6 6 Решение по т. д. № 299/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 299/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №36 София,03.05.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При секретаря Кр.Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 299 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 229/24.11.2010 г. по т. д. №100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено частично решение № 69/11.05.2010 г. по т. д. № 187/2009 г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Т. срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване по отношение на ответника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че в полза на ищцата съществува вземане в размер на 336 314,12 лв. въз основа на договор за заем от 15.01.2003 г., обезпечен с договорна ипотека по н. а. № 80, т. І рег. №6681, н. д. № 4068/2006 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част до размер на сумата 748 653,71 лв. и по отношение на присъдени такси и разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и порочно на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна – [фирма] /н./, [населено място], представлявана от управителя Т. П. и адв. М. К., е депозирала касационна жалба срещу въззивното решение. Касационната жалба е оставена без разглеждане с определение № 634/18.10.2011 г. по настоящото дело, поради нейната недопустимост, предвид процесуалното качество на [фирма] /н./ - на ответник по положителния установителен иск с правно основание чл. 694 ТЗ. В определението е посочено, че за ответника липсва правен интерес от обжалване на съдебния акт, който е постановен в полза на тази страна, предвид отхвърления изцяло положителен установителен иск на ищцата. С определение № 983/12.12.2011 г. по ч. т. д. № 925/2011 г. ВКС, ТК, състав на второ отделение е потвърдил определение № 634/18.10.2011 г. Синдикът на [фирма] /н./ в писмен отговор е възразил по основателността на въведените в касационната жалба оплаквания. С определение № 634/18.10.2011 г. ВКС, І т. о. е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ на М. С. Т. от [населено място] срещу [фирма], Г. /в несъстоятелност/, представлявано от управителя П., за признаване за установено, че ищцата има вземания в размер на 748 653,71 лв. спрямо ответника, произтичащи от договор за заем от 15.01.2003 г., както и че това вземане е обезпечено с договорна ипотека. Първоинстанционният съд е уважил иска до размер на сумата 336 314,12 лв., от които главница в размер на 53 894,70 лв. и лихва в размер на 282 419,42 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 05.03. 2009 г. на основание договор за заем от 15.01.2003 г., посочвайки, че сумата по договора за заем е била предадена от ищцата на ответното дружество и не е върната, като за разликата до 748 653,71 лв. искът е отхвърлен като погасен по давност. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата и от ответника /дружеството в несъстоятелност / срещу отхвърлителната му част. Въззивна жалба е депозирана и от синдика срещу частта, с която искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ е уважен в посочения размер и срещу допълнителното решение. С въззивното решение Софийски апелативен съд, произнасяйки се по жалбите, е отхвърлил изцяло положителния установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу [фирма] /н./, като първоинстанционното решение в неговата част, с която положителният установителен иск е бил уважен до размер на сумата 336314,12 лв. е отменено, и искът е отхвърлен, а в останалата отхвърлителна част е потвърдено първоинционното решение на Плевенски окръжен съд. Въззивнното производство срещу частта от решението, с която искът е бил уважен до определен размер, е образувано по жалба на синдика на дружеството - ответник М. Н., който е обжалвал и решението по чл. 250 ГПК, с което съдът е допълнил първоинстанционното решение, маркирайки и факта, че вземането по договора за заем е обезпечено с учредена договорна ипотека. За да уважи жалбата на синдика, съставът на апелативния съд е приел, че по делото са установени всички процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но исковите претенции на М. Т. са останали недоказани, тъй като не е установено чрез пълно и главно доказване предаване на процесната сума по договора за заем на ответното дружество и от тук за възникване на задължение за връщането й. Не кореспондира със закона изводът на въззивния съд за наличието на процесуална легитимация на синдика да участва като страна в производството за разглеждане на установителните искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва постановените в това производство съдебни решения на самостоятелно основание. След допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението е формирана съдебна практика, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 155/13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г., ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 190/09.12.2011 г. по т. д. № 976/2010 г., ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 226/23.02.2012 г. по т. д. № 489/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение; Решение № 2214.03.2012 г. по т. д. № 663/2010 г., ВКС, ТК, Първо отделение. Съгласно цитираната практика, синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ - нито в собствено качество,нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение споделя изцяло даденото разрешение в посочената практика. Процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал.1 ТЗ с оглед установителния характер на иска е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното правоотношение. Доколкото не е страна в материалното правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по предявен положителен или отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Отсъствието на процесуална легитимация предопределя и липсата на право на синдика да атакува с жалба съдебните решения по тези искове, независимо, че като орган на несъстоятелността, законът му е предоставил определени правомощия по приемането на предявените в производството по несъстоятелност вземания и оспорването им по реда на чл. 692 ТЗ. В конкретния случай, въззивното решение в посочената му част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен положителния установителен иск за сумата 336314,12 лв. е постановено по повод въззивната жалба на синдика, който не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и да обжалва решението, поради което обжалваният въззивен съдебен акт в тази му част - предмет на касационната жалба, е недопустим, съгласно чл. 281, т. 2 ГПК и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК следва да се обезсили, а производството по тази въззивна жалба да се прекрати. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата от уважения размер 336 314,12 лв. до пълния му предявен размер, въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилни са изводите, че е налице периодично плащане с оглед уговорените равни месечни вноски между страните по договора за заем, както и че е погасено вземане по главницата за 15 месеца, и че за този период е погасено и акцесорното вземането по лихва за забава. Въз основа на експертното заключение съдът е достигнал до извод, че дължимата лихва за периода е 282,416,42 лв. и по делото няма други обстоятелства, които да налагат промяна на този извод. Тъй като в касационната жалба липсват конкретни оплаквания по отношение на тази част от въззивното решение, по изложените съображения същото следва да бъде потвърдено. На касатора следва да се присъдят разноски за настоящото производство, предвид своевременно направено искане и представени доказателства за внесена д. т. и заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Л. Т. в размер на 200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.01.2011 г. Посочените суми следва да възложат в тежест на [фирма] /н./ и да се съберат от масата на несъстоятелността. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 229/ 24.11.2010 г. по т. д. № 100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на Решение № 69/11.05.2010 г. по т. д. № 187/2009 г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен предявения от М. С. Т. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, с който се иска признаване за установено на съществуването на вземане в полза на М. Т. в размер на 336 314 лв. въз основа на договор за заем от 15.01.2003 г., при учредена договорна ипотека с н. а. № 80, т. І, рег. № 6681, н. д. № 4068/2006 г., както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на Апелативния съд в размер на 8246,79 лв. Прекратява производството по т. д. № 100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в посочената му част, и обявява за влязло в сила решение № 698/11.05.2010 г. по т. д № 187/2009 г. и допълнителното решение № 95/14.07.2010 г. по същото дело в частта, с която Плевенски окръжен съд е признал за установено по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] съществуването на вземане в полза на М. С. Т. от [населено място] в размер на 336 314,12 лв., от които главница 53 894,70 лв. и лихва в размер на 282418,42 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 05.03.2009 г. на основание договор за заем от 15.01.2003 г. Оставя в сила въззивното решение в частта, с която се потвърждава Решение № 69/11.05.2010 г. по т. д. № 187/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск и в частта за държавната такса и разноските пред първата инстанция. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на М. С. Т. от [населено място], разноски за настоящата инстанция в размер на 230 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: