Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * преклузивен срок * отнемане в полза на държавата * указания на ВКС

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. София, 30.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3910/17 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК /в редакция на закона, преди ЗИДГПК, обн .в ДВ, бр.86/27.10.2017г.- съгласно пар.74 от последния/.
Съдът е сезиран с касационна жалба на В. В. М. чрез особения представител адв. С. срещу въззивно решение № 105/06.07.2017г. на Варненски апелативен съд, с което недвижим имот в [населено място], обл. Д., представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на [улица], заедно с право на строеж върху ПИ №І, кв. 113 по плана на [населено място] е отнет от В. М. в полза на държавата на основание чл. 9, вр.чл. 4 ЗОПДИППД/отм./. С допълнителна молба касаторът е изразил становище, че производството по делото е недопустимо, заради пропуснат срок по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД отм..
В срока за отговор КПКОНПИ /Комисята/ е възразила срещу отмяната на решението. Същото е и становището на Прокуратурата на РБ.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса „Длъжен ли е въззивния съд в производство по чл. 294 ГПК да обсъди възражение за липса на собственост и да обсъди доказателствата за собственост относно недвижим имот, предмет на отнемане по ЗОПДИППД отм.?“
Преди да даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът следва да се произнесе по искането на касатора за обезсилване на решението и прекратяване на производството, поради неспазване на 10- месечния преклузивен срок по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД отм..
Възражението на касатора за недопустимост на производството е неоснователно, тъй като срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД отм. не е преклузивен срок за предявяване на иск, а е инструктивен срок за събиране на доказателства.
Преклузивен е срокът за упражняване на правото на иск, а при бездействие правото на иск се преклудира като производството по предявения иск е недопустимо. Правото на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност е материално потестативно право, за което законът е предвидил 25- годишна погасителна давност, която тече от придобиване на имуществото чрез престъпна дейност/чл.11 ЗОПДИППД отм./. То се упражнява по съдебен ред. Процесуална предпоставка за упражняване на това право пред съда е влизане на осъдителна присъда в сила /чл. 27, ал.2 ЗОПДИППД отм./. Друга предпоставка за предявяване на иска, законът не е предвидил.
Срокът по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД отм. не е срок за предявяване на иск, защото 10- месечният срок за извършване на проверка изтича много преди да е влязла в сила осъдителната присъда /10- месечният срок тече от уведомяването от органа на досъдебното производство за образувано досъдебно производство по чл. 21 ЗОПДИППД отм./. Осъдителната присъда обикновено влиза в сила много по- късно, а законът е уредил като процесуална предпоставка за предявяване на иска само и единствено влизането в сила на осъдителната присъда.
Срокът по чл. чл.15, ал.2 ЗОПДИППД отм. /10- месечният срок/ е инструктивен срок за събиране на доказателства. Той е предвиден за извършване проверка на имуществото на проверяваното лице от Териториалната дирекция. Тя започва след уведомяване от орган на досъдебно производство по чл. 21 ЗОПДИППД отм.. Проверката има за цел да се съберат доказателства за имуществото на проверяваното лице и източниците за това, т.е. в 10- месечен срок следва да се събере информация за имуществото и доходите на проверяваното лице и доказателства за това. Въз основа на проверката, директорът на Териториалната дирекция изготвя доклад/чл. 21 ЗОПДИППД отм./ и въз основа на доклада, Комисията взима решение за образуване на производство по отнемане на имущество/систематическо тълкуване на чл.15, ал.3 във връзка с чл.15, ал.2 ЗОПДИППД отм./ и съответно след това или по същото време Комисията взима решение за внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки. Едва след влизане на осъдителна присъда в сила, директорът на Териториалната дирекция изготвя мотивирано заключение, а въз основа на него Комисията взима решение за внасяне в съда на мотивираното искане за отнемане на имущество.
Безспорно е, че след изтичането на 10- месечният срок Комисията може да събира още доказателства, а след това в съдебната фаза на производството да сочи и иска събирането на същите, включително и други доказателства. Съдебната фаза на производството се развива напълно самостоятелно по реда на ГПК и съдът не е обвързан от фактическите констатации на проверката. Следователно 10- месечният срок на проверката за събиране на доказателства не е преклузивен, а инструктивен. Той има вътрешнослужебно значение за бързи и неотложни действия на органите на Териториалната дирекция за обезпечаване реализирането на правото на отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като въз основа на доклада от проверката, Комисията взима решение за образуване на производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и решение за внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки.
Срокът за събиране на доказателства не е срок за упражняване на правото на иск, освен това доколкото 10- месечният срок не преклудира възможността да се събират доказателства за доказване на правото да се отнеме имущество, придобито от престъпна дейност, то по аргумент на по- силното основание той не преклудира и самото право за отнемане на имущество.
От казаното по- горе следва извода, че производството по делото е допустимо и съдът следва да даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
По поставения въпрос настоящия състав на ВКС намира, че при повторното гледане на делото пред въззивната инстанция, въззивният съд следва да се съобрази със задължителните указания на ВКС и така също е длъжен да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните /виж решение №145-2013- ІV ГО/. В случая при първоначалното гледане на делото пред ВКС не е бил обсъден въпроса за правото на собственост, включително възраженията и доказателствата за това, съдържащи се в делото, следователно този въпрос не е бил решен и ВКС не е дал указания по него, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по възражението, тъй като е бил сезиран надлежно.
Правото на отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност е потестативно право на държавата, което се упражнява по съдебен ред. Способът за придобиване на правото на собственост чрез конститутивния иск е производен, тъй като елемент от фактическият състав за възникване на правото на собственост на държавата е притежаването на право на собственост от лицето, чието имущество се отнема. В случая държавата не придобива на оригинерно основание- без значение от кого и как, а чрез състезателно исково производство, в което държавата следва да установи, че имуществото, предмет на отнемане е придобито от ответника чрез престъпна дейност. Следователно правото на собственост върху имота, чието отнемане се иска е правнорелевантен факт и съдът е длъжен да обсъди възраженията за липса на право на собственост и да прецени доказателствата за това.
В случая въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда възражението за липса на право на собственост и да преценява доказателствата за това, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което въззивното решение е неправилно и следва да се отмени.
Поради отмяна на въззивното решение, ВКС следва да се произнесе по същество на спора.
Производството по делото е висящо единствено по искането на Комисията за отнемане на недвижими имот, придобит от ответника В. М./син на проверяваното лице/ в замяна на друг недвижим имот, придобит от престъпна дейност. В самото мотивирано искане Комисията заявява, че същият имот е бил придобит след извършената замяна чрез покупко- продажба от проверяваното лице В. М. Д., но тъй като после имотът е продаден на публична продан от АДВ за вземания на НАП към В. Д., то имотът не подлежи на отнемане. Въпреки това и в крайна сметка Комисията е поискала отнемане на имота от В. М. в полза на държавата. Комисията е представила като доказателства за собственост НА за замяна №33 от 10.02.2005г. на нотариус В.Д., с който ответникът В. М. е придобил правото на собственост върху процесния недвижими имот; НА /нотариален акт/ за покупко- продажба №200 от 01.11.2006г. на нотариус Й.П., с който В. Д. /проверяваното лице/ е придобил правото на собственост върху същия имот от своя баща М. Д., в който НА е удостоверено, че продавачът се легитимира като собственик на същия имот с К. /констативен нотариален акт/по давност; извлечение от Имотния регистър, в който е вписано Постановление за възлагане на същия имот в полза на трето лице И. Т. след публична продажба, извършена от АДВ- РД-В. за вземания на ТД на НАП- В. срещу проверяваното лице В. М. Д..
При тези противоречиви и взаимно изключващи се доказателства относно правото на собственост върху процесния недвижими имот и при условие, че Комисията носи доказателствената тежест /чл.154 ГПК/ за установяване, че ответникът В. М. е собственик на имота, следва да се приеме, че това доказване не е осъществено при условията на пълно и главно доказване, поради което ответникът не е собственик на процесния имот и държавата не може да придобие правото на собственост по производен начин чрез упражняването на правото на отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност срещу несобственика В. М..
Воден от горното, ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 105/ 06.07.2017г., постановено по в.гр.д. 150/2017г. на Варненски апелативен съд в частта, в която е отнето в полза на държавата от ответника В. В. М. недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Д., представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на [улица], ведно с отстъпено право на строеж върху ПИ №І в кв. 113 по плана на [населено място], идентичен с имот с идентификатор 83017.502.1537.1 по КК на [населено място], построен в дворно място общинска собственост, целият с площ от 551кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по КК на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане от ответника В. В. М. недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Д., представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда на [улица], ведно с отстъпено право на строеж върху ПИ №І в кв. 113 по плана на [населено място], идентичен с имот с идентификатор 83017.502.1537.1 по КК на [населено място], построен в дворно място общинска собственост, целият с площ от 551кв.м. и с идентификатор на ПИ № 83017.502.1537 по КК на [населено място].
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: