О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 60108 Гр. София, 29 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 1014/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Костинброд и Районен съд – Своге по повод н. ч. д. № 185/2021 год. по описа на Районен съд – Костинброд. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Районен съд – Костинброд. Върховният касационен съд след като се запозна с материалите по делото, намира следното: По молба за съдебна реабилитация на осъдения А. Е. С. в Районен съд – Своге е било образувано н. ч. д. № 36/2021 год. В молбата са посочени общо шест осъждания, постановени от Районен съд – Костинброд, Районен съд – Берковица и Районен съд – Своге. Съдията-докладчик по делото е приел, че същото не му е подсъдно, тъй като съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание. След сравнение на вида и размера на наказанието по шестте присъди докладчикът е приел, че най-тежкото наказание е наложено от Районен съд – Костинброд, на който съд делото е изпратено по подсъдност. Съдията-докладчик по образуваното в Костинбродския районен съд н. ч. д. № 185/2021 год. първоначално е приел, че делото му е подсъдно, а впоследствие след направено възражение от прокурора в открито съдебно заседание е преосмислил становището си и е прекратил съдебното производство по делото като е сезирал ВКС със спор за подсъдност. Видно от приложената по делото справка за съдимост А. С. е осъден както следва: 1. С решение по н. а. х. д. № 84/2002 год. молителят е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, което не е предмет на искането за съдебна реабилитация. 2. С определение по н. о. х. д. № 80/2004 год. по описа на Районен съд – Костинброд е одобрено споразумение, по силата на което на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години; 3. С определение по н. о. х. д. № 23/2006 год. на Районен съд – Костинброд е одобрено споразумение, с което осъденият се е съгласил да му бъде наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 за срок от шест месеца; 4. С определение по н. о. х. д. № 30/2008 год. на Районен съд – Костинброд е одобрено споразумение, по силата на което на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и обществено порицание; 5. С определение по н. о. х. д. № 37/2009 год. на Районен съд – Костинброд е одобрено споразумение, с което осъденият се е съгласил да му бъде наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 за срок от шест месеца и лишаване от правоуправление на МПС за срок от четири месеца; 6. С присъда по н. о. х. д. № 378/2011 год. по описа на Районен съд – Берковица Станимиров е осъден на седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, както и на лишаване от правоуправление на МПС за срок от осемнадесет месеца и глоба в размер на 200 лева; 7. С определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 129/2012 год. на Районен съд – Своге Станимиров е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с присъда по н. о. х. д. № 378/2011 год. по описа на Районен съд – Берковица седем месеца лишаване от свобода. В настоящия случай спорещите съдилища правилно са приели, че доколкото по три от осъжданията е наложено наказание лишаване от свобода, а по останалите три – по-леко наказание, то от значение за определяне на подсъдността са тези по н. о. х. д. № 80/2004 год. на Районен съд – Костинброд и н. о. х. д. № 129/2012 год. на Районен съд – Своге. Вероятно поради това, че е било приведено в изпълнение по реда на чл. 68 от НК и Костинбродският, и Свогенският районен съд неправилно са оставили извън преценката си по чл. 433, ал. 2 от НПК осъждането по н. о. х. д. № 378/2011 год. по описа на Районен съд – Берковица. В теорията и съдебната практика безпротиворечиво е прието, че отправна точка при сравняване тежестта на наказанията е систематичното им място в чл. 37 от НК. Когато обаче санкциите са еднакви по вид, преценката се извършва съобразно допълнителни критерии, каквито са размерът на наказанието, наличието или не на кумулативна санкция и др., като налагането на кумулативно предвиденото наказание наред с основното такова предопределя и по-голямата тежест на комплексната санкция независимо от размера на основното наказание. Изложеното налага делото да бъде върнато на Районен съд – Своге, където то е било образувано първоначално, за извършване на нова преценка за подсъдността като бъдат съобразени всички осъждания на молителя С.. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 185/2021 год. по описа на Районен съд – Костинброд на Районен съд – Своге за извършване на нова преценка за подсъдността. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд – Костинброд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.