5 Р Е Ш Е Н И Е № 417 гр. София, 30 ноември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Марияна Петрова..................……и в присъствието на прокурора….....…....Пенка МАРИНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1144 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационна жалба на адвокати Д. И. и И. И. - защитници на подсъдимия И. Г. П. срещу въззивно решение № 112 от 16.06.2015г., постановено по внохд № 62/15г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуални правила се релевират нарушаване на правото на защита при проведеното на досъдебното производство разпознаване; нарушения на процедурата при разпознаването; ограничаване на правата на подсъдимия с разглеждането на мярка за неотклонение от съдия, участвал при събирането на доказателства; нарушение на принципа за обективност и пълнота при изследване на релевантните за обвинението обстоятелства със заличаване на св. А. от списъка на лицата за призоваване; погрешно вписване на ЕГН на подсъдимия в присъдата на първоинстанционния съд. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Ц. със същите аргументи. В съдебното заседание на касационния съд подсъдимият П. представя саморъчно изготвена писмена защита, в която излага допълнителни аргументи за допуснати нарушения при проведеното разпознаване предвид предварителното разглеждане от пострадалата на предоставен й снимков материал и не осигуряването от страна на разследващите на лица за разпознаване с еднаква възраст, височина, цвят на кожата и облекло. Изразено е и несъгласие с кредитирането от страна на съда на показанията на пострадалата. Представителят на ВКП счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а разпознаването е проведено в съответствие с правилата на чл.170 и чл.171 от НПК. Наложеното наказание според прокурора е справедливо и в съответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. Гражданският ищец и частен обвинител Д. К., редовно призована, не се явява пред касационния съд. Подсъдимият И. П. в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 14.01.2015г. на Варненски окръжен съд, постановена по нохд № 347/14г., подсъдимият И. Г. П. бил признат за виновен в това, че на 25.10.2013 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - златен накит с висулка - перла, на обща стойност 1837.50 лв. от владението и собственост на Д. С. К., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 и чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият П. бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. С. К. сумата от 1837.50 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 25.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 62/15г. на Варненски апелативен съд. С решение № 112 от 16.06.2015г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Възраженията относно допуснати процесуални нарушения при разпознаването и нарушение на правото на защита са били изтъкнати във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав. Разпознаването е било извършено в рамките на досъдебно производство, започнало с първо действие по разследването, с разпит на пострадалата К.. Видно от датата на протокола, удостоверяващ извършването на процесуално - следствено действие разпознаване, то е проведено преди привличането на П. като обвиняем. Правото на участие на защитник в наказателното производство възниква съгласно чл.97, ал.1 от НПК от момента на задържане на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. Оттук следва извод, че не може да бъде допуснато нарушение на правото на защита на П. преди привличането му като обвиняем, от което процесуално качество произтичат и правата му по чл.55, ал.1 от НПК, сред които е и правото на защита. Твърденията в писмената защита на подсъдимия и възраженията в жалбата за опорочаване на разпознаването предвид различната възраст, цвят на кожата, височина и облекло на разпознаваните лица, не могат да бъдат споделени. Идентични възражения са били направени пред двете инстанционни съдилища, които в мотивите си основателно са ги отхвърлили. Единственото условие според чл.171, ал.2 от НПК е разпознаваните лица да са сходни по външност, без да се поставят изрични изисквания за еднаква възраст или облекло. От приложения по делото албум за разпознаването е видно, че това правило е било спазено. Предварителното разглеждане от страна на пострадалата на предоставени й снимки на лица от криминалния контингент не е от естество да опорочи разпознаването, без значение дали снимката на подсъдимия е била сред тях. На пострадалата са били предоставени множество снимки, а не конкретно лице, което да бъде посочено впоследствие от нея. При проведеното разпознаване на живо св. К. е посочила именно подсъдимия сред предоставените й за разпознаване лица, като е описала и външните белези, по които го е разпознала. Тезата в жалбата, че възприятията на пострадалата не били с необходимата степен на достоверност, предвид преживения от нея шок, притъмняване пред очите и изпадане в безсъзнателно състояние, се основава на предположение, което не намира опора в доказателствата. В показанията си св. К. е заявила, че й станало лошо и й притъмняло пред очите след удара в областта на корема, нанесен й от извършителя. За възприятията й, предхождащи нападението, последната е била категорична относно външността и облеклото на дееца, когото е наблюдавала от близко разстояние. Неоснователен на следващо място се явява доводът в жалбата за нарушение на чл.29 от НПК, предвид обстоятелството, че присъствалата на разпита на пострадалата на досъдебното производство съдия И. С. впоследствие се произнесла по искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемия П.. Чл.29 от НПК (видно от систематичното място на нормата в раздел І на Глава ІV от НПК „ Функция и състав на съда в съдебното производство”) урежда хипотезите на невъзможност за участие в състава на съда на съдии или съдебни заседатели на фазата на съдебното производство. Процесуалният закон не поставя ограничения относно участието на един и същ съдия в отделни следствени действия и/или инцидентен съдебен контрол върху мярката за неотклонение на обвиняемия на досъдебното производство. Това е така, тъй като функцията по ръководство и решаване на делото във фазата на досъдебното производство се упражнява от прокурора. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като страните са се съгласили част от свидетелските показания, депозирани на досъдебното производство, да бъдат приобщени към доказателствения материал без непосредственото им събиране от съда, включително и показанията на св. Т. Т.. Предвид на това упрекът в жалбата, че разпитът на този свидетел на досъдебното производство бил непълен, не може да бъде възприет. Първоинстанционният съд е положил и необходимите усилия да издири и разпита като свидетел К. А., за когото е било установено, че се намира на неизвестен адрес в чужбина за продължително лечение от наркозависимост. След продължило около девет месеца неуспешно издирване, свидетелят е бил заличен от списъка на лицата за призоваване. Както правилно е посочено в мотивите на въззивния съд, изясняването на въпроса, за който е поискан разпитът на св. А. - дали той е лицето, с което подсъдимият е провел разговор в 17.06ч., не се отнася пряко към предмета на доказване, доколкото фактът, че в този час подсъдимият е провел разговор по мобилния си телефон, е обсъден от съдилищата при преценката на доказателствата. Допуснатата от първостепенния съд техническа грешка, свързана с погрешно вписани дата и място на раждане и ЕГН на подсъдимия П. в диспозитива на присъдата, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същото може и следва да бъде отстранено по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК. В касационната жалба е направено алтернативно искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. В подкрепа на искането не са изложени конкретни съображения, на които касационният съд да даде отговор. Наложеното на И. П. наказание от седем години лишаване от свобода е малко над предвидения за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК минимален размер. За също такова престъпление подсъдимият е бил осъден с присъда по нохд № 1757/06г. на Варненски окръжен съд, в сила от 04.05.2007г., на шест години лишаване от свобода, с налагането на което наказание не са били постигнати целите по чл.36 от НК. С оглед на това липсват основания за смекчаване на отговорността на И. П.. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 16.06.2015г., постановено по внохд № 62/15г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: