Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 25.04.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 472 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. П. срещу решение № 13/16.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.т.д. № 1224/2011 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, изводите на въззивния съд не съответстват на установените по делото факти и събраните доказателства. Неправилно е прието, че едва след вписването в книгата на акционерите, което е част от фактическия състав на прехвърлянето на акции, възникват правата на акционера. Неправилно е прието, че не е следвало да се осигури участие в провеждането на ОС на дружеството на касатора, представляван от надлежно упълномощен представител, представил временно удостоверение с джиро в оригинал. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се отменят решенията, взети на ОС на [фирма], проведено на 28.01.2011 г. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира направените разноски за всички инстанции, за което представя списък с разноски по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на П.. Счита, че решението е правилно като краен резултат, макар и не точно поради мотивите, които са изложени. Правилно е допуснато касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и правилно е посочено в цитираната съдебна практика, че вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав за това дали едно лице е акционер или не. В случая с оглед обстоятелството, че не е бил вписан в книгата на акционерите и не е представил оригиналите на временни удостоверения, правилно и законосъобразно ищецът не е допуснат до участие в ОС и това е логиката на нормата на чл.185 ал.2 ТЗ и чл.14 изр.1-во от устава на дружеството. Това е съобразено от П. във въззивното решение по същество, макар и с различни доводи. Не е необходима отмяна на решението на П., но ВКС не може да приеме друга фактическа обстановка след като П. е съобразил липсата на посочените по горе доказателства /временни удостоверения в оригинал/. Подробни съображения излага в писмена защита. Възразява срещу представения списък от разноски от касатора. С определение № 784/30.11.2012 г., ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на П. на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следния материалноправен въпрос: Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС. ВКС, ТК, първо отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, намира следното: Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Пред Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ е предявен иск по чл.74 ТЗ от [фирма] срещу [фирма] за отмяна решенията по т.1 до т.9 от дневния ред на ОС на акционерите на ответното дружество, проведено на 28.01.2011 г. Ищецът твърди, че не е бил регистриран за процесното ОС с мотив, че [фирма] не е вписан в книгата на акционерите, поради което не е допуснат до участие в ОС в нарушение на закона /чл.181 и чл.220 ТЗ/ и устава на дружеството. Ищецът се е позовал и на липса на мнозинство на проведеното ОС, необходимо за взимане на решенията по т.6, т.7 и т.8 от дневния ред. Искът е уважен от ПОС, чието решение е отменено от П., като е постановено друго, отхвърлящо предявения иск. П. е приел, че проведеното ОС и взетите от него решения не противоречат на повелителни норми на закона и устава на дружеството. Приел е, че [фирма] е придобило акции от капитала на дружеството, но не е имало право да участва в работата на ОС на 28.01.2011 г. и предходното ОС от 12.01.2011 г., тъй като не е направено вписване в книгата на поименните акционери на извършеното прехвърляне на поименните акции с джиро, съгласно чл.185 ал.2 ТЗ. Доколкото вписване не е извършено, недопускането на [фирма] до участие в ОС на акционерите на [фирма] не представлява нарушение на закона или устава на дружеството. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл.185 ал.2 ТЗ не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции и има само декларативно действие по отношение на дружеството, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите. С акта на прехвърляне на поименните акции на приобретателя се прехвърлят материализираните в ценната книга права, включително и правото му на участие в ОС на дружеството – чл.220 ал.1 ТЗ. В този смисъл е съдебната практика по ГПК /отм./ и ГПК - р. № 327/14.04.2003 г. по гр.д. № 2650/2002 г. на ВКС, р. № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, р. № 220/14.02.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на ВКС, която настоящият състав на ВКС споделя и приема за правилна в съответствие с правомощията си по чл.291 ГПК. Щом това е така, настоящият касатор [фирма], легитимирал се с джиро и временно удостоверение № 1А за придобиване на 161242 броя акции от капитала на [фирма], е имал право на участие в ОС на дружеството, независимо от липсата на вписване в книгата на акционерите на дружеството към този момент. В случая е отказано участие в ОС на дружеството само поради липса на вписване в книгата на акционерите на [фирма], а не поради липса на представени временно удостоверение и джиро в оригинал, както се поддържа от [фирма] пред настоящата инстанция. Тези възражения са неоснователни и не намират опора в събраните по делото доказателства. Видно от представения по делото констативен протокол от 28.01.2011 г., стр. 2-ра, мандатната комисия отказва регистрация на пълномощника на [фирма] за участие в ОС, тъй като в списъка на акционерите не е включен този акционер. В същия констативен протокол на стр.1-ва е отразено, че мандатната комисия разполага със списък на акционерите на дружеството по чл.225 ТЗ, съгласно вписаните акционери в книгата на акционерите на [фирма] към 28.01.2011 г. Следователно, основанието за отказ от регистрация и участие в ОС на [фирма] е не липса на представено временно удостоверение и джиро в оригинал, а липса на вписване в книгата на акционерите на [фирма]. В този смисъл са и изложените мотиви на П. във въззивното решение – според П. с вписването на прехвърлянето приобретателят на акции придобива правата на акционер, каквито е имал отчуждителят и го легитимира пред дружеството като акционер, при невписване приобретателят не може да участва в работата на ОС, независимо по каква причина не е извършено вписване. Както се посочи по-горе, правата на акционера възникват с прехвърляне на акциите, а не с вписване в книгата на акционерите. Щом настоящият касатор е удостоверил качеството си на акционер по смисъла на чл.13 от Устава на дружеството вр. чл.187 ал.2 и ал.3 ТЗ и чл.185 ал.2 ТЗ с джиро и временно удостоверение № 1А, следвало е да бъде регистриран по реда на чл.225 ТЗ и допуснат до участие в ОС. Неоснователният отказ за това е нарушение на правата на касатора като акционер по чл.220 ал.1 ТЗ, което нарушение е основание да се приеме, че са опорочени взетите решения от ОС на акционерите на [фирма], проведено на 28.01.2011 г.. Последиците от това нарушение, довело до опорочаване на взетите решения, налага тяхната отмяна при предявен иск по чл.74 ТЗ. Като е приел обратното с оглед липсата на вписване в книгата на акционерите на притежавани акции от [фирма], П. е постановил неправилно решение - отменително основание по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, което решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК и се постанови друго решение, отменящо взетите решения по т.1 до т.9 /както е поискано в предявения иск/ от дневния ред на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 28.01.2011 г. На основание чл.78 ал.1 ГПК [фирма] следва да заплати на [фирма] всички направени разноски за трите инстанции, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 2940 лв. Неоснователни са възраженията на ответната страна по този списък, доколкото той установява именно направените разноски от дружеството – внесени държавни такси и изплатени адвокатски хонорари на адвокат М. П., което е вписано в представените пълномощни. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал. 2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 13/16.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 1224/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решенията на ОС на акционерите на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], взети по т.1 до т.9 от дневния ред на ОС, проведено на 28.01.2011 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] съдебен адрес в [населено място], [улица], Офис център 1, ет. 2, офис 11, адвокат Р. П. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, адвокат М. П. сумата от 2940 /две хиляди деветстотин и четиридесет/ лева – разноски по делото за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.