4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 405/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр.София, 01 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 405/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея, започнало по жалба от името на подсъдимата М. А.-П. срещу новата (второинстанционна, въззивна) осъдителна присъда на Пловдивския окръжен съд, издадена след частичната отмяна на оправдателната присъда в първата инстанция – районния съд в Пловдив. Обжалваната по касационен ред присъда - № 57 от 25 май 2010 год. по внчхд № 1675/2010 год., е по тъжбата на А. Ю. Б., че на 31 декември 2008 год. подсъдимата А.-П. е извършила срещу нея две престъпления в съвкупност: лека телесна повреда по чл.130, ал.2(драскотини по лицето, причинили болка и страдание) и обида по чл.146, ал.1 НК(думи, насочени към честта и достойнството). При наказването и на двете престъпления е приложен чл.55(под минимума на предвидените за тях наказания поради характера на смекчаващите обстоятелства): 100, съответно 500 лева глоба; по-тежкото от тях определено и като общо наказание по правилата за съвкупностите. С новата присъда са уважени и гражданските искове на пострадалата за причинените й неимуществени щети, 100 лева – от обидата, 200 лева – от телесната повреда. Отменената първоинстанционна присъда е оправдателна както по обвиненията по чл.130, ал.2 и по чл.146, ал.1, така и по чл.144, ал.1 НК – че по същото време и на същото място към тъжителката е била отправена и закана с престъпление против личността й. Касационната жалба е за отмяна на осъдителната част от новата присъда заради това, че не е постановена по доказано, както изисква законът, обвинение; смята се, че подсъдимата може да бъде оправдана още в тази инстанция, но като алтернатива е поискано ново разглеждане на делото в окръжния съд. Жалбата е поддържана с допълнения и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът – като единствената друга страна, взела участие в него – е за отхвърлянето й. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсват основанията по чл.348 НПК за нейното отменяне или изменяне. От тях всъщност е формулирано изрично според разпоредбата само същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на нейната ал.1, т.2, а едва в съдебното заседание на касационната инстанция – с оспореното обидно значение на думата „помакиня” и с искането да бъде приложен институтът на реторсията (чл.130, ал.3 и чл.146, ал.2 НК) – може да се сметне, че жалбоподателката има предвид и нарушението на закона като касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК (в жалбата е използвана само формулировката „незаконосъобразност”). Нарушените процесуални правила, които са имани предвид, засягат оценката на доказателствения материал по делото, но сравнявайки в тази насока работата на съдилищата в предходните инстанции, ВКС намери за по-убедителни резултатите в по-горната от тях. Претенцията за нарушение на материалния закон не държи сметка, от една страна, за контекста, в който тъжителката е наречена „помакиня” – не с оглед на принадлежността към определена група от населението, а заради отношенията й с бившия съпруг на подсъдимата; от друга страна, елементите на реторсия в поведението на тъжителката са отчетени при индивидуализацията на наказанията, което сочи, че съдът е съобразил съществуващата по закон възможност и да не приложи института. Нарушение на закона все пак е допуснато, но то не подлежи на отстраняване в това дело, доколкото отстраняването му не е в интерес на подсъдимата – съдът е приложил чл.55 НК не спрямо „предвиденото” в чл.130, ал.2 НК (както гласи самият чл.55, ал.1 НК), а спрямо „справедливото” според него в конкретния случай. Ако чл.55 беше приложен законосъобразно, щеше да се види, че чл.130, ал.2 НК предвижда три вида наказания – лишаване от свобода, пробация или глоба, и че именно глобата е „най-лекото, предвидено в закона наказание”, така че нейното налагане в конкретния случай е трябвало да бъде по общия ред (чл.57, ал.1 НК), а не чрез замяната на пробацията по реда на чл.55, ал.1, б.”в” НК, както е сторил въззивният съд (вж. и р. 458/72-І, Сб., с.38). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна(нова) присъда № 57 от 27 май 2010 год. по внчхд № 1675/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!