РЕШЕНИЕ № 22 гр. София, 11.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 16 февруари , две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: Боян Балевски Петя Хорозова и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №117/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника Д. С. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав , с което е потвърдено решение №583 от 25.01.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2909/2017 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: 2650 Хвидовре , Кралство Дания за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ вр . с пар. 22 от КЗ за разликата между 380 000 лева и пълнопредявения размер от 1 480 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н. Н. К. пътно-транспортно произшествие /ПТП /,както и за законната лихва върху сумата , считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: необоснованост и незакосъобразност-неправилно приложение на материалния закон -чл.52 ЗЗД, относно определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че приетият от съда размер не съответства на интензивността и продължителността на претърпените, вследствие на процесното ПТП, болки и страдания на пострадалия, нито на последиците от психическо естество. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло-до пълнопредявения размер от 1 480 000 лева, ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, депозира отговор на същата, в която излага съображения за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Доколкото решението на първоинстанционния съд, в осъдителната си част, не е било обжалвано до размера на присъденото с него обезщетение от 180 000 лева и е влязло в сила в тази част, въззивният съд е приел, че ищцата е пострадало лице от ПТП на 19.06.2016г., от което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, като последното обстоятелство е било и безспорно в производството. За спорен във въззивното производство съдът е приел, че е единствено, въпросът за размера на обезщетението за болките и страданията, понесени от ищцата. От заключението на изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза, съдът е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: гръбначно -мозъчна травма, състояща се от компресионно счупване на тялото на 12 гръден прешлен с луксация и листеза на горно-задната част на тялото към гръбначно-мозъчния канал; травматична дискова херния на ниво между 11 и 12 гръдни прешлени; контузионнен фокус от 7 мм на ниво на 12 гръден прешлен /посттравматична миелопатия/; долна параплегия /липса на движения на долните крайници/ с проводниково ниво на нарушена повърхностна и дълбока сетивност от ингвиналните гънки дистално. Извършена й е операция в МБАЛ „Света Анна-Варна" АД, [населено място], Клиника по неврохирургия, където е направена ламинектомия /премахане на дъгите/ на 12 гръден и 1 поясен прешлен с отстраняване на ставните израстъци на тези нива, като е поставена транспедикуларна стабилизираща система на 11-12 гръден и 2-3 поясен прешлен. Констатирано е наличие на увреждане на десния яйчник и възпаление на апендикса, като са извършени оперативни намеси. Пострадалата е провеждала рехабилитационни процедури и медикаментозно лечение без промяна в неврологичния статус. През м.септември 2017г. е установена дислокация на заключващия механизъм на остеосинтезата на гръбначния стълб, поставена е повторно лумбосакрална остеосинтеза. Последвали са многократни физиотерапевтични и рехабилитационни курсове на лечение. Най-интензивни болки пострадалата е имала непосредствено след ПТП през първите 2 месеца, през периодите след проведените оперативни интервенции и по време на рехабилитацията. С решение на ТЕЛК, с водеща диагноза "Счупване на гръбначен прешлен", й е определена намалена работоспособност от 95 % със срок до 01.10.2021 г. Налице е трайно осакатяване на долните крайници в резултат на травматичната миелопатия на нивото на счупването. Не се очаква подобрение, но е необходимо да се извършва рехабилитация за преодоляване на изявения спастицитет в долните крайници, както и провеждане на медикаментозно лечение. Пострадалата е пожизнено детеродно неспособна. Същата е и трайно зависима от чужда помощ -не може да се изправи от седнало положение от количката. Вещото лице е уточнило, че ищцата има контрактура на мускулатурата на коленете и подбедриците. Стъпалата са изпънати и насочени надолу, което се дължи на увредата на гръбначния мозък. Има поставена електростимулация на коленете, за да се раздвижват стъпалата. Рехабилитацията се прави, за да се преодолее тежкия спазъм на мускулатурата на краката, но няма възможност пострадалата да проходи. Ищцата би могла да забременее инвитро, но не може да износи плода и да роди. Тя може да работи само с ръцете си и например да се храни сама, но не може да ходи и да се изправя сама. Остеосинтезата поддържа нормалната позиция на прешлените, съответно на гръбнака, а в случая е поставена повторно такава поради приплъзването на поставените винтове - усложнение, което се получава в 4 % от случаите. Ищцата има контрол на тазовите резервоари, възстановено е уринирането, за изхожданията по голяма нужда не може да се каже доколко е възстановено, като са възможни проблеми с пикочния мехур и инфекции, което трябва да се проследява с изследвания на урината. От приетите в процеса пред въззивната инстанция нови доказателства, допълнително се установява, че пострадалата продължава да провежда рехабилитация, в това число кинезитерапия с упражнения и лечение с ниско, средно и високочестотен ток, която за състоянието й, характеризиращо се с долна еластична парапареза, има поддържащ характер, с оглед и изясненото по-горе за трайния характер на увреждането и предназначението на необходимата рехабилитация. Констатирана е при прегледите силно затруднена походка и походка с подлакътни патерици с лимитирано самообслужване, регистрирани са и болки в областта на травмата, предписвано й е и медикаментозно лечение. От заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е установено, че при ищцата е имало остра стресова реакция и разстройство в адаптацията й, на базата, на които, поради продължителността на разстройството, се е развил умерено тежък депресивен епизод, като причината за това е ПТП и последиците от него и най-вече неподвижността на краката й. Последната има симптоми на умерено тежкия депресивен епизод като има нарушение на съня, тревожност, трайно потиснато настроение, налице е пълна самоизолация, липса на удоволствени изживявания, свръхценни идеи за безперспективност. Това е дълбока и трайна промяна в психологичното състояние и се налага интензивно и продължително /с резултати след поне 2 години/ психологично и психиатрично лечение, което да промени нагласите й към живота, да преструктурира възприемането на инвалидността и тя да се мотивира за живот при новите условия. Вещото лице е уточнило, че за ищцата прохождането е без алтернатива - „или прохожда и нещата се оправят или категорично се е отписала от социалния живот", като тя не желае да контактува с никого. Вещото лице е пояснило още, че приемът на лекарства не може да помогне на ищцата, тъй като те няма да отстранят причината за състоянието й. Състоянието й е обусловено от два компонента - медицински и психологически, определен от екзистенциалната катастрофа без изход, в която е пострадалата. За доказване на неимуществените вреди, търпени от процесното ПТП от страна на ищцата, по делото са събрани и гласни доказателства, от които се установявя, че 6-7 месеца ищцата е била с катетър и на антибиотици. Била още стресирана, не излизала в града, не се виждала с приятели. Пострадалата е била сгодена с делинквента и щели да се женят, точно на годежа станал инцидентът, но след ПТП той се оженил за друга жена, което я наранило допълнително. При произнасянето си, въззивният състав изрично се е позовал на следните обстоятелства: характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата, която само на навършени 18 години е получила гръбначно-мозъчна травма с тежки травматични увреждания с опасност за живота, довели, съобразно гореприетото, и до пожизнена невъзможност на движенията на долните крайници от счупването и увредата на гръбначния мозък, както и до детеродна неспособност пожизнено; на претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (с болнични престои с оперативни интервенции, в това число за повторно поставяне на остеосинтеза, поради полученото усложнение след поставянето на първата); въпреки контрола над тазовите резервоари - върху пикочния мехур, без данни какъв е контролът над правото черво, - съществува вероятност от инфекции; периодът на проява на интензивни болки в рамките на лечебния период и продължаващия възстановителен период с проява на болки; необходимостта от постоянни грижи поради невъзможност за пълно самообслужване и самостоятелно движение; не на последно място негативното отражение на травматичното събитие и основната неблагоприятна последица от него, изразяваща се в парализа на долните крайници, върху психиката на пострадалата, което вещото лице илюстрира с житейска катастрофа без изход, и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, с оглед на които е преценил, че обезщетение в размер на 500 000 лева, отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на пострадалото лице. То се дължи ведно с лихва от датата на деликта, от когато е поискана и присъдена, доколкото, според съда, липсват оплаквания в тази насока от страна на ответника във въззивното производство. С определение № 60 564 от 12.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд не е отчел, в достатъчна степен, тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалата и изключително неблагоприятната медицинска прогноза за възстановяването й. При това положение и с оглед възрастта на пострадалата към датата на настъпване на процесното ПТП / 18 години/, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 620 000 лева , поради което и решението в обжалваната отхвърлителна част слелвя пя се отмени частично като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 120 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 380 000 лева и при приспадане на платените от застрахователя 120 000 лева. Така определеният размер е съобразен и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК за аналогични случаи -напр. Р №144/01.10.2012 г. по т.д. № 196/2012 г. на ТК, Второ т.о. и други и с датата на настъпване на процесното увреждане. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-в размер на 2400 лева, както и 399,66 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. Ж. Т. от КАК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските пред настоящата инстанция, които, съобразно произнасянето по КЖ възлизат на 4 222,03 лева-част от общо договорен и платен размер на адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство от 4700 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав , с което е потвърдено решение №583 от 25.01.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2909/2017 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на Д. С. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: 2650 Хвидовре , Кралство Дания за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ, само в частта за разликата между 380 000 лева и 500 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: 2650 Хвидовре , Кралство Дания да заплати на Д. С. Х. ЕГН: [ЕГН] още 120 000-сто и двадесет хиляди лева застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н. Н. К. пътно-транспортно произшествие /ПТП /,както и за законната лихва върху сумата , считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания да заплати 399,66 лева-възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, в полза на адв. Ж. В. Т. от КАК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. ОСЪЖДА Д. С. Х. ЕГН: 9802225613ИФ да заплати на Скадерфорсикринг, вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания сумата от 4 222,03 лева-разноски в настоящото производство. ОСЪЖДА ИФ Скадерфорсикринг , вписано под №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания да заплати държавна такса, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-в размер на 2400 лева по сметка на ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.