Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 620_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 02.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: А. Б. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря С. Т., разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 620 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 310 /2009 г. на Х. окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 05.12.2008 г. по гр.д. № 181 /2007 г. на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу Д. П. В. с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 1,000 щатски долара и мораторна лихва върху тази сума за периода от 20.11.2002 г. до 25.06.2007 г. в размер на 589.04 щатски долара и вместо това исковете са отхвърлени, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 01.11.2010 г. по въпроси, за които е прието, че са от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: писменото изявление на заемодателя, че дава парична сума на заемателя и подписано от последния съставлява ли потвърждаване на получаването и дали установяването, че съдържанието на разписката е написана от заемодателя, представлява негово писмено изявление. Касационните оплаквания са за необоснованост и за неправилно приложение на чл.240,ал.1 ЗЗД - неправилен извод на въззивния съд, че доказването на договора за заем става с разписка за получаване, а не за даване – понеже липсвал документ за получаване и липсват доказателства за получаване при наличие на подпис на ответника (заемателя); за противоречие в мотиви – не е ясно, че „ГШ” (инициали) е ищецът, но пък съдът приема, че има материално-правна легитимация, което е неоснователно, последната се определя от твърдения, не от доказателствата; придава значение на различни химикални пасти, но няма изискване да са еднакви; неоснователно обсъждане на какъв лист е написан документа. Ответникът в това производство Д. П. В. не изразява становище по основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : Установяването (чрез съдебно-почеркови експертизи), че подписът на заемателя под изявлението на заемодател, обозначен с инициали („ГШ”), че на заемателя в определен срок е дадена определена парична сума срещу задължението да я върне, означава потвърждение на получаването. Казано по друг начин : подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определен основание, представлява изявление за получаване. Установяването (чрез графологични експертизи), че съдържанието на разписката е написана ръкописно от ищеца, чиито инициали (лично и фамилно име) са „Г Ш”, (преценено в съвкупност със становището на ответника за това, че двамата се познават и какви са отношенията им и с останалите събрани доказателства за това и с липсата на твърдения на ответника, че друго лице с инициали „ГШ” му е дало пари (на ответника), представлява доказателство за твърдението му, че писменото изявление (като заемодател) е негово. Това доказателство следва да се преценява съвкупно с другите събрани по делото доказателства, за да се формира извод за това дали е доказан този правнорелевантен факт. По основателността на наведените основания за неправилност: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковете не са доказани, тъй като от приетата разписка не може да се направи извод, че сумата (по твърдяния договор за заем) е дадена от ищеца, нито, че е получена от ответника, тъй като заемодателят е посочен само с инициали „ГШ”, което сочи на неяснота относно лицето, както и липсват и доказателства за получаване - липса на изявление за получаване – практиката е наложила доказването на договора за заем, с оглед на неговия неформален характер, да се извърши с разписка за получаване, а не за даване на земни средства, а показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл.133,ал.1,б.”в” ГПК (отм.), тъй като договорът е на стойност по-голяма от 1,000 лева. Настоящият състав при отговорите на допуснатите въпроси намира, че следва да се приеме, че страните по делото са направили насрещни изявления за сключването на твърдения в исковата молба договор за паричен заем и че ищецът – заемодател е предал паричната сума на ответника – заемодател, който я е приел на посоченото основание. Без значение е с какви химикални пасти са извърешени (написани) съдържанието на разписката и подписът под нея (че пишещите средства са различни). Поради което настоящият състав намира доводите за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - на правилото на чл.240 ЗЗД за основателни. Настоящият състав намира също, че срокът на договора е изтекъл, ответникът не твърди и не доказва, че е върнал паричната сума (оспорва, че я дължи), поради което и главният иск по чл.240,ал.1 ЗЗД е основателен, както и искът за изтекла лихва за сумата 584.09 долара, чийто размер е установен с неоспорено заключение на вещо лице, за разликата до предявения размер 600 щ.д. искът е неоснователен. С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните направени от него разноски в касационното производство съобразно уважената част от исковете и представения списък за разноски, който съответства на представените доказателства – 439.56 лева от заплатените 444 лева. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 310 /2009 г. на Х. окръжен съд, г.о.. Вместо това постановява: Осъжда Д. П. В. с ЕГН [ЕГН], от[населено място], ж.к. М., бл.6, вх.В, ет.1, ап.8, да заплати на Г. А. Ш. с ЕГН [ЕГН], от[населено място], ул. „Г.. Струков” №6, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 1,000 долара на С., ведно със законната лихва от 25.06.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 589.04 долара на С., представляваща изтекла лихва върху 1,000 долара на С. за периода от 20.11.2002 г. до 25.06.2007 г., както и 439.56 лева разноски за касационното производство, като отхвърля иска за изтекли лихви за разликата над 589.04 долара на С. до предявения размер 600 долара на С.. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.