Ключови фрази
реална част * право на изкупуване от ползвател * трансформация на правото на ползване в право на собственост * земеделски земи * Установителен иск * застрояване

СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

                                                                 

 

 

 

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

                                                                  № 201

 

                                             гр.София, 10.03.2010 год.

 

 

                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          

 

 

           

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и десета  година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №3582 по описа на І ГО за 2008 год.     

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. от гр. В., против решението от 25.03.2008г., постановено по гр.д. №2174/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 10.08.2007г. по гр.д. №6271/2006г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. Г. С. против Р. А. Я. и А. Д. Я. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./.

Касационното обжалване е допуснато с определение №581 от 08.06.2009г. тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №250 от 09.04.2008г. по гр.д. №1240/2007г. на ВКС, V г.о., че при преценката за наличие на сграда се съобразяват характеристиките на постройката съобразно разрешението за строеж, действалите към момента на построяването технически правила и норми, а също и разпоредбите на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ относно постройките, които не се считат за сгради по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответниците по жалбата Р. А. Я. и А. Д. Я. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмени бележки.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Л. Г. С. против Р. А. Я. и А. Д. Я. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за собственост на реална част от поземлен имот №41 в кад.район 503 по ПНИ на СО”Б”.

Жалбоподателката е оспорвала в инстанциите по съществото на спора, че към 01.03.1991г. в имота е имало сграда, отговаряща на законовите изисквания за такава, като се е позовавала на разрешението за строеж, което се отнася за монтиране на дървена барака за сезонно ползване, а също и на площта от 11,90кв.м. на построеното, отразена в оценителния протокол. Твърденията по същество са възражения за липса на законно построена сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, която да отговаря на изискванията на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел за установени предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост на ответниците на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е въз основа на заключението на вещото лице и на събраните гласни доказателства, че през 1978-79г. в имота е построена постройка, предназначена за сезонно ползване и временно обитаване със застроена площ 19,70кв.м., която представлява сграда по смисъла на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.

По делото не е изяснено от въззивния съд по реда на чл.157 от ГПК/отм./ с допълнителна задача към експертизата дали изградената в имота постройка е отговаряла на изискванията на чл. 303, ал. 3 и чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на построяване на постройката в имота. Изясняването на тези обстоятелства е от правно значение за спора, тъй като ако изграденото има характеристиките на постройка, която не е сграда по смисъла на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, където изчерпателно е посочено кои постройки не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ползвателят не може да придобие правото на собственост върху земеделската земя.

С оглед изложеното решаващите изводи на въззивния съд по въпроса дали са налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за преминаване правото на ползване в право на собственост върху имота, са направени при нарушение на процесуални правила, което е довело и до неправилност на постановеното решение, което е основание за неговото касиране.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да изясни дали постройката в имота е сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. С писмената защита на касатора се релевира възражение за липса на правен интерес от установяването, с оглед на отреченото право на собственост на ищеца върху процесния имот с влязло в сила решение. По възражението ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 25.03.2008г., постановено по гр.д. №2174/2007г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: