7
РЕШЕНИЕ
№ 144
София, 27.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1000 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., [населено място], представляван от адв. Т. Г., срещу решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав, в частта му за отхвърляне на предявения от касатора Т. И. Б. против [фирма] иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, за отхвърляне на иска за имуществени вреди за разликата над 5 110 лева до пълния предявен размер от 12 110 лева, и за осъждане на Т. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 1920,07 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и съдебната практика. Поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с отмяната на решението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, поради което не може да се установи каква е действителната му воля. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е приел, че в процесния случай е налице съпричиняване от негова страна по отношение на едно от получените увреждания, без обаче да съобрази, че в случая по делото е останало неустановено, дали процесният автомобил е бил снабден технически с предпазен колан на мястото, на което е седял, и че той като пътник в автомобила е имал обективната възможност да се предпази, но не го е направил. Поддържа, че по делото не са били събрани категорични доказателства за наличието на пряка причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и получените увреждания по прешлените. Счита още, че въззивният съд неправилно е определил занижен размер на присъденото в негова полза застрахователно обезщетение, като не е извършил и правилна преценка на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливия размер по чл.52 ЗЗД - характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, като му бъдат присъдени и направените пред трите съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от исковете.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни, тъй като мотивите на обжалваното решение са обстойни, изследват всички направени в производството твърдения и всички ангажирани доказателства. Счита, че по отношение на претендирания размер на паричната сума за обезвреда на неимуществени вреди и оспорване на проведеното доказване на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия изложените доводи са неоснователни, като се цели оспорването на вече доказани и несвоевременно оспорени факти по делото. Поради това моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 442 от 10.06.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав в частта му за отхвърляне на предявения от касатора Т. И. Б. против [фирма] иск за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева, за отхвърляне на иска за имуществени вреди за разликата над 5 110 лева до 10 110 лева и за осъждане на Т. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 1920,07 лева, по материалноправните въпроси относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено настъпването на 13.01.2013г. на ПТП, при което е пострадал ищецът и за което е виновен водачът на л.а. „БМВ", модел „318" Емилиян Д.. Приел е за установено, че това виновно противоправно поведение на водача се намира в пряка причинна връзка с някои от претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален характер, в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и главно причинените травми на лявата ръка. Въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че вследствие удара ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на четвърти, пети, шести и седми гръдни прешлени; контузия и разкъсно-контузна рана на челото и дясното ухо; счупване вляво на лъчевата кост на типично място; счупване на външния глезен вляво. За възстановяване на гръдните прешлени са били направени гръбначна стабилизация и невромониториране, а за излекуване на глезена е била поставена имобилизационна наглезенка. Уврежданията са били тежки и възстановителният период е продължил около една година, като болките и страданията са били особено интензивни през първите два-три месеца с постепенно затихване към края на периода на възстановяване. Към момента на прегледа ищецът е бил със самостоятелна походка, наличие на груб белег на дясната вежда, деформирана дясна ушна мида, ограничени движения на левия глезен, лявата китка и намалена подвижност на гръбнака, както и наличие на вертикален оперативен белег с дължина 21-22 см. и ограничено движение на левия глезен. Приел е, че в бъдеще обемът на движение на снагата на ищеца ще остане такъв, какъвто е бил установен при прегледа, а при висока влажност, натоварване или рязка промяна във времето може да има неприятни усещания до явна болка в местата на счупванията. С оглед на това и предвид обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е бил на 17 години, е достигнал до извода, че общият размер на обезщетението следва да бъде намален от 100 000 лева на 80 000 лева, от които 40 000 лева - обезщетение за четири счупени прешлена и 40 000 лева - за останалите травми.
Въз основа на заключенията на вещите лица въззивният съд е приел, че увредата на гръбначния стълб на ищеца се пада между двете лопатки -място, което по принцип при поставен предпазен колан е защитено от облегалката на седалката, и имайки предвид защитната фрактура на лявата китка и увредите по главата, по-вероятно е ищецът към момента на ПТП да е бил без поставен предпазен колан. Изложил е съображения, че съгласно заключението при правилно поставен предпазен колан движението на снагата на ищеца би се ограничило, крайниците и главата не се задържат от колана и могат да извършват свободно движения в пространството и с оглед на това най-вероятно към момента на ПТП ищецът е пътувал без поставен презпазен колан. Въз основа на изложеното въззивният съд е счел за основателно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като според вещото лице ако пострадалият е бил с поставен колан, уврежданията на прешлените не биха настъпили. Счел е за неоснователни възраженията на ищеца за липсата на компетентност на вещото лице-ортопед, а по въпроса, има ли автомобилът изобщо колани, е приел за ноторно известно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че автомобилите с марка „БМВ" са снабдени технически с обезопасителни колани. Въз основа на изложеното въззивният съд е счел за доказано, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП и в случай, че е бил с поставен такъв, той не би получил увреждания на прешлените. Съобразил е заключението на вещото лице, че коланът би предпазил само прешлените, но не и крайниците на главата, поради което е приел, че следва да приложи различен процент съпричиняване спрямо различните телесните повреди. По тези съображения е счел, че обезщетението за увреждането на прешлените от 40 000 лева следва да бъде намалено с 1/2 , т.е. с 20 000 лева. Поради това въззивният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 60 000 лева и при наличието на решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди е определен на 50 000 лева, в тази част решението следва да бъде отменено, а искът уважен за още 10 000 лева.
Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е доказан до размер от 12 110 лева, от които ищецът е заплатил 8 000 лева за гръбначна стабилизация; 2 000 лева - за невромониториране; 110 лева - за имобилизационна наглезенка. Взел е предвид, че първите разходи са свързани с лекуването на увредените прешлени, като общо заплатената сума е 10 000 лева и с оглед установеното съпричиняване е намалил тази сума до 5 000 лева. Приел е, че третият разход е направен за лекуване на счупването в глезена и следва да бъде присъден изцяло.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 13.01.201 Зг. в [населено място], при управление на л.а. „БМВ 318"с per. № PA 5343 ВН Емилиян Г. Д. с несъобразена скорост /128 км/ч при максимално допустимата от 50 км/ч/ е загубил контрол на управлявания автомобил, излязъл е от пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво, в резултат на което е причинил телесни увреждания на пътуващия на задната дясна седалка в автомобила ищец Т. Б..
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинската експертиза ищецът е получил увреда на гръбначния стълб между двете лопатки - място, което по принцип при поставен предпазен колан е защитено от облегалката на седалката. С оглед на това и като е съобразил защитната фрактура на лявата китка и увредите по главата вещото лице е направил извод, че по-вероятно е към момента на настъпване на ПТП ищецът да е бил без поставен предпазен колан. Дал е заключение, че при правилно поставен предпазен колан движението на снагата на ищеца би се ограничило, но крайниците и главата не се задържат от колана и могат да извършват свободни движения в пространството. В с.з. на 04.10.2013г. е посочил, че снимките на автомобила са неясни, но е пояснил, че при удар отзад, какъвто е в конкретния случай, ако задната седалка е увредена, т.е. нещо я е пробило, избутана напред от багажника или от другия автомобил, е възможно да се получат увреждания, но при липса на данни това не може да се твърди със сигурност.
С оглед на това настоящият състав приема, че не са ангажирани категорични доказателства за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия ищец, изразяващо се в пътуване на задната седалка без поставен обезопасителен колан, и причинените му телесни увреждания. Въззивният съд е изградил изводите си въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, но не е взел предвид, че от нея и от дадените от вещото лице пояснения не се установява по несъмнен начин, че при поставен обезопасителен колан от ищеца увреждането не би настъпило. При отсъствие на категорични доказателства за причинна връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от съда размер, възлизащ на 80 000 лева. Следва да бъде присъдено в пълен размер и определеното от въззивния съд обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 110 лева Поради това на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, както и допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.01.201 Зг. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски за трите инстанции, както следва: разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете в размер на 10 095,28 лева, разноски за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес и уважената част от него в размер на 1 618,42 лева и разноски за касационната инстанция съобразно обжалвамия интерес и уважената част от него в размер на 850 лева. Следователно ответникът дължи на ищеца разноски за трите инстанции в размер общо на 12 563,70 лева, поради което, след приспадане на присъдените разноски с въззивното решение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 3 126,21 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за трите инстанции, включително юрисконсултеко възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2 и чл.9, ал.З от Наредба № 1/2004г. на ВАС, както следва: разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 29,44 лева /заплатено възнаграждение за вещо лице/ и 1190 лева /юрисконсултеко възнаграждение/, разноски за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от него в размер на 1490 лева /юрисконсултеко възнаграждение/ и разноски за касационното производство съобразно обжалваемия интерес и частта, в която не е допуснато касационно обжалване, в размер на 847,50 лева /юрисконсултско възнаграждение/. Следователно ответникът има право на разноски за трите инстанции в размер общо на 3 556,94 лева. Тъй като с въззивното решение на ответника са присъдени разноски в по-малък размер и при липса на подадени от него молба по чл.248 ГПК или жалба, на тази страна не следва да бъдат присъждани разноски в по-голям размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 500 лева, определена съобразно уважената в касационното производство част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
ОТМЕНЯ решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение от 05.12.2013г. по гр.д. № 3013/2013г. на СГС, ГО, 2 състав в частта му за отхвърляне на предявените от касатора Т. И. Б. против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 5 110 лева до 10 110 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕЖ[ЕИК], [населено място], район „Л.", [улица] да заплати на Т. И. Б., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Т. Г. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 3013/2013г. на САС/ за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.201 Зг. до окончателното плащане, както и сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 3013/2013г. на САС/ за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.201 Зг. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 126,21 лева /три хиляди сто двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ - разноски за трите инстанции /над разноските, присъдени с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 3013/2013г. на САС/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2247 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1696/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав в частта, в която Т.
И. Б. е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1920,07 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 500 лева /петстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
8
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: