O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 681 гр. София, 18.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 5778/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх. № 29668 / 05. 10 2015 г. от З. З. Б. и М. К. Д.-Б. чрез пълномощника им адв. Д. А. срещу определение № 3281/18. 09. 2015 г. по ч. гр. д. № 2417 /2015 г. на Окръжен съд –Варна , с което е потвърдено определение № 8856/ 23 . 07. 2015 г. по гр. д. № 5888 / 2014 г. на Районен съд-Варна. С него е оставено без уважение на искането на касаторите за изменение в частта за разноските на постановено по делото решение по чл.348 ГПК . Касаторите считат, че неправилно не е уважено искането им за присъждане на разноски в делбеното производство, тъй като са ги понесли само те. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК поставят въпросите: -следва ли съдът да присъжда в полза на страната в производството по съдебна делба, която е депозирала иск за съдебна делба сторените единствено от нея разноски в съответствие с квотата на другата страна по отношение на разноски за допусната и проведена съдебно-техническа експертиза и разноски за един адвокат; -следва ли съдът да присъди на страната, която е депозирала иска за съдебна делба разноските, които тя е направила за назначаване на особен представител на другата страна в производството,която не е била намерена на своя постоянен или настоящ адрес-изцяло или частично; ако съдът следва да присъди частично тези разноски, каква част следва да бъде присъдена; -съставляват ли разноските за назначаване на съдебна експертиза и разноските за един адвокат в делбеното производство такива, сторени по необходимост и следва ли съдът да ги присъди в полза на страната, която единствено е сторила тези разноски в съответствие с квотата на другата страна, когато същите са поискани своевременно и са сторени само от страната, която претендира да й бъдат присъдени такива разноски; -съставляват ли разноските за назначаване на особен представител в делбеното производство разноски,сторени по необходимост и следва ли съдът да ги присъди на страната, която е направила такива разноски и ги е поискала в законовоустановените срокове- изцяло или частично; ако съдът следва да присъди частично тези разноски каква част следва да бъде присъдена. Поддържат се всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1- т. 3 ГПК. Относно основанието по т.1 касаторите се позовават на ППВС № 7/ 28.11.1973 г.- т.9, във връзка с основанието по т.2 прилагат решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и представляват съдебна практика; основанието по т.3 поддържат с аргументите, че въпросът за разноските за назначаването на особен представител е от значение за точното прилагане на закона и по него липсва задължителна практика . Ответникът по жалбата С. К. Х. чрез назначения му особен представител адв.П. М. не е изразил становище по нея. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Жалбата е подадена от надлежни страни, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Касаторите са предявили срещу ответника иск за делба на недвижим имот- апартамент, намиращ се в [населено място]. С решение № 5466 / 18. 11. 2014 г. по гр. д. № 5888 / 2014 г. на Районен съд- Варна, е допусната делба на имота при квоти 4/8 идеални части за първия касатор, 2/8 идеални части общо за двамата касатори в режим на съпружеска имуществена общност и 2/8 идеални части за ответника. С решение № 250/ 04. 05. 2015 г. съдът е извършил делбата като е изнесъл имота на публична продан. В мотивите на решението е приел, че искането на касаторите за присъждане на сторените от тях разноски за възнаграждение за адвокат, за назначаване на особен представител на ответника и за изготвяне на експертиза, заплатени единствено от тях е неоснователно. Въззивният съд е потвърдил определението, с което молбата изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с мотивите, че поради двойното качество на страните в съдебната делба на ищци и ответници, всички разноски следва да се понесат от тях така, както са ги направили. При тези мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че първите два въпроса поставени от касаторите, съответно обобщени и редактирани са релевантни, а именно: -следва ли съдът да присъди на страната предявила иск за съдебна делба направените единствено от нея разноски за един адвокат, за изготвена съдебно техническа експертиза, за назначаване на особен представител на ответника, който не е намерен на своя постоянен или настоящ адрес и съответно каква част от тях. Налице са законовите изисквания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с разрешението в ППВС № 7/ 28. 11. 1973 г.- т.9, според което съдебно-деловодните разноски, които са направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността следва да се разпределят между страните съобразно с признатия им дял в прекратената общност. Налице е противоречие с приетото и в определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС, І г.о., според което съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.Дадените разрешения в цитираното определение,представляващо задължителна съдебна практика се споделят от настоящия състав. Относно разноските за назначаване на особен представител на ответник с неизвестен постоянен и настоящ адрес в хипотедата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика, настоящият състав намира следното: Според правилото на чл. 29 ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл.47 ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители , а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права . Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело , не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. При така дадените отговори на поставените въпроси следва да се приеме,че ответникът дължи на касаторите разноски за вещо лице-150 лв., 1 съдебно удостоверение- 6, 50 лв., д.такса за вписване на искова молба- 69, 61лв., д.такса за 2 бр. преписи от заверена искова молба- 13,02 лв., съобразно дела си от 2/8 – общо 59, 78 лв. Също така той следва да им заплати и разноските за назначения му особен представител в размер на 808 лв. По всички пера същият дължи общо 867,78 лв. Разноските на касаторите за възнаграждение на техния адвокат следва да останат така, както са направени, тъй като не са разглеждани претенции по сметки и други повдигнати спорни въпроси. Поради изложените съображения , ВКС на РБ, състав на III г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3281/ 18.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2417 /2015 г. на Окръжен съд –Варна, в частта с която е потвърдено определение № 8856/ 23. 07. 2015 г. по гр. д. № 5888/ 2015 г. на Районен съд-Варна в частта, с която е отхвърлена молбата с правно основание чл. 248 ГПК на З. З. Б. и М. К. Д.-Б. до размер на сумата 867,78 лв. ОТМЕНЯ определение № 3281/18.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2417 / 2015 г. на Окръжен съд –Варна в частта, с която е потвърдено определение № 8856/ 23. 07. 2015 г. по гр.д. № 5888/2015 г. на Районен съд-Варна в частта, с която е отхвърлена молбата с правно основание чл. 248 ГПК на З. З. Б. и М. К. Д.-Б. до размер на сумата 867,78 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА С. К. Х. да заплати на З. З. Б. и М. К. Д.-Б. сумата 867,78 лв. разноски по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: