РЕШЕНИЕ                                                        № 75   София, 02.02. 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:                                          Председател:Добрила Василева                                                                             Членове:Маргарита Соколова                                                                                                                                                                                                      Гълъбина Генчева                                                           при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 296/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 715 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 872/06 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., и оставеното с него в сила решение от 20.04.2006 г. по гр. д. № 159/05 г. на Силистренския окръжен съд. В молбата се твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила по призоваването му, молителят бил лишен от възможност да участва лично в делото и да реализира предоставеното му право на защита, като представи доказателства в защита на своя интерес. От ответниците Г. Й. К. счита молбата за отмяна за недопустима, съответно - за неоснователна, Д. Г. З., З. М. З. и М. Д. З. считат, че молбата следва да се уважи, Н. Д. К. и Т. М. М. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение, оставено в сила с решението на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна, е потвърдено решение № 159 от 05.04.2005 г. по гр. д. № 1248/04 г. на Силистренския районен съд, с което е разпределено ползуването на съсобствен недвижим имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 05.07.2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 02.07.2008 г. и е в законоустановения едногодишен срок, следователно е допустима. По същество е неоснователна. От прегледа на книжата по делото е видно, че за първото заседание на първоинстанционния съд, насрочено за 15.12.2004 г., молителят е призован на 03.12.2004 г. от адрес: гр. С., бул. “. № 1* чрез съпругата си Н. К. , живуща на същия адрес - лице, чрез което страна по делото може да бъде редовно призована съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК /отм./. За следващите съдебни заседания, проведени на 02.02.2005 г. и на 16.03.2005 г., призовки не са изпращани съобразно правилото, залегнало в чл. 41, ал. 6, изр. 1, предл. 1 ГПК /отм./. Съдебното производство пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на съсобствениците З. . Молителят е призоваван чрез съпругата си за заседанието на 05.07.2005 г. За заседанията на 04.10.2005 г. и на 17.01.2006 г. страните са се считали редовно призовани - чл. 41, ал. 6, изр. 1, предл. 1 ГПК /отм./. За заседанието на 15.11.2005 г. молителят е получил призовката лично, а за 11.04.2006 г. е призован редовно чрез З. Д. И. - съседка от № 107. П. от касационната жалба на съсобствениците З. молителят е получил чрез съпругата си, а за съдебното заседание на 11.06.2007 г. пред Върховния касационен съд е призован чрез публикация в ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г. При тези данни следва да се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна. Призоваването е редовно, когато е извършено съобразно изискванията на процесуалния закон, приложим при разглеждане на делото. Това е Гражданският процесуален кодекс от 1952 г. /отм./. Връчването на призовките е предимно чрез съпругата на молителя, която е домашно лице по смисъла на чл. 46, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК /отм./, а за едно от заседанията - чрез съседка съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК /отм./, чиито три имена и адрес са отбелязани, и която е поела задължението да предаде призовката на този, до когото се отнася - чл. 46, ал. 2, изр. 2 и 3 ГПК /отм./. Неоснователно се поддържа, че самият молител никога не е получавал или подписвал лично призовки по причина, че живее и работи в гр. С.. Видно от приложената призовка на л. 30 по гр. д. № 159/05 г. на Силистренския окръжен съд, за съдебното заседание на 15.11.2005 г. той е призован лично от адреса по исковата молба: гр. С., бул. “. № 1* Затова изложеното в молбата за отмяна, че молителят и съпругата му не са получавали или подписвали призовки, а за делото той узнал от семейство З. , не съответства на установените данни по делото. Спазен е и редът по чл. 218д ГПК /отм./ за призоваване по дела, които се разглеждат от Върховния касационен съд, чрез обнародване в “Д” на дните, през които съдът ще заседава следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Не се установява нарушаване на съответните правила при призоваването, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от М. М. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 715 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 872/06 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., и оставеното с него в сила решение от 20.04.2006 г. по гр. д. № 159/05 г. на Силистренския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: