възобновяване на делото, отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия за престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, на основание чл. 12, ал. 1 НК. В съдебно заседание осъденият С. К. не се явява, редовно призован. Вместо него - упълномощеният защитник адвокат Р. Н. поддържа искането по изложените съображения. Гражданският ищец Б. П. и неговият повереник адвокат С. П. не се явяват в съдебното заседание пред ВКС - редовно призовани, без да сочат уважителна причина. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не е допуснато нарушение на закона и следва да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ИСКАНЕТО, СЪОБРАЖЕНИЯТА, РАЗВИТИ УСТНО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА В РАМКИТЕ НА ИЗТЪКНАТИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМИРА СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо. Направено е по правилата на чл. 419- чл. 421, ал. 3 НПК. Съставът на ВКС не намери основания за възобновяване на производството по делото. С присъда №1236/16.05.2011 год. по нохд № 538/2010 год. на Районен съд гр.Сандански подсъдимият С. Д. К. е признат за виновен в това, че на 24.11.2007 год., в около 16,00 часа до 17,00 часа, в района на автокомплекс „Ниагара”,намиращ се на изхода на гр.Сандански, до главен път Е-79, е причинил средна телесна повреда на Б. Я. П., изразяваща се в субарахноидален кръвоизлив и контузия на главния мозък, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2 НК (в ред. на ДВ бр.26/68 год.), вр. чл. 2, ал. 2 от НК и вр. чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”б” НК е осъден на наказание “пробация” със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и с периодичност на явяване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично ; задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност две години и на безвъзмезден труд в полза на обществото от 160 часа годишно за 2 /две/ поредни години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. Я. П. 8 000 (осем хиляди) лева, обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 24.11.2007 год., до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над уважения, до претендирания размер, искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са държавна такса 320 лева върху уважения размер на гражданския иск и разноски в размер на 340 лева . С въззивно решение №293/26.07.2012 год. по внохд№408/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград (образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия) присъдата е изменена като съгласно чл. 12, ал. 4 НК подсъдимият не е наказан за извършеното престъпление по чл. 129 НК. В останалата й част присъдата е потвърдена. Процесуалната дейност на съдебните инстанции, довела до формирането на фактическите констатации за обстоятелствата от предмета на доказване по делото е извършена съгласно правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК за проверка, оценка и анализ на доказателствените източници. Въззивната инстанция не е променила фактическите констатации на първата инстанция, но е прибавила нови данни, кредитирайки изводите на назначената съдебно-психиатрично-психологическа експертиза. Приела е за установено, че психическото състояние на подсъдимия при извършване на инкриминираното деяние е било на страх и обърканост.На тези данни е основала правните си изводи, че инкриминираното деяние е извършено при неизбежната отбрана, дължаща се на уплаха и смущение. ВКС намира, че изводите на контролната инстанция за наличие на признаците на неизбежна отбрана при извършване на инкриминираното деяние кореспондират с данните по делото. Изяснено е, че са извършени последователно две противоправни нападения, при които участниците са сменяли ролите си на нападател и нападнат. Не е спорно, че първото нападение не е довело до наказателноправни последици за участниците в него. Това нападение е инициирано от свид.Д. К. – баща на подсъдимия С. К. спрямо личността на свидетелите: Б.П., О. П. (син на свид.Б.П.), И. Н. и И. С.. Свидетелят Д.К. е бил недоволен от факта, че свид.Б. П. е паркирал управлявания от него товарен автомобил марка „ДАФ” с рег.№РА4569АХ край главен път „Е79”, в района на който се намира крайпътен автокомплекс „Ниагара” – собственост на К.. Установено е от фактическа страна, че свид.Д. К. се приближил до четиримата и отправил ругатни към свид.Б.П., обадил се по мобилния си телефон на лице, от което поискал съдействия с репликата: “елате, тука има едни хора за изтрепване”. Получил удар от свид.Б.П. по носа с мобилен телефон, в отговор на което е произвел стрелба срещу четиримата с газов пистолет от разстояние 2-3 метра .Стрелбата е била прекратена от Д.К. поради изчерпване на патроните, което станало известно на свидетелите Б.П., О.П., И. Н. и И. С. от празните изщраквания на пистолета му. Вярно е изведено в мотивите на контролната инстанция, че тези факти сочат на прекратено нападение спрямо водача на ТИР-ра, свид.Б.П. и срещу останалите трима свидетели. Правно значение за решаване на делото имат фактическите данни приети за установени по делото относно започналото второ противоправно нападение, непосредствено след прекратяването на първото. ВКС споделя приетото в решението, че неговото начало е започнало с действията на свидетелите Б. П. и О.П., които са подгонили бившия си нападател – свид. Д.К. – баща на подсъдимия, в резултат на което той е побягнал към автокомплекса „Ниагара”, намиращ се от отсрещната страна на пътя. От фактическа страна нападението се е изразило в преследването от двамата – баща и син свидетели Попови на бягащия бивш нападателя, като свид.Б.П. е носел в ръка метална решетка (представляваща разкачена стойка за акумулатор на автомобила, която той открил, че била обект на опит за кражба от неизвестни лица). Установено е по делото, че макар и този предмет да е бил захвърлен по преследвания, който е паднал на земята, не е бил използван от нападателите. Нападението се е проявило с нанасянето на удари от свидетелите П. с ръце и крака по тялото на бащата на подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивната инстанция, че свидетелят Д. К. е бил обект на противоправно нападение от свид.Б.П. и О.П.. Следва да бъдат подкрепени и изводите на съда, че това нападение е поставило началото за законосъобразна намеса от подсъдимия С. К. за отблъскването на нападателите на баща му, чрез използването на активна защита. Съдът е изследвал и съпоставил внимателно данните за характера и опасността на нападението с данните за характера и средството на защитата. Изяснени са обстоятелствата с правно значение в кой момент първоначално подсъдимият е възприел действията на нападателите, а именно – подгонването на свид.Д.К. от свидетелите Попови през пътното платно, падането му на земята и побоя от тях с ритници. ВКС споделя правната оценка на приложената от подсъдимия защита. Събитието е възприето пряко от подсъдимият, който е видял нападението, докато се е намирал в заведението на автокомплекса и незабавно се е отправил към мястото на побоя, снабден с предмет за физическа принуда – гумена палка с метално топче на върха, с което директно е нанесъл удар по главата на свид.Б.П., докато той и свид.О.П. са ритали бащата на подсъдимия. Изяснен е моментът на прекратяването на нападението, съвпадащ с нанасянето от подсъдимия на удар с металното топче по главата на свид.Б.П., от който му е причинен субарахноидален кръвоизлив и контузия на главния мозък. Не е било спорно, че настъпването на съставомерният резултат е пряка последица от упражнената принуда от подсъдимия върху нападателя за отблъскване на нападението както и, че настъпилите в резултат на удара кръвоизлив и контузия на главния мозък на нападателя, представляват телесна повреда с медико-биологичните признаци на „разстройство на здравето, временно опасно за живота” – деяние по чл. 129, ал. 2,вр.ал. 1 НК. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че деянието по чл. 129 НК е извършено под формата на превишаване пределите на неизбежната отбрана, регламентирана в чл. 12, ал. 2 НК. Тезата на защитата, че подсъдимият е използвал съответно на характера и опасността на нападението средство за защита е неоснователна. Тя не намира подкрепа в обсъдените от въззивната инстанция доказателствени източници. ВКС подкрепя изводите на ОС Благоевград, че използваното от подсъдимия средство за защита не е било съразмерно на характера и опасността на нападението спрямо свид.Д.К.. Независимо, че нападателите са били двама, те не са въздействали върху жизненоважни органи по главата и тялото на нападнатия. Невярно се твърди от защитата, че единият от тях бил въоръжен с метална решетка по време на отблъскването на нападението. Установено е по делото, че макар и двама, нападателите не са искали да застрашат живота на нападнатия – бащата на подсъдимия. Били са под въздействието на емоционална възбуда от предходното агресивно поведение на бащата на подсъдимия. Нанасяли са ритници по тялото му с интензивност, от която обективно са причинени само леки телесни повреди на нападнатия, без засягане на жизненоважни органи (спр. съгласно установеното по делото, от кредитираната от съдилищата СМЕ, свид.Д.К. е получил хематоми, охлузвания и порязвания по главата и тялото с медикобиологичните признаци на лека телесна повреда- разстройство на здравето неопасно за живота). В момента когато подсъдимият се е намесил, за да защити баща си на мястото на нападението, освен него, към нападателите Б.П. и О.П. са се приближили и още няколко души, служители от автокомплекса , които са били “въоръжени” с различни предмети, в готовност да се намесят в защита на нападнатия. Металната решетка не е била в ръцете на свид.Б.П., когато подсъдимият му е нанесъл удара с металното топче по главата. В тази насока доводите в искането не намират подкрепа в анализираната от съда доказателствена съвкупност. При тези данни ВКС се солидаризира с изводите на въззивния съд, че приложената за отблъскването на нападението защита срещу нападателите Б.П. и О.П. не е била съразмерна с характера и опасността на нападението. Този извод, както правилно е отбелязал въззивният съд на стр.7-8 от мотивите на решението, не влиза в колизия с изискването съгласно закона и съдебната практика (спр. т.т.7 от ПП№12/ по н.д.№11/73 год. на ВС), че при отблъскването на нападението нападнатият, респ. лицето което участва в отблъскването на нападението в негова защита, може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но това изискване е поставено като едновременно условие с другото – така използваните интензивни средства за защита да не надхвърлят явно възможностите за отблъскване на нападението. В случая, явното несъответствие между защитата и нападението е изведено правилно от отсъствието, предвид отправените удари от двамата свидетели Попови по жизнено-неуязвими части от тялото на нападнатия Д.К., на необходимост защитата срещу тях да се насочи към места по тялото на нападателя Б.П., където има жизненоважни органи. Чрез деянието на подсъдимия е реализирано целенасочено увреждане по главата на нападателя с тежък твърд предмет, което не е съответствало на възможността конкретната опасност да бъде отблъсната с въздействие върху по-неуязвими части от тялото, засягащи само неговата телесна неприкосновеност, но не и живота му. Съдилищата са приели, че само навременната и адекватна специализирана медицинска помощ са се оказали решаващи за спасяване живота на свид.Б.П.. Макар всеки конкретен случай да бележи своите фактологически особености, законът си служи с по-абстрактни обективни критерии при отмерването на съответствието на неизбежната отбрана с характера и опасността на нападението, които са зачетени по конкретното дело. Към характера на нападението се отнасят видът и обектът на защита – обществените отношения , които се засягат и степента на обществена опасност на тяхното засягане. За опасността на нападението са от значение онези обстоятелства, които се отнасят и измерват интензивността на нападението, използваните средства за увреждане, начинът за въздействия с тези средства, броят на нападателите като физическо превъзходство и пр… Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не събужда съмнение. С процесното средство за защита, използвано от подсъдимият срещу нападателя - свид.Б.П., е причинено увреждане, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота, съдържащо медикобиологичните признаци на средна телесна повреда. Доводът на подсъдимия, оправдаващ употребата на металното топче със стремеж за недопускане на по-тежко увреждане на баща му, който е имал имплантирана тазобедрена става, не може да оправдае посегателство, засягащо не само здравето но и живота на нападателя. При тези данни, правилно е изведено несъответствието между защитата с характера и опасността на нападението. То е явно, защото е изразено ясно и не събужда съмнение, както изисква чл. 12, ал. 2 НК. Правилно деянието в което се е изразила защитата срещу нападението е квалифицирано под признаците на чл. 129 НК, тъй като не е изгубило признаците - обществена опасност и виновност. ВКС в настоящият състав не споделя извода на въззивната инстанция, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана, осъществена с действията на подсъдимия, се дължи на уплаха и смущение. Липсва процесуален способ за промяна на този извод, тъй като производството по възобновяване на внохд№ 408/2011 год. на Окръжен съд Благоевград е образувано по инициатива на осъдения подсъдим, чрез неговата защита и спрямо него действа принципът за невлошаване правното му положение. При тази процесуална хипотеза остават неотстраними по пътя на възобновяването на наказателните дела пропуските в процесуалната дейност и неправилно приложение на закона от въззивната инстанция, приела в случая, извода за наличие признаците на чл. 12, ал. 4 НК. Въпреки това, ВКС е длъжен да напомни, че критериите на закона за състоянието на “уплаха и смущение”, на които се дължи превишаване пределите на неизбежната отбрана и се изключва наказуемостта на деянието, но не и неговата обществена опасност и виновност, са основани на особено психическо състояние на дееца. Това състояние ограничава в значителна степен неговата възможност правилно да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана (спр. т.8 от ППВС №12/1973 год.), поради което вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание. Проверката на ВКС за наличие на признаците „уплаха и смущение” в поведението на осъдения подсъдим С.К. сочи, че съдът се е позовал изцяло на изводите от заключението на СППЕ (спр. стр.32-36 по внохд№ 408/2011 год. на Окръжен съд Благоевград), без да го провери и оцени с останалите гласни доказателствени източници. Заключението на експертизата е надхвърлило своята задача, защото недопустимо съдържа и правен извод за формата на превишаване на неизбежната отбрана(спр. т.3 от заключението), вместо необходимия извод какво е било психическото състояние на подсъдимия в момента на отблъскване нападението от гледище на преживяванията силен страх и/или обърканост. При обсъждане на данните по делото , релевантни за специализираните изводи на експертите, те са изхождали от неверни съждения за броя на нападателите и за наличие на метална решетка в ръцете на свид.Б.П. в момента на намесата на подсъдимия. Експертизата не е анализирала съществени факти, а съдът ги е игнорирал в анализа си, че предварително носеното у подсъдимия средство за прилагане на сила за отблъскване на нападението - палката с металното топче и целенасочената й директна употреба в жизненоважната част – главата на свид.Б.П., е един предварително обмислен акт относно средството, мястото и начина на използването им. Според правилата на житейската и формална логика този акт не е резултат от спонтанна реакция, възникнала при условията на силен страх и обърканост на дееца. Съдът е подценил съдържанието на обясненията на подсъдимия, който е заявил, че е съзнавал за опасното средство, но искал да не пострада крака на баща му с присадена става. Това състояние не е на стесняване интелектуалното и волево съдържание на психическите процеси у дееца. То сочи на ясна преценка за обществената опасност на използваното средство за защита и за ненакърнена възможност у дееца за цялостно владеене на психичните му процеси. Решението е законосъобразно в гражданската част. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащи се на уплаха и смущение деянието запазва характеристиката си на общественоопасно и виновно извършено, поради което са налице и всички елементи на деликтната отговорност за причинените от деянието вреди. ВКС споделя напълно правните изводи за доказаност на основанието и размера на присъденото обезщетение на пострадалия с атакуваното решение. При тези мотиви и съгласно чл. 426, вр. чл. 425 НПК ВКС, в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Р. И. Н., защитник на осъдения С. Д. К., за възобновяване на внохд№ 408/2011 год. на Окръжен съд Благоевград и отмяна на постановеното по делото решение №293/26.07.2012 год. , като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :