6 Р Е Ш Е Н И Е № 218 Гр. София, 02 ноември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ.ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 815/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане / озаглавено молба/ на задочно осъдения Б. П. Д. за възобновяване на н.о.х.д № 151/2012 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, Наказателна колегия и за отмяна на постановената по същото дело присъда № 36 от 16.05.2013 г., с която Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което е постановено да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 60 лв. в полза на РУП- гр. Кюстендил. В молбата за възобновяване се посочва, че Д. не е участвал в съдебното производството по делото, тъй като по време на провеждането му е бил задържан под стража в Р Турция. В допълнителна писмена молба, постъпила в срока по чл.426, вр. 351, ал.3 от НПК Д. уточнява, че неявяването му по делото е поради факта, че е търпял наказание лишаване от свобода на територията на Р Турция, което счита, че е възможно да се установи чрез извършване на справка в МВнР. Застъпва становището, че по този начин е нарушено правото му на лично участие в процеса и е препятствана възможността му да изрази лично защитната си позиция. Прави искане за промяна на мярката му за неотклонение, като се позовава на обстоятелството, че търпи наказание лишаване от свобода по друго наказателно производство, н.о.х.д. № 332/2016 г., по описа на РС-Елхово. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Д. се представлява от служебно назначен защитник, адв. М. М. от САК, който поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея съображения и с направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на РС - Кюстендил. Акцентира на факта, че присъдата е постановена без участието на подзащитния му, като съдът не е изпълнил задължението си да установи причината, поради която Д. не се е явил в съдебно заседание, при наличните данни, с които е разполагал за задържането му на територията на Р Турция. По тези съображения счита, че присъдата следва да се отмени и производството по делото да се възобнови с връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Осъденият Д. поддържа искането за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради липса на законовите предпоставки за това. Намира, че от страна на осъдения е налице неизпълнение на определената му мярка за неотклонение “подписка”, чрез отклоняване от посоченото местоживеене без уважителна причина и неявяване в съдебно заседание, за което е бил редовно призован. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Присъдата на Районен съд – Кюстендил, с която Д. е осъден е постановена на 16.05.2013 г., същата не е обжалвана и е влязла в сила на 01.06.2013 г. Съгласно писмо рег. № 4114 от 18.08.2016 г. на Началник на “Затвора – [населено място]” присъдата на РС – Кюстендил е била приведена в изпълнение на 21.06.2016 г. с постъпването на Д. в затвора за изтърпяване на наложеното наказание. Представеното по делото писмо Вх.№ Р-105/2013 г. на Адм. ръководител, районен прокурор при РП-Кюстендил удостоверява, че Д. е задържан на 20.06.2016 г. от служители на ГПУ Елхово на територията на Р България. Следва да се приеме, че осъденият е узнал за присъдата на 21.06.2016 г. с привеждането му в затвора в [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, като датата на задържането му за изпълнение на присъдата е най-късната дата, на която лицето е узнало, че спрямо него е налице влязла в сила присъда . Искането за възобновяване е постъпило на 12.07.2016 г., в рамките на шестмесечния срок по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда . Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: От материалите по делото се установява, че досъдебното производство по същото, № 1302/2011 г., по описа на РУП – Кюстендил, водено срещу Д. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК е проведено изцяло с негово участие. С протокол за предявяване от 06.02.2012 г. материалите по разследването са били предявени лично на Д., в качеството му на обвиняем. Прокурор при РП-Кюстендил е внесъл обвинителен акт срещу Б. Д. на 13.02.2012 г., във връзка с който е било образувано н.о.х.д. № 151/2012 г. по описа на РС - Кюстендил. С разпореждане на съдията - докладчик по делото първото заседание е било насрочено за 05.04.2012 г., за която дата Д. е бил надлежно лично уведомен и му е бил връчен препис от обвинителния акт. На проведеното първо заседание Д. се е явил, но делото е било отложено по предложение на прокурора, с цел сключване на споразумение и за назначаване в тази връзка на служебен защитник на Д. и даване възможност на същия да възстанови щетите по обвинението. В насроченото за 04.06.2012 г. следващо заседание подсъдимият не се е явил и съдът е постановил принудителното му довеждане, както и му е назначил служебен защитник. След заседанието Д. е уведомил съда с писмена молба за причините за неявяването си, грешка в датата на заседанието, поради проблеми с тежко болен родител. Следващото заседание е било насрочено за 25.06.2012 г. Подсъдимият се е явил заедно със служебно назначения защитник и е отправил искане до съда за допълнителен срок за възстановяване на щетите, което е мотивирал с настъпилата смърт на своя баща, в уверение на което е представил препис от акт за смърт . Делото е било отложено за следваща дата, 01.10.2012 г., на която дата подсъдимият не се е явил. Служебният му защитник е уведомил съда, че Д. се намира в чужбина и съдът е отложил делото за следваща дата. В следващото съдебно заседание, проведено на 12.11.2012 г. подсъдимият отново не се е явил, същият е бил нередовно призован, като призовката от адреса е била върната невръчена, с отбелязване, че майката не желае да получи призовката и лицето е с неизвестен адрес. В това заседание не се е явил и защитник на подсъдимия. Съдът е постановил да се изиска актуална справка относно известните адреси на Д., както и да бъде извършено ново призоваване по настоящ адрес, находящ се в[жк], № //номер, вх.”вход”, ет./етаж/, ап./апартамент/ и е отложил делото за 10.01.2013 г. За съдебното заседание на 10.01.2013г. подсъдимият е бил нередовно призован от известните адреси. Призовката от адреса в [населено място], [улица] била върната невръчена с отбелязване, че лицето е с неизвестен адрес, а тази от [жк]– че по данни на домакина лицето не живее в стая №/номер/ и не фигурира в списъците на живущите в [жилищен адрес] на студентското общежитие. В това заседание съдът е изменил мярката за неотклонение на Д. от “подписка” в “задържане под стража”, тъй като е отчел нарушение на определената му мярка и го е обявил за общодържавно издирване. След обявяването на Д. за издирване по делото е постъпила докладна записка, рег. № 158 от 31.01.2013 г. от п-й И. П. при Областно звено Охрана [населено място] с отбелязване, че по данни на майката на лицето Д. Д., същият се намира в затвора в [населено място], Р. Турция. Постъпило е и писмо на Началника на РУП-Кюстендил, рег. № 2245 от 06.02.2013 г., в уверение на това, че Д. не е издирен и установен на територията на страната, придружено със забележка за постъпило уведомление с писмо У-71633/12 г. на ГДНП, че издирването лице Д. е в затвор в Р. Турция, [населено място] по обвинение за трафик на наркотици. Съдът е провел следващото съдебно заседание на 04.03.2013 г. в отсъствието на подсъдимия, като го е отложил за 08.04.2013 г. за призоваване на свидетелите и вещите лица и провеждане на производство по общия ред при условията на чл.269 от НПК. За заседанието на 08.04.2013 г. подсъдимият не е бил призоваван, същото е било отложено за 16.05.2013 г., поради отсъствие на експерт. Съдебното производство по делото е приключило с присъда в съдебно заседание на 16.05.2013 г., като делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като съдът е приел, че с оглед данните по делото за задържането му в затвор в Р Турция по обвинение в трафик на наркотици, не е налице пречка за провеждането на задочно производство спрямо него. В заседанието е участвал служебен защитник на подсъдимия, който е възразил на разглеждането на делото в отсъствието на подзащитния му, като е потвърдил желанието му да репарира щетите от престъплението. Съдът е постановил определение, с което е приел, че подсъдимият не се явява, поради задържането му в друга държава, което е отчел като липса на процесуална пречка за даване ход на делото и е разгледал същото в негово отсъствие. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с цитираната по-горе осъдителна присъда от същата дата. Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на съдебното производство по делото обуславят извод за основателност на искането за неговото възобновяване. Съгласно текста на чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъденото лице за възобновяване на делото се уважава, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство това лице се е укрило, което е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Както и в случаите, когато тази процедура е била изпълнена, но осъденият не се явил в съдебно заседание без уважителна причина. Настоящият казус изключва приложението както на първата, така и на втората хипотеза, при които искането за възобновяване на задочно осъдено лице не се уважава. По отношение на Д. процедурата по чл.254, ал.4 от НПК е била изпълнена, а неявяването му в съдебното заседание, в което делото е било разгледано и приключено е било по уважителна причина, каквато представлява задържането му под стража или изпълнението на наказание лишаване от свобода в друга държава. По делото са налице данни, че спрямо подсъдимия е било наложено ограничение под формата на задържане от съответните компетентни органи на Р Турция, което е препятствало явяването му в съдебно заседание пред РС-Кюстендил. Постановеното задържане на подсъдимия по естеството си представлява уважителна причина за неявяването му в съдебно заседание, доколкото изпълнението на мярка “задържане под стража” или изтърпяването на наложено наказание „лишаване от свобода” препятстват свободното му придвижване, респективно ограничават възможността му да обезпечи присъствието си в съдебно заседание пред българския съд. Не може да се приеме, че подсъдимият е нарушил определената му мярка за неотклонение “подписка” с напускането на пределите на страната, тъй като задълженията, които този вид мярка за неотклонение налага и ограниченията, които лицето търпи с определянето й не включват забрана да напуска страната. Последното не следва да влиза в колизия със задължението за присъствие в съдебно заседание, но доколкото подсъдимият не е имал наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната”, постановеното задържане в чуждата държава и евентуално реализираната впоследствие наказателна репресия не могат да бъдат отчитани в негова тежест. При наличните данни, че подсъдимият се задържа на територията на друга държава, което обективно препятства възможността му за доброволно явяване в съдебно заседание, съдът е следвало да съобрази това обстоятелство при разглеждането на делото и да го отчете като относим към процесуалното поведение на подсъдимия факт. Подсъдимият е преустановил явяването си в съдебно заседание от 01.10.2012 г., за която дата е бил редовно уведомен, като за следващите проведени заседания не е било налице редовно уведомление. Данните за това, че подсъдимият е задържан на територията на Р Турция се съдържат в писмо на ГД НП , което е от 2012 г., без посочена конкретна дата, налагат извода, че задържането му е осъществено през 2012 г. , след явяването му в съдебно заседание на 25.06.2012 г. При тези фактически данни не може да се приеме за обективно установено, че към 16.05.2013 г., на която дата е проведено и приключило съдебното производство по делото и е постановена влязлата в сила присъда, подсъдимият Д. не е бил задържан на територията на Р Турция, респективно не е имал уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание. Съдът е разгледал делото в негово отсъствие, без да положи необходимите процесуални усилия за установяване на местонахождението му извън пределите на страната, което при данните, с които е разполагал, че Д. е задържан на територията на Р Турция е било осъществимо чрез използване механизма на международната правна помощ и сътрудничество. В заключение, с оглед установените факти, че неучастието на искателя в съдебното производство, приключило с влязлата в сила присъда, не е било по негова лична воля и желание и че той не се е лишил от тази възможност съзнателно, е налице нарушение на правото му на лично участие в процеса, поради което производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация относно нарушените му права. Правото на лицето на лично участие и защита във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с” и „d” от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС/. Вътрешноправният механизъм, предвиден за компенсация в случай на допуснато нарушение на това право е възобновяването на производството по реда на чл.423 от НПК, който в случая с Д. следва да намери приложение, като се възобнови производството по делото и се отмени влязлата в сила присъда на РС-Кюстендил с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание преди даване ход на съдебното следствие. Задочно осъденият Д. е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, което налага произнасяне по мярката му за неотклонение, с оглед изискването на разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК. Задържането е осъществено при влизане на лицето на територията на Р България, което разгледано съвкупно с данните по делото относно предходната му съдимост и данните за неизтърпяно наказание лишаване от свобода по друго дело налагат извода, че приложимата мярка за неотклонение е „задържане под стража”, с която успешно могат да бъдат постигнати явяването му пред съдебните органи и предотвратяването на реалната опасност от последващо укриване или извършване на престъпление. Понастоящем Д. търпи само наказанието по настоящата присъда, като цитираната в искането друга присъда не е приведена в изпълнение, поради което се явява ирелевантна към мярката му за неотклонение по настоящото дело. По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.423, ал.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 151/2012 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, Наказателна колегия, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 36 от 16.05.2013 г., с която Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.3, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд-Кюстендил от стадия на съдебното заседание. ВЗЕМА по отношение на Б. П. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.