Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност


O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 20.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май, 2016 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

С участието на прокурора от ВКП КОМОВ
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 498/16 г.
И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
С разпореждане №182/04.05.16 г.,постановено от съдията-докладчик при РС-Средец по Н.А.Х.Д.154/16 г., е прекратено съдебното производство по същото и е повдигнат спор за подсъдност, решим от ВКС на РБ в процедура по чл.44,ал.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС-Бургас, с приемане на аргументацията по същество на съдията-докладчик от РС-Средец.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:

На първо място, по административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК вр.чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по релевираната от РС-Средец препирня за подсъдност, е ВКС на РБ по реда на чл.44 НПК.
По същество погледнат, спорът за подсъдност е състоятелен.
Видно от атакуваното наказателно постановление, издадено от началник ОО„Автомобилна администрация”-гр.Бургас, вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.34,параграф 6,б.Б от Регламент /ЕС/ № 165/2014 , е извършено около 20.30 ч.на разклон на В. шосе по посока на движение към [населено място]. В задълженията на съдията-докладчик е вменено да прецени най-напред дали делото е подсъдно на съда, чийто представител е той, или на друг равностепенен такъв, предвид мястото,където е извършено нарушението- чл.59, ал.1 ЗАНН. Едва след като съобрази това обстоятелство, следва да насрочи делото за разглеждане пред себе си в открито съдебно заседание.
Именно така е подходил съдията-докладчик от РС-Бургас, комуто е било разпределено образуваното Н.А.Х.Д.4938/15 г. В съдебно заседание на 02.12.15 г., РС-Бургас е отложил делото по искане на актосъставителя. В съдебно заседание на 24.02.16 г.,след разпит на свидетеля, делото е счетено за изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.
С определение № 637/22.04.16 г. /очевидно извън срока/, съдът директно е прекратил делото поради приетото от него обстоятелство,че нарушението е извършено в района на РС-Средец и го е изпратил за разглеждане в посочения районен съд /явно е намерено, че няма нужда да се отменя ход по същество,какъвто не е даден; следователно делото не е приключено по надлежен процесуален начин/. Няма данни мястото на извършване да е претърпяло някаква фактическа промяна /например поради грешно изписване/, когато би могло да се разсъждава на такава плоскост,макар и крайният резултат по отношение на съдбата на производството да не би бил по-различен от приемания от ВКС на РБ.
Именно тук е мястото да се постави въпросът дали е допустимо казусът да се счете за изяснен и делото да се обяви за решаване, след което да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на друг съд, в съгласие с правилата за местна подсъдност. Отговорът е отрицателен. Както законосъобразно е приел съдията-докладчик от РС-Средец, процесуалният закон и дълготрайната практика на ВКС са несъмнени в посока на това, че след като веднъж са намерени за налични предпоставките на местната подсъдност, ценими при подготовката на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, по-късно е невъзможно прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на друг, равнопоставен съд, за разглеждане по същество. И това е така, тъй като дори и коментираната подсъдност да следва да е различна, неспазването на регламентацията за това не съставлява самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила. Следователно е недопустимо след обявяване на делото за решаване, то да се изпрати за разглеждане по същество от друг равностепенен съд /при това няколко месеца по-късно/. Неблагополучие като соченото може да бъде обяснено само с просто неизпълнение на задължението на съдията-докладчик да направи предварителна преценка за своята компетентност като представител на местнокомпетентен съгласно правилата на НПК първоинстанционен съд.

По изложените съображения настоящото съдебно производство следва да бъде изпратено за решаване на делото по същество от РС-Бургас. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-Средец 154/16 г. за решаване по същество от РС-Бургас.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС – Средец за сведение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/