Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание глоба * дисциплинарна отговорност * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ № 212

София, 31 октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

при участието на секретаря Ст. Тодорова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1541 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.
Обжалвано е решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 14.09.2017 г. по д.д. № 8/2017, с което по искане на С. на К.... е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 10.000 лева на М. Н. П., частен съдебен изпълнител рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е жалбоподателят С. на К. на ч. с. и., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно не е разгледано искането за налагане на дисциплинарно наказание за претендираното нарушение „конституиране като взискател по делото на [фирма], без да са получени съобщения от длъжниците в нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД” и не е наложено наказание за претендираното нарушение „насочване на изпълнението върху имот с цена, значително надвишаваща задължението по изпълнителния лист”, не е отчетено дисциплинарното минало на съдебния изпълнител (посочени са четиринадесет дисциплинарни производства) и обстоятелството, че наложените дисциплинарни наказания не са постигнали търсения положителен ефект в неговата работа.
Ответникът по жалбата М. Н. П. прави отвод за нейната недопустимост, тъй като липсва взето решение от С. на К. на ч. с. и., който е легитимиран да обжалва решението; и евентуално я оспорва, като счита, че неговото поведение във връзка с претендираните нарушения е правомерно и правилно дисциплинарният състав не е разгледал първото е не е наложил дисциплинарно наказание за второто претнедирано нарушение.
Недоволен от решението в уважителната част е жалбоподателят М. Н. П., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че дори да има формални пропуски при връчването на поканата за доброволно изпълнение, при липсата на неблагоприятни последици за страните, предвид назначаването на особен представител, наказание не следва да бъде наложено или ако бъде, то следва да е по-леко; както и че в пет от приключилите десет дисциплинарни производства срещу него е прието, че поведението му е било правомерно.
Ответникът по жалбата С. на К. на ч. с. и. я оспорва, като счита, че нарушението е извършено и следва да бъде наказано по-строго.
Ответникът по жалбите министърът на правосъдието взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира жалбите допустими, редовни и подадени в срок. Юрисконсултът на К. на ч. с. и. я представлява по дисциплинарните дела, по които е упълномощен. Неговата представителна власт е ограничена от искането за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание. Тази негова представителна власт може да бъде променяна, но не е необходимо да бъде потвърждавана с никакви последващи актове. Като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, съдът ги намира неоснователни поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения са: конституиране като взискател по делото на [фирма], без да са получени съобщения от длъжниците в нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; насочване на изпълнението върху имот с цена, значително надвишаваща задължението по изпълнителния лист; нередовно връчване на поканите за доброволно изпълнение в нарушение на чл. 44 вр.чл. 47 ГПК и неуведомяване за описа и проданта на останалите съсобственици на имота.
По делото е прието за установено, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за 100 лева съдебни разноски в полза на З. К. Б., което (вземане) е цедирано на взискателя В. Г. И., която иска публичната продан на идеални части от магазин в София и претендира разноски по изпълнителното дело в размер на 15.000 лева, изплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договорът за цесия, но не са представени писмени доказателства да уведомяване на длъжниците от цедента, поради което е поискано уведомяването им от съдебния изпълнител. С постановление за разноските съдебният изпълнител, без възражение от длъжниците, приема такси и разноски по изпълнението в размер на 1.000 лева, които включва в описанието на вземането в поканите за доброволно изпълнение, които, заедно с уведомлението за цесията са изпратени за връчване на длъжниците на установените постоянни и настоящи адреси, след налагане на възбраната. От събраните доказателства по делото, включително пълно копие на изпълнителното дело, не може да се установи залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК за никой от посочените четири документа. В разписките за връчване на съответните книжа са документирани по три посещения на съответните адреси в периода 27.01. до 12.02.2015 г. за едната и 24.01. до 12.02.2015 г. за другата длъжница, но няма удостоверяване на извършено залепване на уведомление. С протокол съдебният изпълнител е приел, че поканите да доброволно изпълнение са надлежно връчени (липсва констатация за надлежно връчване на уведомлението за цесията), назначен е особен представител на длъжниците, възбранените идеални част от посочения имот са описани, за което длъжниците са уведомени чрез особения им представител, а съсобственицата и взискател – лично, след което имотът е изнесени на публична продан, която е спирана по искане на взискателката, подадените наддавателни предложения са врърнати, производството е възобновено, имотът е продаден и постановлението за възлагане – вписано, след влизането му в сила.
От правна страна дисциплинарният състав е приел: по първото претендирано нарушение - че взискател по делото е друго лице – В. Г. И., а не посоченото в искането за образуване на дисциплинарно производство [фирма], поради което искането не може да бъде разгледано, без да излезе вън от предмета на делото; по второто претендирано нарушение – че взискателят посочва имота, чието осребряване желае и без възражение от страна на длъжниците обектът на изпълнението не може да бъде променен, а ако е налице злоупотреба с право от страна на взискателя или неизпълнение на задължения от особения представител, отговарят те; по третото претендирано нарушение – че връчването на поканите за доброволно изпълнение определя законосъобразността на всички последващи изпълнителни действия, адресите на длъжниците са посещавани неколкократно, но в продължение на по-малко от един месец (съгласно установената практика на ВКС), не е залепено уведомление, не е изчакан двуседмичния срок за явяване на длъжниците, поради което особен представител е назначен без да са налице предпоставките за това; и по четвъртото претендирано нарушение – че единствената известна съсобственица – взискателката В. Г. И. е надлежно уведомена, а данни за други съсобственици не са посочени от К. на ч.. с. и..
За констатираното нарушение е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 10.000 лева.
Правилно дисциплинарният състав е приел, че искането за налагане на дисциплинарно наказание за първото претендирано нарушение не може да бъде разгледано, без да се излезе вън от предмета делото, както е очертан от сезиращия орган. Грешки и неточности при индивидуализацията на претендираното нарушение може да бъдат отстранени в хода на дисциплинарното производство, но не е и едва с жалбата срещу решението на дисциплинарния състав. Също правилно дисциплинарният състав е приел, че съдебният изпълнител не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество. Единствено длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение; като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане; но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на новия чл. 442а. (ДВ, бр. 86/2017) ГПК съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, но отговаря за вреди пред взискателя, ако в резултат на това някаква част от вземането остане неудовлетворена.
Също правилно дисциплинарният състав е приел, че по делото не е доказано в съсобствеността на имота, предмет на изпълнението да участват лица извън длъжниците и взискателката. Задължение на съдебния изпълнител е да се увери по посочения в чл. 465 и 483 ГПК начин, че длъжникът е собственик на осребряваното имущество, а ако то е в съпружеска имуществена общност или съсобственост – кой участва в общността или съсобствеността, но когато се претендира той да не е изпълнил последното от посочените задължения, в тежест на сезиращия орган е да докаже, съществуват ли и кои лица е следвало да бъдат уведомени за изпълнението.
Също правилно дисциплинарният състав е приел, че с оглед на последвалите изпълнителни действия, които са опорочени от невръчването на покана за доброволно изпълнение, извършеното нарушение е тежко и по същество правилно е приел, че съответното по тежест дисциплинарно наказание е глоба в максимален размер. В решението не са изложени съображения за значението на другите извършени нарушения от съдебния изпълнител при определянето на размера на наказанието, но по делото е установено, че преди извършването на процесното нарушение на съдебния изпълнител е наложено едно наказание глоба в размер на 1.000 лева. За извършени предходни тежки нарушения са му наложени дисциплинарни наказания предупреждение за временно лишаване от права и глоби в размер от 500 до 5.000 лева, но те са наложени след извършването на процесното нарушение, поради което не може да се направи извод, че те не са постигнали търсения положителен ефект в неговата работа; а правилата за определяне на размера на наказанието не съдържат възможност за кумулиране на неизтърпените наказания и определяне на общо наказание за всички нарушения, което да бъде изтърпяно от нарушителя.
При този изход на делото на М. на п. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 14.09.2017 г. по д.д. № 8/2017.
ОСЪЖДА М. Н. П. от С. да заплати на М. на п., С.сумата 300 лева разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.