Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 05 април 2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 197/2017 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. А. В. против решение № 526 от 16.12.2016 год. по внохд № 670/2016 год. на Софийския апелативен съд. Изводимо от крайно пестеливото съдържание на жалбата на касатора, в нея се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК за касационна проверка и отмяна на обжалвания съдебен акт, с искане за оправдаване на подсъдимия. Пред касационния състав защитникът на подсъдимия-адв. К. А. от САК поддържа жалбата по изложените в нея основания и доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 133 от 10.05.2016 год. по нохд № 239/2016год. на Софийския градски съд подсъдимият Н. А. В. е признат за виновен в това, че на 03.11.2015год. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение, разпространил високорисково наркотично вещество- един грам марихуана с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол-13% на стойност 6.00лв., което продал на А. Д. О. и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 2.14 гр. марихуана с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол-7% на стойност 12.84лв. и марихуана с тегло 0.49гр. с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол-7% на стойност 2.94лв. или всичко на стойност 21.78лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил две отделни деяния по чл. 354а, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. По протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с доводи за незаконосъобразност на постановената присъда, в частта й по приложението на чл. 26, ал. 1 от НК и искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за две самостоятелни обвинения по чл. 354а, ал. 1 от НК/така, както е по обвинителния акт/ и се приложат правилата за определяне на наказанието по реда на чл. 23 и чл. 24 от НК, е образувано внохд № 670/2016год. по описа на АС-София. В съдебно заседание протестът не е поддържан от прокурор при Софийска апелативна прокуратура. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимият Н. В. е признат за невинен в това, че на 03.11.2015г. в жилището си в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 е държал с цел разпостранение високорисково наркотично вещество – един брой самоделно свита цигара, съдържаща коноп с нетно тегло 0.49гр. на стойност 2.94лв., поради което е оправдан по обвинението по чл.354, ал.1, предл.4-то НК. Подсъдимият Н. А. В. е признат за виновен в това, че на 03.11.2015г. в жилището си е държал високорисково наркотично вещество – един брой самоделно свита цигара, съдържаща коноп с нетно тегло 0.49гр. на стойност 2.94лв. - престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2-ро, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, като му е наложено наказание “лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода измежду наложените на подсъдимия наказания “Лишаване от свобода“ - по ал.1 (от една година) и по ал.3 (от шест месеца) на чл.354а НК - това от една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на определеното общо наказание е отложено за изпитателен срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за частично основателна, но не по всички изложени в нея основания и доводи. Проверката на приложението на материалния закон сочи, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен по отношение на деянието, квалифицирано като престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК. Поначало с решението си въззивният съд правилно е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия В. по обвинението по чл. 354, ал. 1, предл. 4 от НК, за това, че на 03.11.2015 г. в жилището си е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – един брой самоделно свита цигара, съдържаща коноп с нетно тегло 0.49 гр. на стойност 2.94 лв. и го е признал за виновен по по-леко наказуемия състав по чл. 354а, ал. 3, предл. 2-ро, т. 1 от НК, който не предвижда специалната цел за разпространение като елемент от състава. Въззивният съд обаче, неправилно е приел цялостното престъпно поведение на В., включващо деянията по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, във вр. чл. 26 от НК, извършени от подсъдимия в условията на продължавана престъпна дейност и това по чл. 354а, ал. 3, предл. 2-ро, т. 1 от НК, като реална съвкупност от престъпления, защото и трите деяния, осъществяващи състави на едно и също престъпление, се намират в обективна и субективна връзка помежду си. На стр. 7 от решението въззивният съд е приел, че подсъдимият законосъобразно е признат от първоинстанционния съд за виновен, че е разпространил и е държал с цел за разпространение инкриминираните два обекта (хартиени топчета с коноп), като към тях е следвало да се добави и държането на третия обект от същото вещество – цигара, но неправилно е приел, че само първите две деяния са извършени при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, а третото е самостоятелно престъпление. Налице са всички предпоставки и деянието по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК да бъде включено в едно продължавано престъпление по чл. 354а от НК, защото, когато фактите обуславят изводи за извършване на отделни деяния през непродължителен период от време, при едни и същи обективни условия, при еднородност на вината, се касае до единно, продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В настоящия случай трите деяния са извършени в непродължителен период от време (на една и съща дата), обективната и субективната връзка между тях е такава, че не могат да бъдат характеризирани като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно продължавано престъпление. Отделните деяния осъществяват различни състави на престъплението по чл. 354а от НК и съобразно чл. 26, ал. 3 от НК, продължаваното престъпление следва да се накаже по по-тежкия състав – този по чл. 354а, ал. 1 от НК. Неправилното приложение на материалния закон от страна на въззивния съд, във връзка с невключване на деянието по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК в продължаваното престъпление, поставя и друг проблем - дали не се е стигнало до нарушаване на забраната за влошаване положението на подсъдимия в наказателния процес. Независимо, че съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, е наложил едно общо най-тежко наказание за съвкупността в размер на една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като не е увеличил наложеното от първата инстанция наказание, би могло да се разсъждава дали самото осъждане на В. за две отделни престъпления не е довело до нарушаване на забраната reformatio in pejus и съответно, до утежняване положението на подсъдимия, предвид потенциалната възможност за приложение на нормата на чл.24 НК. ВКС намери, че правилното приложение на закона и преодоляване на нарушението на забраната reformatio in pejus не налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като то може да бъде постигнато в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК. Включването на престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК в продължаваното престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК не само не утежнява наказателната отговорност на подсъдимия, но и я облекчава, като елиминира съвкупността и възможността за прилагане на чл. 24 от НК. Такава промяна на правната квалификация не повлиява и на преценката за конкретната тежест на единното престъпление, тъй като цялостното продължавано престъпление ще се накаже по по-тежкия състав и подсъдимият ще понесе отговорност в рамките на определената му една година лишаване от свобода, при отложено изтърпяване, на основание чл. 66 , ал. 1 от НК, за срок от три години от влизане на присъдата в сила, което, от своя страна, не е явно несправедливо и с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 от НК цели. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 526 от 16.12.2016 г. по внохд № 670/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, като го отменя в частта, с която подсъдимият Н. А. В. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК – в това, че на 03.11.2015 г., в жилището си е държал високорисково наркотично вещество – един брой самоделно свита цигара, съдържаща коноп с нетно тегло 0.49 гр. на стойност 2.49 лв. и включва същото деяние в продължаваното престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, във вр. ал. 3, пр.2, т. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. ал. 3, от НК. ОТМЕНЯ решението в частта по приложението на чл. 23, ал. 1 от НК В останалата част оставя решението в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: