Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 25 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 824 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Д. С. Я. против въззивно решение № 19/14.03.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 32/20112 г., с което е била изцяло потвърдена присъда № 104/06.12.2011 г. на Варненския окръжен съд по НОХД № 1631/2011 г. С тази присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д. С. Я. за виновен в това, че на 22.06.2011 г., в гр. В., направил опит умишлено да умъртви Д. Д. К., като дейнието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, приспадайки задържането му, считано от 22.06.2011 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано 22.06.2011 г., като е отхвърлил претенцията над уважения размер като неоснователна. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се преквалификация на деянието по чл. 115 от НК, тъй като то не е било извършено по хулигански подбуди, както и намаляване на наказанието при правилно съобразяване на установени по делото смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, напреднала възраст, самопризнания и критичност, заявени в ДП и тежко семейно и материално положение. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез служебния си защитник, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. В последната си дума моли да му бъде намалено наказанието. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са възраженията за неправилна квалификация на деянието поради отсъствие на признака по чл. 116 ал. 1, т. 11 от НК. Преди всичко, те са идентични на изложените и пред двете съдебни инстанции, които видно от мотивите са ги обсъдили и приели за неоснователни, излагайки конкретни съображения. ВКС напълно ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря в детайли. Следва само да се акцентира, че изводите за извършване на деянието по хулигански подбуди кореспондират в пълнота на изложените в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти, касаещи поведението му преди, по време, а и след прякото нанасяне на силния удар с нож в гърдите на пострадалия. Без каквато и да е провокация от страна на стоящите пред блока свидетели Я., П. и Д. К., подсъдимият е направил опит да се намеси в разговора им, а след като те са го игнорирали, е започнал да ги обижда и ругае. След като е взел ножа от дома си и се е върнал при свидетелите, той е проявил безпричинна агресия към тях, като тогава е успял да нанесе прободното нараняване на св. К. в гръдния кош, а след това дори е подгонил св. П., крещейки и сипейки закани. Това поведение в пълнота покрива белезите на хулиганска проява, поради което с оглед демонстрирането й непосредствено преди деянието, в хода на изпълнението на опита за убийство и след това, с основание е довело до квалифицирането му по чл. 116 ал. 1, т. 11 от НК. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради подценяване на данни за личността на дееца със смекчаващ характер също са неоснователни. Видно е от мотивите на първата инстанция, възприети и от въззивната, че в категорията на смекчаващите обстоятелства са отчетени както чистото му съдебно минало и критично отношение още на фаза ДП, така и неговата напреднала възраст. Семейното му положение като самотен човек (овдовял в хода на процеса, а дъщеря му живее в чужбина), оценена самостоятелно и в съвкупност с останалите данни за личността му и това, че се касае до опит, не обуславят необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното му наказание. В определения и потвърден размер от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода то се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19/14.03.2012 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 32/20112 г., Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.