Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр. София, 26 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор РОСИЦА СЛАВОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 794 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на адв.М. К., в качеството му на защитник на подсъдимия Х. А., против въззивно решение № 82/29.05.2023 г., постановено по внохд № 20225000600527/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че решението се основава единствено на самопризнанията на подсъдимия, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК. Според защитника по делото няма доказателства, че турският гражданин е: прочел указателните табели, че е запознат със съдържанието на Валутния закон, Закона за митниците и Правилника за неговото приложение, че владее в достатъчна степен български или английски език, нито пък за степента на владеене на турски език от страна на митническите служители. Твърди се, че по делото отсъстват доказателства въз основа, на които може да се приеме, че предметът на престъплението е с търговско предназначение, а не за лична употреба, т.е. извършеното от подсъдимия деяние неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.242, ал.1 от НК, въпреки че представлява съвсем друго такова, за което обаче няма повдигнато обвинение. При условията на алтернативност претендира да се отмени въззивното решение, да се оправдае подсъдимия или съдебният акт да се измени, като А. бъде признат за виновен в извършването на по -леко наказуемото престъпление по чл.251 от НК. В съдебно заседание подсъдимият Х. А. и единият от упълномощените защитници адв. А. Т. не се явяват, редовно призовани. Защитникът адв.М. К. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 27/27.10.2022 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по нохд № 518/2022 г. подсъдимият - турският гражданин Х. А. е признат за виновен в това, че на 05.03.2022 г., през ГКПП „Капитан Андреево“ обл.Хасково, с товарен автомобил - влекач и прикачено към него полуремарке, е пренесъл през границата на страната, от в Р.Турция в Р.България, без знанието е разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - златни накити с общо тегло 10,267 кг., на обща стойност 1 116 782,20 лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б.„Д“ от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 20 000 лв.. На основание чл.242, ал.7 от НК предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата, като съдът се е разпоредил и с останалите веществени доказателства, включително и с т.а. „****“, като е постановено тяхното връщане на собствениците им. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 664,11 лв., платими по сметка на Митница Бургас. По жалба на единия от защитниците е образувано внохд № 527/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт не се открива да е допуснато твърдяното процесуално нарушение в доказателствената дейност на предходните инстанции при извеждане на релевантните факти относно повдигнатото обвинение. В първоинстанционното производство, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.1 от НПК, подсъдимият и двамата упълномощени защитници са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, както и да не се събират други доказателства, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения от досъдебното производство. Окръжният съд е одобрил така изразеното съгласие, след като е приел, че действията по разследването са извършени при условията и по предвидения в процесуалния закон ред и на основание чл.283 от НПК е прочел експертните заключения и протоколите за разпит. В тях подсъдимият ясно и недвусмислено е посочил хронологията на събитията и конкретното му участие в инкриминираната дейност. Действително проведеното съкратеното съдебно следствие не освобождава съда от забраната по чл.116 от НПК, но в случая надлежно приобщените обяснения, съдържащи самопризнания, са преценени във връзка с другите, събрани от разследващия митнически инспектор обективни доказателства. Показанията на втория шофьор на камиона и на четиримата служители на митницата, протоколът за оглед и изготвения към него фотоалбум, както и експертните заключения представляват надлежна и достатъчна доказателствена основа за фактическите изводи на предходните инстанции относно инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Неоснователни се явяват и останалите възражения в жалбата, като следва само да се отбележи, че незнанието на закона не оправдава никого, още повече че подсъдимият като международен шофьор с шест годишен опит, многократно е преминавал на път за Западна Европа от Р.Турция през Р. България и в разрез с установените правила, включително и от турския му работодател, е приел и е пренесъл през границата процесните златни изделия, срещу сумата от 1 700 евро, с уговорката да ги достави в [населено място] на път за Нидерландия. В този смисъл включените в предмета на доказване факти са изяснени обективно, ценени са според действителното им съдържание и в тяхната логическа връзка, което позволява формиране на несъмнени изводи по отношение осъждането на подсъдимия. Касационният състав счита, че няма основание да бъде споделено и възражението на защитника, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.251 от НК, а не това, за което е предаден на съд - по чл.242, ал.1, б.„Д“ от НК. Въпросът за съотношението между двата състава е трайно разрешен в съдебната практика на основата на различията в непосредствения обект и предмета на престъплението като предходните инстанции изцяло са се съобразили с нея. С оглед установените златни накити: проба 585 - 940 пръстена, 74 медальона, 150 синджира, 238 гривни, 270 чифта обеци и проба 916 - 278 пръстена, 60 медальона, 31 синджира, 74 гривни, 32 чифта обеци, правилен се явява направеният извод, че пренесените през границата на страната с управлявания от подсъдимия камион стоки определено не са за лична употреба, а са с търговско предназначение, т.е. законосъобразно е прието, че е осъществен съставът на квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, б.„Д“ от НК. В жалбата не е направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 82/29.05.2023 г., постановено по внохд № 20225000600527/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: