Р Е Ш Е Н И Е №112 гр. София, 22.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 2011 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Р. А., С. А. Т., М. А. А., П. О. Б., А. О. А., А. С. А. и А. С. Д. срещу Решение № 604/ 15.12.2014 г. по в.гр.д.№ 101/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.308 ГПК след отмяна на първоначалното въззивно решение по делото, е потвърдено първоинстанционното Решение № 459/ 30.12.2011 г. по гр.д.№ 126/11 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на А. А. А. /починал след постановяване на първоинстанционното решение и заместен в процеса от наследника си по завещание М. Р. А./, С. А. Т., М. А. А., П. О. Б., А. О. А., А. С. А. и А. С. Д., че ищците Е. В. Ш., Е. В. А., А. В. А. и С. Й. А. /починала в хода на въззивното производство и заместена от наследниците си по закон в лицето на предходните двама ищци/ са собственици, на основание придобивна давност и наследство от В. А. А., на следния недвижим имот: поземлен имот № 6558 в кв.479 по плана на [населено място], [улица], на площ от 1 598 кв.м. В частта, с коятоо е отхвърлен предявеният в обективно кумулативно съединение осъдителен иск с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да упражняват правото си на собственост, първоинстанционното решение на Велинградския районен съд е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което се моли за неговото обезсилване, както и за обезсилване на потвърденото с него първоинстанционно решение и прекратяване на производството. При условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на атакувания въззивен акт поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касаторите установителна искова претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици. Ответникът по касационната жалба Е. В. Ш. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който оспорва същата и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Ответниците по касационната жалба Е. В. А. и А. В. А. чрез процесуалния си представител заявяват в съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата, развито в депозирани по делото писмени бележки. С определение № 228/ 03.06.2015 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид обуславящото за правилността на въззивното решение значение на следния процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: При какви предпоставки въззивният съд дължи назначаване на експертиза, която е необходима за изясняване на делото. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Както е посочено и в определението за допускане на касационното обжалване по чл.288 ГПК, обуславящото значение на въпроса за правилността на обжалваното въззивно решение, постановено в производство по чл.308 ГПК, произтича от отказа на въззивния съд да допусне поисканата във въззивната жалба Съдебно-техническа експертиза, като се е мотивирал, че това искане е било оставено без уважение като преклудирано при първоначалното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, а също така и с аргумента, че след отмяната на влязлото в сила въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, делото е върнато от ВКС за ново разглеждане само с указания за осигуряване участието на наследника на починалия въззивник А. А. от стадия, следващ произнасянето по доказателствените искания на страните. Това произнасяне на въззивния съд се намира в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, според които въззивният съд дължи назначаване на експертиза за установяване на релевантни за спора факти, когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако експертизата е необходима за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай въззивната жалба срещу първоинстанционното решение изрично обективира оплакване за допуснато от първата инстанция нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да се назначи Съдебно-техническа експертиза, необходима за изясняване на факти от значение за спора /относно идентичността между процесния имот и имота, за който наследодателят на ищците се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка през 1979 г.; статута на имота към този момент; факта на масовизиране на същия и евентуалното приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността/. При такова оплакване въззивният съд е длъжен да назначи експертиза съобразно задължителните указания на т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК- както при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, така и в производство по чл.308 ГПК при връщане на делото за ново разглеждане след отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.307 ГПК, тъй като в този случай приложение намират общите правила и въззивният съд на общо основание дължи събиране на допустимите в този стадий на процеса доказателства. По основателността на касационната жалба Произнасянето по въпроса, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, обуславя произнасянето по съществото на касационната жалба. Р. в същата оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е основателно предвид отказа на въззивния съд да допусне изслушването на Съдебно-техническа експертиза, безусловно необходима за установяване на факти от значение за делото – относно идентичността между процесния имот и имота, за който наследодателят на ищците се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка през 1979 г.; статута на имота към този момент; факта на масовизиране на същия и евентуалното приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Тези въпроси са от съществено значение за спора, още повече като се има предвид, че в отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили наличието на идентичност между процесния имот с пл.№ 6558 в кв.479 по плана на [населено място] с част от имот с пл.№ 198 по обезсиления план на града от 1957 г., за който наследодателят на ищците В. А. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност през 1979 г./. От друга страна, изясняването на статута на процесния имот в периода, предшестващ извършването на обстоятелствената проверка, е от значение за преценката относно възможността същият да бъде придобит по давност предвид наличието на данни, че имотът е бил масовизиран, в контекста на нормата на чл.86 ЗС- императивно установена в обществен интерес законова забрана, чието приложение съдът е длъжен служебно да обезпечи, вкл. чрез назначаване на специализирана експертиза /т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК/. Поддържаната от ответниците по касация Е. В. А. и А. В. А. теза, според която наличието на констативен нотариален акт за собственост е пречка за назначаване на такава експертиза, е явно несъстоятелно, тъй като легитимиращият ефект на нотариалния акт формира единствено обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота /ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/12 г. на ОСГК/, но не се ползва с материална доказателствена сила досежно идентичността на имота с друг, който е предмет на спор с трето лице. В заключение, въззивният съд е бил длъжен да назначи Съдебно-техническа експертиза с посочените задачи както предвид изричното оплакване във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ за допускане на такава експертиза, така и с оглед необходимостта от осигуряване служебното приложение на императивна материално правна норма. С оглед горното, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на Съдебно-техническа експертиза с посочения по-горе предмет /чл.293, ал.3 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 604/ 15.12.2014 г. по в.гр.д.№ 101/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: