Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр.София, 17.02.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6614 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 25.08.2014г. на З. В. Д. на влязлото в сила решение от 11.07.2014г. по гр.д.№3156/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и потвърденото с него решение на АС Хасково №4/2013г., на основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Молителката З. В. Д. поддържа, че молбата й е основателна и моли да бъдат отменени атакуваните от нея решения. Ответникът В. , чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Върховният касационен съд, ІІІ г.о., за да потвърди решението на Висшия адвокатски съвет/ВАС/, е приел, че изводите му, че са осъществени предпоставките за отписване по реда на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА правилно са направени въз основа на преценката за наличието им към момента на приемане на решението на АС - Хасково за отписване на З. Д. от АК. Прието е, че към този момент срокът на наложеното на Д. наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три години” не е изтекъл / срокът е започнал да тече от 07.01.2011г., а решението на АС Хасково е от 05.12.2013г./. Посочено е, че предвид процедирането на ВАС като контролен орган преценката му за наличието на основание по чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА се извършва въз основа на обстоятелствата, настъпили към момента на приемане на решението на АС – Хасково. Приети са за правилни са изводите на ВАС, че са налице предпоставките за отписване по чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, тъй като молителката е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година”, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години с присъда № 20 от 11.11.2010 г. по н.о. х. дело № 102/2009 г. на Районен съд – [населено място], влязла в законна сила на 23.06.2011 г. Посочено е, че разпоредбата на чл.22, ал. 1, т. 2 ЗА е императивна, тъй като задължава съответната АК при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5 ЗА да отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това обстоятелство, като преценката за наличието на обстоятелства по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА се извършва към момента на приемане на решението на АС - Хасково за отписване на З. Д. от АК, тъй като това е релевантния момент към който е реализиран фактическия състав по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА, подлежащ на контрол за законосъобразност от ВАС, а по реда на чл. 7 ЗА и от ВКС и не следва да се вземат предвид факти настъпили след това. При така установените факти съдът е счел, че неоснователна се явява и жалбата срещу мълчаливия отказ на АС – Хасково да издаде адвокатска карта на молителката предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗА, която предвижда, че за да бъде издадена адвокатска карта на едно лице е необходимо същото преди това да бъде вписано в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при ВАС, а в случая молителката е отписана от адвокатските регистри и решението на ВАС е правилно. В молбата за отмяна молителката представя като ново доказателство от значение за спора свидетелство за съдимост, от което е видно че тя към 24.06.2014г. е с чисто съдебно минало и моли да се вземе предвид факта, че срока на дисциплинарното й наказание към 07.01.2014г. е бил изтекъл и този факт не е съобразен от съдът разгледал спора по същество. Поддържа, че са налице основания по чл.303, ал.1 , т.1 и 5 ГПК за отмяна на атакуваните от нея решения. Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира за неоснователна молбата за отмяна . Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, влязло в сила решение на съда , може да бъде отменено в хипотезите на открити, след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, нови обстоятелства или нови писмени доказателства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната-молител не е могла да се снабди своевременно. За да е налице ново обстоятелство, като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие, че същото не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В случая представеното към молбата за отмяна свидетелство за съдимост е било известно на страна и съдът, тъй като е представено по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. При това новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, а в случая представеното свидетелство за съдимост не представлява ново основание за защита на претендираното право. Новото доказателство следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Свидетелството за съдимост няма качеството нито на ново обстоятелство , нито на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като за неговото съществуване З. В. е знаела, снабдила се е с него и го е представила пред ВКС, но съставът на съда не го е приел като доказателство по делото, приемайки че е неотносимо към разглеждания спор. Но дори и да би прието като ново обстоятелство или доказателство, то приобщаването му към доказателствения материал по делото пред ВКС, в производството по чл. 22, ал.3 , във вр. с чл. 7 от Закон за адвокатурата, няма да има пряко отношение към спора за законосъобразността на отписването при наличие изричната разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 ЗА, предвиждаща, че налагането на пълнолетно лице на наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление / каквото е наложено на молителката с присъда, влязла в сила на 23.06.2011г./ е пречка за придобиване на адвокатско качество и основание за отписване от адвокатския регистър, като правно релевантния факт е налагането, а не последващата му реабилитация. Не може да се приеме, че е налице и основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. В чл. 303 т.5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато страната е била лишена от възможността да участва по делото, или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С решението, чиято отмяна се иска, правото на участие на З. В. като страна в исковия процес не може да се приеме за нарушено. Правото на ефективна процесуална защита е гарантирана от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа , личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Установените по делото данни сочат , че призовката до З. В. и е била лично връчена, при което редовно е призована за съдебно заседание на 26.06.2014г., ІІІ г.о. на ВКС в което е приключило разглеждането на гр.д. N 3156/2014 г. Ето защо тезата на молителката за нарушаване правото й на защита като страна по делото е неоснователна. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна от 25.08.2014г. на З. В. Д. на влязлото в сила решение от 11.07.2014г. по гр.д.№3156/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и потвърденото с него решение на АС Хасково №4/2013г., на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: