Р Е Ш Е Н И Е № 637 София, 06.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Е. Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 617 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Подадена е молба от “К.” Е.- София за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 926/2007 г., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК- поради противоречие с влязлата в сила част от решение № 90 от 23.05.2007 г. по гр.д.№ 120/ 2006 г. на районен съд гр.Царево. Ответниците оспорват молбата като неоснователна. За да се произнесе по молбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по предявения отрицателен установителен иск е за собствеността на един имот в с.Синеморец. Ищецът “К.” Е. е твърдял, че е собственик на основание чл.17а ЗППДОбП, като е предявил иска срещу две групи ответници - С., И. и И. Вишневи, позоваващи се на възстановяване по ЗСПЗЗ, и втората група ответници- “Б.- В.” АД, Лоба Ц. и В. Ц., които са закупили имота от В. Районният съд уважил иска, като е признал по отношение на двете групи ответници, че те не са собственици на имота, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяването му по ЗСПЗЗ по отношение на В. / не е установено, че техният наследодател е притежавал имота преди кооперирането/, а правата на втората група ответниците са отречени по силата на обстоятелството, че са придобили имота от несобственици. Това решение на районния съд е обжалвано само от втората група ответници- “Б.- В.” АД, Л. Ц. и В. Ц., като в частта, с която искът е бил уважен по отношение на В.решението на районния съд е влязло в сила. С решение № І-181 от 9.12.2008 г. по гр.д.№ 926/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд решението на районния съд в обжалваната част е отменено и искът е отхвърлен. Съображенията са, че имотът правилно е възстановен от поземлената комисия, поради което е налице и валидно прехвърляне на права в полза на втората група ответници, затова предявеният срещу тях иск за отричане на правата им е неоснователен. Според молбата за отмяна са налице две влезли в сила решения-това на районния съд, в частта, отнасяща се за ответниците В. и решението на въззивния съд по гр.д.№ 926/ 2007 г., които си противоречат по въпроса дали са били налице предпоставките за възстановяване на имота и има ли вещно прехвърлително действие договорът за покупко- продажба по нот.акт № 19 от 24.11.2004 г., а оттам и кой е собственик на имота към настоящия момент. С тези обстоятелства се обосновава и наличието на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на решението, което молителят счита за неправилно, а именно това на въззивния съд. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК отмяната на това основание се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две решения, които си противоречат, като на отмяна подлежи неправилното решение. В настоящия случай двете решения са постановени по отношение на различни ответници- в първия случай наследниците В., във втория случай- техните правоприемници, като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото, поради което изискването за идентичност на страните не е изпълнено. Противопоставените решения имат и различен предмет. Влязлата в сила част от решението на районния съд има за предмет правото на собственост на ответниците В., придобито на основание земеделска реституция, като с решението това право е отречено. Решението на въззивния съд е с предмет правото на собственост на следващите приобретатели, което те черпят от договора за покупко-продажба с първата група ответници, като в мотивите към решението по въпроса дали те са били собственици / като елемент от поредицата факти, от които ответниците извличат правото си на собственост/ е взето противоположно становище от това в решението на районния съд. Следователно налице е противоречие между едно решение и мотивите към друго влязло в сила решение, докато условието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е противоречието да съществува между самите решения. В случая в процеса срещу втората група ответници въпросът за собствеността на техните праводатели е бил преюдициален, но не е въведен като инцидентен установителен иск и по него не е постановено решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, при което условие само би се явило противоречие с първото решение на районния съд. Така както са привлечени в процеса двете групи ответници имат качеството на обикновени, а не необходими другари, поради което еднаквото решаване на делата спрямо всички е възможно, но не е наложително поради липсата на тъждество между тях. Съгласно т.10 от Постановление № 2/ 77 на Пленума на ВС отмяна е допустима и когато второто решение е постановено по отношение на правоприемник на страна по първоначалното дело / чл.220, ал.1 ГПК/ или на приборетател на спорното право / чл.121 ГПК/, но това са случаите на правоприемство по време на процеса или след постановяване на решението, докато в настоящия случай разпореждането с имота е извършено преди завеждане на делото. По тези съображения постановеното и влязло в сила по отношение на праводателите решение на районния съд не обвързва ищците в отношенията им със следващите купувачи на имота и не изисква същото решаване на спора и между тях / при положение, че имотът е продаден преди завеждане на делото/. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.3030, ал.1, т.4 ГПК и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “К.” Е.-София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д. Б.”, № 66 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № І-181 от 9.12.2008 г. по гр.д.№ 926/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: