Р Е Ш Е Н И Е № 60143 С о ф и я, 30 септември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Явор Гебов, като изслуша докладваното от съдия Деница Вълкова наказателно дело № 536/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от адвокат А. П. - защитник на подсъдимия И. Р. А. от [населено място], понастоящем в Затвора – Пловдив, против решение № 260082 от 23.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 457/2020 г. от Пловдивския апелативен съд с доводи за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяна на решението и първоиннстанционната присъда и оневиняването му от касационната инстанция или за тяхната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като се солидаризира с доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречиви или неизяснени обстоятелства, свързани с отговор на въпросите с кои точно мобилни апарати, с какви номера и на кои дати е извършвана комуникацията между подсъдимия и свидетеля Р., възможностите за ползване на интернет в Затвора и наличието на други ключове. Неизяснени, според прокурора, са останали противоречията в показанията на свидетеля Р.. Предвид горното и като намира, че въззивният съд не е дал отговор на съществени за обвинението въпроси, поставени от защитата, представителят на ВКП предлага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане. Подсъдимият А. и защитникът му адв. П. се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция и заявяват, че поддържат касационната жалба, която съдържа конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда и въззивното решение, изразяваща се в тяхната необоснованост, липса на мотиви и незаконосъобразност. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата по делото, ангажират се доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до несправедливото осъждане на подсъдимия А. въобще и поради завишено по размер наказание (без да се уточнява дали се оспорва наложеното на основание чл.23 от НК общо наказание на подсъдимия, увеличаването му на основание чл.24 от НК или наказанието по отделните пунктове на осъдителната присъда), като главно се претендира отмяна на съдебните актове на предходните съдебни инстанции и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно тяхната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда №23/06.03.2020г. по НОХД №518/2019г. на ОС-Пловдив подсъдимият И. А. е признат за виновен за това, че в периода 11.04.2018 г. до 20.05.2018 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е придобил и държал с цел разпространение наркотични вещества, както следва: На 11.04.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от С. П. рискови наркотични вещества - 2 645 бр. таблетки, с общо нето тегло 478,97 гр. и съдържание на активен компонент 2 мг. клоназепам на таблетка, на обща стойност 1 719,25 лева и до 20.05.2018 г. ги е държал с цел разпространение във вещевия склад в Затвора в [населено място], както и на 20.05.2018 г. в същия вещеви склад в Затвора, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 81,41 лв. - марихуана с нето тегло 4,230 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,4 тегловни процента, на стойност 25,38 лева и хашиш с общо нето тегло 6,226 грама, на обща стойност 56,03 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева. Със същата присъда подсъдимият И. А. е признат за виновен и за това, че на 20.05.2018 г., във вещевия склад в Затвора, е държал подправени парични знаци в големи количества – 74 броя неистински банкноти с номинал от по 20 евро всяка, като е знаел, че са подправени, поради което и на основание по чл.244, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия И. А. едно общо най - тежко наказание за двете престъпления в размер на шест години лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на двадесет хиляди лева. На основание чл.24 от НК така определеното на подсъдимия А. общо наказание шест години лишаване от свобода е увеличено с една година, в резултат на което първоинстанционният съд е постановил подсъдимият да изтърпи наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е постановил да се отнемат в полза на държавата веществените доказателства, като след влизане на присъдата в сила да се унищожат по предвидения за това законов ред. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на общо 525,33 лева. С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение апелативният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима - подадена е в законния срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. І. Относно осъждането на подсъдимия А. за продължавано и продължено общоопасно престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26, ал.1 от НК касационната жалба е основателна: В голямата си част доводите на защитника в касационната жалба повтарят развитите в допълнението към въззивната му жалба доводи, без да се съобразява характера на двете контролни производства. Това обяснява поддържаното и пред настоящата инстанция оплакване за необоснованост на въззивното решение и в частност на заключението по приетата оценъчна експертиза, че намерените хапчета в стопанисвания от подсъдимия склад в затвора, са сходни с хапчетата, които били намерени в автомобила на подсъдимия П. (за последния наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение по реда на чл.384 от НПК). Доводът за необоснованост се аргументира и като последица от неправилната, според касатора, преценка за достоверност на показанията на основния свидетел – Б. Р.. Необосноваността на съдебния акт обаче не е между посочените в чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК касационни основания, поради което доводите в касационната жалба за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, както и изразеното несъгласие с оценката на доказателствата и конкретно с преценката на съдилищата да се доверят на показанията на свидетеля Бл. Р., че по поръчение на подсъдимия получавал и доставял инкриминираните наркотични вещества, не съставляват процесуално годен обект на обсъждане от настоящата инстанция, доколкото с тях се претендира фактическа необоснованост на въззивния акт, макар и с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Основателно е обаче оплакването в касационната жалба за дефицит и вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, както и неясна воля на съда относно значими за обвинението факти, каквито са продължителността и мястото на държане на инкриминираните рискови наркотични вещества. На л.17 и л.19 от мотивите на атакувания въззивен акт апелативният съд е приел, че подсъдимият е назначен за „домакин вещеви склад“ на 13.04.2018г., на която дата, след извършена инвентаризация на складовото помещение, фактически е постъпил на работа. Въззивният съд изрично е посочил, че инкриминираните наркотични вещества не са се намирали в този склад преди 13.04.2018г. Тези фактически изводи са направени на база задълбочен и убедителен анализ на събраните писмени и гласни доказателства за извършената инвентаризация на складовото помещение и създадената в затвора организация, осигуряваща изключителен достъп до въпросното помещение само от страна на МОЛ (домакинът на склада), в случая подсъдимия А.. Въпреки че настоящият касационен състав не намира основание да възприеме като основателни оплакванията в касационната жалба срещу аналитичната дейност на съдилищата относно установеното от фактическа страна, че само подсъдимият А. е имал фактически достъп до вещевия склад, където са били открити наркотичните вещества, поради липсата на спор, че този достъп е едва от 13.04.2018г., когато същият е бил назначен на въпросната длъжност, остава неясно защо въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда и в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, че е държал наркотичните вещества в същия този склад от 11.04.2018г. ( т.е. от датата, на която ги е придобил, според обвинението) до 20.05.2018г. Очевидно е налице съществено противоречие с фактическия извод на съда, обективиран на л.37 от въззивното решение, че наркотичните вещества не са били в склада преди 13.04.2018г. Впрочем в допълнението към въззивната жалба защитникът на подсъдимия изрично е поискал въззивният съд да коригира извода на първата инстанция, че държането на наркотичните вещества е осъществено в склада преди 13.04.2018г., когато подсъдимият не е бил назначен на тази длъжност и не е имал фактически достъп до склада, но този довод не е бил обсъден от въззивния съд, поради което и доколкото времето и мястото на осъществяване на изпълнителното деяние, предмет на конкретното обвинение за държане с цел разпространение на наркотични вещества (2 645 бр. таблетки, съдържащи клоназепам), са основни обстоятелства от предмета на доказване, следва да се приеме, че е налице частична липса на мотиви. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се даде отговор с присъдата. Безспорно е, че основни в този смисъл са въпросите къде и за какъв период от време е осъществено държането на посочените наркотични вещества предвид пределите на обвинението за продължено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29 от НК, осъществено чрез държане на инкриминираните 2 645 бр. таблетки с клоназепам. На тези въпроси с оглед правото на защита на подсъдимия и в контекста на справедливия съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ съдът дължи ясен и безпротиворечив отговор. Макар да не споделя доводите на представителя на ВКП за доказателствен дефицит поради неизяснени обстоятелства относно конкретните апарати и мобилни номера, чрез които е осъществявана комуникацията между подсъдимия А. и свидетеля Б. Р., тъй като на тези въпроси въззивният съд е дал убедителен отговор на л.27-29 от мотивите на оспорения въззивен акт, така констатираното противоречие в мотивите на въззивното решение относно продължителността и мястото на държане на инкриминираните 2645 бр. таблетки с клоназепам, налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.2 НПК за частичната му отмяна предвид наличието на основание за това по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.2 НПК. Въпреки подробните и значителни по обем мотиви във въззивното решение, същите не позволяват еднозначно да бъде разбрано становището на контролираната инстанция по посочените основни факти от предмета на доказване по това обвинение, като същевременно не е проявена нужната критичност в контекста на правомощието на въззивната инстанция по чл.316 от НПК да установява нови фактически положения спрямо изводите на първоинстанционния съд за какъв период от време и къде конкретно е държано инкриминираното количество таблетки, съдържащи рискови наркотични вещества и по-конкретно дали продълженото престъпление, предмет на това обвинение, е осъществено в посоченото складово помещение, считано от 11.04.2018г. или от 13.04.2018г., съответно до датата 20.05.2018г., на която категорично е установено, че е било открито във фактическата власт на подсъдимия. Без доказателствени дефицити и без да е нарушен стандартът за мотивиране на въззивния акт е установено обстоятелството, че въпросните таблетки са открити на 20.05.2018г. при извършения оглед на склад в затвора, до който изключителен достъп е имал само подсъдимият А. в качеството си на МОЛ и съответно, че същите са били държани от него към този момент. Остава неизяснен безпротиворечиво въпросът дали подсъдимият А. е държал тези таблетки от датата на придобиването им на 11.04.2018г. до 20.05.2018г. в това складово помещение, както са приели съдилищата, или държането им в склада е осъществено за по-кратък (от инкриминирания) период от време. Констатираното касационно основание препятства ВКС да даде отговор на възраженията на подсъдимия и защитника по приложението на закона по тази част от обвинението, както и за явната справедливост на наложеното на основание чл.23 от НК общо и увеличено на основание чл.24 от НК наказание. В тези части обжалваното решение също подлежи на отмяна, тъй като приложението на чл.23 и чл.24 от НК предпоставя липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което в случая не е така предвид мотивирането на въззивния акт не по съответния процесуален ред относно тази част от обвинението. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да бъдат отстранени посочените неясноти, противоречия и взаимно изключващи се факти относно продължителността и мястото на държане на инкриминираните наркотични вещества, като се вземат предвид доводите и възраженията в касационната жалба, за да се решат правилно въпросите по чл.301 НПК. Отмяната на въззивното решение следва да засегне и частите, с които е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд отнемане на веществени доказателства, касаещи това обвинение, както и изцяло частта относно присъдените в тежест на подсъдимия съдебни разноски, които при новото разглеждане на делото следва да бъдат диференцирани според това за кое обвинение са направени и какъв е резултатът от новото разглеждане на делото от въззивния съд. ІІ. Относно обвинението по чл.244, ал.2, вр. ал.1 от НК касационната жалба е неоснователна: Проверката на обжалвания съдебен акт в тази част и в рамките на наведените от касатора доводи за липса на доказателства за авторството на деянието сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати при постановяването му, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. ВКС в настоящия си състав намира, че в тази им част съображенията на въззивния съдебен състав са съответни на доказателствената съвкупност и на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Видно от атакуваното решение, контролираната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, до която е достигнал и първоинстанционният съд и е декларирала пълно съгласие с нея, възпроизвеждайки я отново. В обсега на правомощията си въззивният съд е изпълнил задължението си да провери годността на формираната от първата инстанция доказателствена съвкупност, като законосъобразно е отказал да изключи от нея данните от протокола за оглед, обективиращ откриването в стопанисвания от подсъдимия склад на инкриминираната дата (20.05.2018г.) на подправените 74 бр. парични знаци, за които по експертен път е установено, че са неистински банкноти с номинал от по 20 евро всяка, както и данните от показанията на разпитаните свидетели от затворническата администрация и писмените инвентаризационни материали, на база на които е прието по несъмнен начин, че след 13.04.2018г. до инкриминираната дата само подсъдимият А. е имал достъп до този склад. Освен това за съпричастността на подсъдимия към държането на подправените парични знаци съдилищата са анализирали изключително задълбочено съдържанието на експертно потвърдената комуникация през интернет между подсъдимия А. и осъдения С. П., на база на която съдилищата са приели за изключени всякакви съмнения относно извършителството и вината на подсъдимия за държането на подправени парични знаци в големи количества. Извън оспорваното авторство на деянието касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК не е подплатено с каквито и да е доводи за неправилно приложение на материалния закон. Държането на откритите неистински парични знаци в складовото помещение, за което е установено по категоричен начин, че само подсъдимият е имал достъп и данните, че той е предлагал на свидетеля С. П. възмездно да ги разпространява, както и тяхното количество преценено в контекста на т.1 от ТР №6/73г. на ОСНК на ВС, дават основание на настоящия касационен състав да приеме, че съвпадащите изводи на първоинстанционния съд и въззивната инстанция за съставомерност на деянието като престъпление по чл.244, ал.2, вр. ал.1 от НК са правилни и законосъобразни и не е налице визираното от защитника касационно основание. Поради това в тази част, както и в частта, с която е потвърдено постановеното в първоинстанционната присъда отнемане на инкриминираните банкноти в полза на държавата и унищожаването им, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Относно претендираната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не са изложени конкретни оплаквания, като недоволството от наложеното наказание най - общо се свързва с доводите за липса на доказателства, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението срещу него. С оглед пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 ал.1 от НПК и при така установените по делото факти и правни изводи за осъществено от подсъдимия съставомерно поведение по чл.244, ал.2, вр. ал.1 от НК, в случая липсва процесуална възможност изразеното несъгласие с наложеното наказание да бъде обект на обсъждане от настоящия съдебен състав. Следва само да се посочи, че наложеното на подсъдимия А. наказание от три години лишаване от свобода е в размер близък до установения в закона минимум, което с оглед предходните осъждания на дееца за други умишлени престъпления, дава основание на настоящия касационен състав да приеме, че наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК. Доколкото първоинстанционният съд е определил първоначален режим за изтърпяване само на увеличеното на основание чл.24 от НК общо наказание, с оглед отмяната на въззивния акт относно осъждането на подсъдимия за продължавано престъпление по чл.354а от НК, което е част от множеството престъпления, предмет на обвинението и обусловената от това отмяна на приложението на чл.23 и чл.24 от НК, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърден определеният първоначален режим за изтърпяване на общото и увеличено наказание. Въпросът при какъв първоначален режим подсъдимият следва да изтърпи наложеното наказание три години лишаване от свобода за престъплението по чл.244, ал.2, вр. ал.1 от НК следва да получи отговор в производство по чл.306, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260082 от 23.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 457/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив в следните части: - В частта, с която е потвърдена присъда № 23 /06.03.2020г. по НОХД № 518/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив относно осъждането на подсъдимия И. Р. А. за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, вр. чл.26 от НК на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева; - В частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И. Р. А. е определено общо наказание шест години лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказание глоба в размер на двадесет хиляди лева; - В частта, с която така определеното общо наказание шест години лишаване от свобода е увеличено на основание чл.24 от НК на седем години лишаване от свобода и е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС; - В частта за веществените доказателства относно обвинението по чл.354а, ал.2, т.4 , вр. ал.1, вр. чл.29, вр. чл.26 от НК; - В частта за разноските. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите части. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: