Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 168 София, 23,12,2009 г.   В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                               Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1047 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 307, ал. 2 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 95/25. ХІ.2009 г., постановено по делото в закрито заседание, е била допусната до разглеждане по същество подадената от Националната а. за п. /по-нататък НАП/ молба за отмяна с вх. № 29270/16. ХІІ.2008 г. на влязлото в сила решение № 127 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 31.VІІ.2006 г., постановено по гр. д. № 1028/2005 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 235 на Пловдивския окръжен съд, ТК, от 14. Х.2005 г. по т. д. № 615/04 г. С последното, по предявен като частичен отрицателен установителен иск на „Ж” ЕАД-София с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е било признато за установено по отношение на тогавашната Д. администрация на Република България, чиито правоприемник е НАП, че този търговец не дължи на „К” ООД-гр. Пловдив по ф/ра № 735/15.ІХ.2003 г. сума в размер на 10 000 лв., като част от пълния размер на вземането по нея възлизащ на 3 242 920 лв., а спрямо издателя на процесната фактура производството по делото е било прекратено поради заличаването му от търговския регистър. Поддържа се в молбата за отмяна, че получен на датата 14 ноември 2008 г. в Ц. управление на НАП отговор на данъчната администрация на Република А. – във връзка със сключен между заличеното „К” ООД и австрийското „BILKOM Information Sisteme Vertriebs” GmbH договор, представлявало ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването му, доколкото данните в него били, че в своя „допълнителна” жалба до втората инстанция, разглеждаща данъчни дела, горепосоченият австрийски търговец признавал, че до този момент не е било извършено никакво действие или доставка по договора му с вече заличеното „К” ООД – негов цедент по причина, че „Б”- А. реално не притежавало лиценз за софтуера, който е следвало да достави и в този смисъл сделката за предоставяне на права за ползване на въпросния софтуер била изначално нищожна /”поради невъзможен предмет”/. Оттам следвало, че заличеното понастоящем от търговския регистър „К” ООД-гр. Пловдив в действителност нямало валидно възникнало парично задължение към австрийския търговец, в резултат на което нищожна била извършената на 10. ХІ.2003 г. цесия на негово вземане към „Ж” ЕАД-София, целяща да замести дължимото плащане по нищожната търговска продажба с предмет нелицензиран софтуер. В заключение молителят НАП сочи, че ако тези две писмени доказателства: адресираният до него отговор от австрийските данъчни власти /1/ и съдържащите се в него данни за жалба пред австрийски съд /2/, в която австрийски търговец прави твърдения за пречки, възникнали при изпълнение на сделката си с „Ж” ЕАД-София от края на 2003 г., „бяха съществували към момента на решаването на въпроса от съдилищата, то би се стигнало до съвсем различен правен резултат”. Изложеното в обстоятелствената част на подадената от НАП молба за отмяна е основание за квалифицирането й по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В откритото съдебно заседание по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК като писмени доказателства по делото са приети: 1/ Отговор на екипа за фирмено данъчно облагане при данъчно-финансово управление – В. от 13.VІІІ.2008 г. относно искане на НАП за обмен на информация на основание директива 77/779 на ЕЕС, отнасяща се до взаимната помощ; 2/ Д. от 15.ІІІ.2007 г. към жалбата на австрийското „Б” ООД от 14.VІ.2006 г. и молбата му от 17. ХІІ.2006 г. Отделно от това в протокола от същото с.з. е извършена служебна констатация за датата на получаване на отговора на австрийската данъчна администрация в Националната а. за п. , като от клеймото на гърба на представения в оригинал пощенски плик /формат А-4/ е било установено, че това е действително денят 14 ноември 2008 година. Ответното по молбата за отмяна „Ж” ЕА. – София е изразило становище чрез процесуалния си представител адв. С от САК, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, след обсъждане на представените писмени доказателства и доводите на страните, намира, че подадената от НАП молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна. Съображенията същата да бъде оставена без уважение са следните: Влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна НАП сега претендира, е било постановено по спор, въведен с отрицателен установителен иск, предявен от ответното в настоящето извънинстанционно пр-во „Ж” ЕАД-София в условията на субективно съединяване против правоприемника на НАП – тогавашната Д. администрация на Република България, представлявана от гл. данъчен директор чрез РДД-гр. Пловдив /която е учреждение/ и втори ответник, който понастоящем е заличен от регистъра търговец на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ, а именно „К” ООД-гр. Пловдив, но спрямо когото първоинстанционното пр-во по този иск е било прекратено в хипотезата на чл. 224, ал. 2 ГПК /отм./. От друга страна, съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, всяко едно влязло в сила решение е задължително за страните и техните правоприемници, за съда който го е издал и за всички други съдилища „и учреждения” в Републиката. В исковия процес, приключил с влязлото в сила въззивно решение-предмет на искането за отмяна, австрийското „BILKOM Information Sisteme Vertriebs” GmbH не е участвало, вкл. и в качеството на подпомагаща страна, независимо, че процесното вземане от 1 658 078.70 евро-предмет на частичния отрицателен установителен иск, същевременно е било и предмет на договор за цесия, сключен на 10. ХІ.2003 г. между „К” ООД-гр. Пловдив /като цедент/ и въпросното австрийско д-во, като цесионер. Писмените доказателства, на които молителят НАП се позовава, поддържайки, че те не са могли да му бъдат известни по въззивното дело, представляват последващ решаването му отговор от страна на австрийската данъчна администрация, съдържащ косвени данни за параметрите на търговска сделка от 2003 г., представляваща „Договор за предоставяне на лиценз за собствени софтуерни продукти № BG-03012 от 10. ХІ.2003 г.”, страни по който са били горепосоченият австрийски търговец и „К” ООД, на свой ред почерпани единствено от твърдения на първия, изложени в т.нар. „допълнителна” негова жалба до австрийски съд, разглеждащ данъчни дела - също подадена след влизане на решение № 127 на Пловдивския апелативен съд по т. дело № 1028/05 г. в сила. Тези твърдения на австрийския търговец са били в смисъл, че доставка по договора с „К” ООД от 2003 г. не е била въобще осъществена, понеже той всъщност „не притежавал софтуера и лиценза за него, поради което продажбата на същия не е възможна нито законно, нито фактически”, а и нищожността на сделката следвала от „решение на Върховния административен съд на Република България № 7* от 13.VІІ.2006 г., постановено по адм. дело № 340/06 г.” Последващи влизането в сила на решението, чиято отмяна НАП претендира, твърдения на трето лице, което не е било страна по спора, а също и тези, обективирани в писмена кореспонденция с данъчна администрация на страна членка на ЕС, инициирана от молителя в настоящето пр-во по реда на чл. 143б от Р. V на ДОПК /който е в сила едва от 1.І.2007 г./ като „обмен на информация”, не могат въобще да се ценят като „писмени доказателства от съществено значение за делото”, а още по-малко представянето на такива може да има за свой резултат отмяна на съдебния акт, постановен от въззивната инстанция. Основанието за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК предпоставя наличие на такива писмени доказателства, които да изхождат единствено от противната страна по спора – в случая от „Ж” ЕАД-София. Не на последно място настоящият съдебен състав на ВКС намира, основавайки се отново на текста на чл. 220, ал. 1 in fine ГПК /отм./, че бившата Д. администрация на Република България по силата на чл. 231, ал. 1 ДПК /отм./, чиито правоприемник сега е молителя НАП, а в равна степен и последната, съгласно чл. 2 от устройствения й закон /ЗНАП/, са по своя статут юридически лица-учреждения, последователно обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 19.V.2005 г. решение на Пловдивския ОС по т.д. № 30/2005 г., с което е бил отхвърлен осъдителния иск на „К” ООД-гр. Пловдив срещу „Ж” ЕАД-София за присъждане на сума в размер на 3 242 920 лева като вземане, произтичащо от фактура № 735/15.ІХ.2003 г. В заключение, на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание отмяна на първоинстанционното решение не се прилага, защото евентуалният твърдян порок е винаги на въззивния съдебен акт /щом като такъв е постановен/ и само чрез неговата отмяна може да се осигури поправянето му – чрез попълване на делото с доказателства, неизвестни на съда при първоначално разглеждане на делото. С оглед всичко изложено се налага извод, че настоящата молба за отмяна, подадена от НАП, е неоснователна и поради това тя ще следва да бъде оставена без уважение.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националната а. по п. ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила решение № 127 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 31.VІІ.2006 г., постановено по гр. д. № 1028/2005 г.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1   2           Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1* по описа за 2009 г.