Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 10 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ : СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 87/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423 ал. 1 от НПК по искане на осъдения Г. Анатольович Ханенко чрез адв. А. П.- И. за възобновяване на нохд № 1871/2014 г. по описа на Районен съд - Варна. В искането на осъдения са изложени доводи за нарушено правото на лично участие в процеса, поради което се иска възобновяване на производството. Посочени са също така пространни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство. В съдебно заседание пред ВКС осъденият се явява лично и поддържа искането си. Защитникът му- адв. И. пледира за уважаване на искането, тъй като счита, че в хода на наказателното производство са били нарушени правата на осъдения, в частност това на личното му участие. Прокурорът от ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е бил надлежно привлечен като обвиняем на досъдебното производство, като му е била взета мярка за неотклонение, и е знаел за воденото срещу него производство. Върховният Касационен съд- първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото намери следното : С присъда № 413 от 11.11.2005 г. РС- Варна е признал подс. Г. А. Х.за виновен в това, че през периода 16.08.2006 г. 17.05.2008 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица- М. А. К., А. К., О. Г. Можевин, Я. Г. Я. и Т. А. Г., като причинената им вреда е в големи размери 700 161,83 лв. поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. Осъдил го е да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 94 000 лв. Я. Г. Я., представляваща обещетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 27.11.2015 г. Срещу осъдения е издадена ЕЗА от прокурор при РП – Варна, въз основа на която на 28.12.2016 г. е бил задържан в Палермо – Италия. С решение на Апелативен съд – Палермо от 7.06.2017 г. е прието наличие на условия за предаването му в България за изпълнение на присъдата, като предаването е отложено за да изтърпи присъдата си в Италия. На 24.10.2018 г. Г. Х. е предаден на служители на ГД „Охрана“ на летището в Рим и е приведен в затвора в София. Искането на осъдения за възобновяване на нохд № 1340/11 г. е подадено на 14.12.2018 г. и следва да се приеме, че е спазен шестмесечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Проследявайки процесуалното развитие на нохд № 1871/14 г., ВКС констатира следното : Досъдебното производство срещу Г. Х. е образувано на 27.08.2007 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На 24.07.2009 г. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 414/07 г. и тогава му е била взета мярка за неотклонение „подписка“ в присъствието на защитник и преводач, като са му били нарочно разяснени задълженията произтичащи от мярката за процесуална принуда. Въпреки това Х. се е укрил, като е бил обявен за издирване с телеграма № 27595/2007 г. На 11.03.2013 г. Г. Ханенко е открит, и при разпита си е посочил два адреса за призоваване единият в България – [населено място], [улица] - офис на неговия работодател „М.Г.„ Е. - и вторият в Украйна, [населено място], [улица], ап. . От извършената справка се установило, че Ханенко е едноличен собственик на капитала на посоченото дружество- работодател и седалището се намира в Бургас, [улица]. Досъдебното производство е приключило на 21.03.2014 г. с мнение за предаване на съд на Г. Х.. Но 23.04.2014 г. в Районен съд –Варна е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и е образувано нохд № 1871/14 г. Първото заседание е насрочено за 30.06.2014 г., като поради нередовна процедура по призоваване на подс. Х. е било отложено. Подсъдимият е търсен на известните адреси и на адрес на защитника му -адв. Д. в [населено място], [улица], като последният отказал да получи призовка. За съдебното заседание на 8.10.2014 г. Х. е бил редовно призован / л. 64-л. 66/, като е подписал отрязък от върната призовка, от която е видно, че е получил лично препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото/ в превод/. В призовката му изрично е отразена възможността делото да се разгледа в негово отсъствие. В нарочна молба подс. Х.о поискал от съда да не дава ход на делото на 8.10.2014 г., тъй като желаел да вземе участие при разглеждането му. Съдът е уважил направеното искане и е отложил делото за 7.01.2015 г., като за тази дата е направил опит да го призове чрез Гранична полиция –Балчик. От там е постъпил отговор, че подсъдимият е отпътувал с корабът “П.“, с флаг В. на 24.09.2014 г., поради което е невъзможно призоваването му. Съдът е призовал подсъдимият чрез електронна поща на негов адрес, за което е постъпило потвърждение /л. 100/ с лично уведомление, че не може да се яви на 7.01.2015 г. В същото е посочил, че се връща в България на 4.04.2015 г. Съдът е отложил разглеждането на делото за 6.04.2015 г. и е постановил призоваването му на електронен адрес, като е изпратил по пощата в превод на руски език на текстове от българския Наказателен кодекс -чл. 66 от НПК, чл. 71 от НПК и чл. 254 и чл. 269 от НПК. На 9.01.2015 г. /л.113/ Х. върнал отговор до съда, уведомявайки, че е получил съобщението му за следващото съдебно заседание. На 6.04.2015 г. той не се е явил в съдебно заседание, редовно призован и съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 б.В от НПК, тъй като подсъдимият не е посочил уважителни причини за неявяването си. Производството продължило в негово отсъствие и на 11.11.2015 г. РС – Варна постановил присъдата, която влязла в сила на 27.11.2015 г. При така изложената до тук хронология по развитието на делото, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на нохд № 1871/14 г. и това е така,защото : Основанието за възобновяване на делото е уредено в чл. 423 ал. 5 вр. ал. 1 от НПК. Осъденият е предаден на българските власти въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от прокурор при Районна прокуратура-В. за изпълнение на наложеното му наказание от четири години лишаване от свобода по нохд № 1871/14 г. на РС- Варна. В цитираната Европейска заповед за арест българската държава е предоставила гаранции за преразглеждане на делото. Разпоредбата на чл. 423 ал. 5 от НПК задължава Република България да възобнови делото във всички случаи, когато искането е направено от задочно осъден от Република България, предаден на страната от друга държава при предоставени гаранции и когато са налице основанията визирани в чл. 423 ал. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъден се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, сочещо на укриване от органите на досъдебното производство и от съда, с цел осуетяване приключването на воденото срещу него наказателното производство. След като е бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“ той е заминал, без да уведоми разследващия орган.При завръщането си в страната на 11.03.2013 г. е дал адреси, от които не е могъл да бъде призован за приключване на делото. Несъмнено осъденият е знаел за воденото срещу него разследване, тъй като е бил привлечен към наказателна отговорност с всички произтичащи от това задължения, в това число и да уведоми, когато променя адреса, на който живее и да посочи нов, от който да бъде призован. Съдът е изпълнил процедурата по чл. 254 от НПК, като подсъдимия е получил обвинителен акт и разпореждане за насрочване на делото. Поискал е отлагане на делото до завръщането си на 4.04.2015 г. и съдът е уважил искането му, като е насрочил заседанието за 6.04.2015 г., на което той редовно призован не се е явил. С поведението си е демонстрирал нежелание да вземе участие в наказателното производство, като твърдението му за обратното е без доказателствена обезпеченост. Останалите доводи в жалба са свързани с оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила, по които ВКС не е компетентен да вземе становище. Действително чл. 6 от ЕКЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от правото си да получи справедливо гледане на делото срещу него, но възможността да иска ново разглеждане на производството е изключена, тогава когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно производство, какъвто е настоящия случай /в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ/. По тези съображения ВКС- първо наказателно отделение прие, че искането на осъдения за възобновяване на нохд № 1871/14 г. по описа на Районен Съд - Варна е неоснователно и следва да се остави без уважение, с оглед на което и на основание чл. 423, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Х. за възобновяване по нохд № 1871/14 г. по описа на Районен съд- Варна. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.