4 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 21.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Маргарита Георгиева при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7851 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Т. против решение № 4184/06.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 16397/2011 г. от ІV”а” състав на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./, за присъждане на стойността от 6 307 лева, представляваща стойност на 2 926 акции на [фирма]. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 331/12.03.2014 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е свързан с правната възможност купувачът на наследство по реда на чл.212 ЗЗД да получи имущество по реда на чл.151 ЗИН /отм./, респ. неговата равностойност, ако връщането е невъзможно, т.е. дали купувачът на наследство по чл.212 ЗЗД е активно материалноправно легитимиран по иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото въззивният съд е дал отрицателен отговор на така поставения правен въпрос, а с решение от 14.12.2000 г., постановено по гр.д.№ 2071/2000 г. от 2-ри гр. състав на Апелативен съд – София и с решение на ВКС № 209/07.03.2002 г. по гр.д.№ 505/2001 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд., е даден положителен отговор на въпроса. С решение на ВКС № 115/11.04.2008 г., постановено от ІV гр.отд. по гр.д.№ 6209/2007 г. е даден отрицателен отговор на правния въпрос. Решенията на ВКС, цитирани по-горе са постановени по реда на ГПК /отм./ и не представляват задължителна съдебна практика, поради което е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос като основание за допустимост на касационното обжалване, а не противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Когато след изпълнението на наказанието "конфискация", то бъде отменено, отнетото имущество се връща на осъдения или на неговите наследници, а ако връщането е невъзможно, се заплаща неговата равностойност. Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е. заличава последиците от наказанието "конфискация", правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ. на наследниците му. При наличие на фактическа или правна невъзможност за това, възникналото право на обезщетение също не се упражнява по административен ред, а по гражданско-правен път. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика на ВКС. Отговор на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване следва да се обоснове от разпоредбата на чл.151 ЗИН /отм./ както и от понятието „наследник”, съдържащо се в тази разпоредба и разпоредбата на чл.212 ЗЗД, уреждаща продажбата на наследство. Разпоредбата на чл.151 ЗИН /отм./ сочи, че ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване. Съгласно разпоредбата на чл.212 ЗЗД, наследник може да продаде наследство, т.е. към датата на продажбата, наследството следва да е било открито. В хипотезата на чл.151 ЗИН /отм./, наследник може да продаде наследство, включващо вещи, които са в гражданския оборот, като купувачът на наследство придобива и правата по чл.151 ЗИН /отм./ само в хипотезата, при която към датата на продажбата на наследство, конфискацията вече е била отменена, т.е имуществата, включени в предмета на договора за продажба на наследство са се върнали в патримониума на продавача – осъдения по смисъла на чл.151 ЗИН /отм./ или неговите наследници. Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е. заличава последиците от наказанието "конфискация", правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ. на наследниците му, след постановяването на присъдата и нейното влизане в сила, за посочените лица съществува правото да се разполагат с вещите, предмет на същото това право на собственост, в т.ч. и да продават правата по него по реда на чл.212 ЗЗД. Купувачът на това наследство притежава всички права, които са притежавали продавачите на наследство, в т.ч. и правата по чл.151 ЗИН /отм./, без да е наследник по смисъл на разпоредбите на ЗН. Обратното стеснително тълкуване, според настоящия състав, ограничава правото на собственост, на първо място по отношение на правото на собственика да се разпорежда с него и на следващо място, да се придобива по реда, предвиден в разпоредбата на чл.212 ЗЗД, разбира се, само ако се касае за вещи, които се намират в гражданския оборот. По касационната жалба на В. Д. Т., състава на ВКС приема следното: С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че ищецът не е активно легитимиран по предявения иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./. Съдът е приел, че съгласно тази разпоредба, правоимащи да получат имуществата, чиято конфискация е изпълнена вследствие отменена присъда или тяхната равностойност, ако връщането е невъзможно, са осъденият или неговите наследници. Ищецът В. Т. е купувач на част от наследството, останало след смъртта на осъдения с присъда на Н. съд от 29.04.1945 г. А. С., а ищецът е закупил с договор за продажба на наследство част от неговото наследство по реда на чл.212 ЗЗД с договор от 28.01.1994 г. Въз основа на горното, съдът е приел, че ищецът не е наследник на А. С. по смисъла на чл.151 ЗИН /отм./ и няма право да получи по реда на чл.151 ЗИН /отм./ конфискуваното. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, изводът на въззивния съд е неправилен. Безспорно е между страните, че договорът за продажба на наследство е сключен след постановяването на присъдата на наказателния съд, - присъдата е от 21.01.1994 г., а договорът за продажба на наследство е от 28.01.1994 г., което води до извод, че ищецът В. Т., като купувач на наследство, включващо имоти, за които конфискацията е отменена, притежава правата и е активно материалноправно легитимиран да предяви правата по чл.151 ЗИН /отм./. Тъй като въззивния съд не е обсъждал останалите предпоставки за основателността на претенцията по чл.151 ЗИН/отм./, а се е ограничил единствено до извода за липса на активна материалноправна легитимация, по делото се налага нови съдопроизводствени действия, а именно – обсъждане на останалите предпоставки за основателността на предявения иск. Липсата на мотиви в тази насока и липсата на обсъждане на предпоставките за основателност на предявения иск, както и представените в тази насока доказателства, налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, след отмяна на постановеното по делото решение. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4184/06.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 16397/2011 г. от ІV”а” състав на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – София в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.151 ЗИН /отм./, за присъждане на стойността от 6 307 лева, представляваща стойност на 2 926 акции на [фирма]. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.