3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 275 гр.София, 05.07.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 467 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Т., представляван от адв. П. Б., срещу въззивно определение № 486/08.11.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 587/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 27418/21.09.2018 г. на жалбоподателя срещу разпореждане № 6817 от 14.08.2018 г. по възз. ч. гр. д. № 1177/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. С разпореждането на окръжния съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, е върната като нередовна предходна частна жалба вх. № 21025/09.07.2018 г. на страната срещу преграждащо определение на същия съд. Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържат се и основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответницата по частната касационна жалба - Р. Н. Т., представлявана от адв. В. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационния контрол, като поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. С определение № 102/05.03.2019 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че това разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на касационна частна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действия по администриране на жалбите и не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: В случая касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, е върната като нередовна частна жалба вх. № 21025/09.07.2018 г. на страната срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК на същия съд. При съобразяване на задължителното разрешение, дадено с ТР № 2/ 23.06.2022 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК, определението на апелативния съд, с което е разгледал частна жалба вх. № 27418/21.09.2018 г. на П. Т. срещу разпореждане № 6817/14.08.2018 г. по възз. ч. гр. д. № 1177/ 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, е недопустимо като постановено от некомпетентен съд. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и определението на апелативния съд да се обезсили. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВКС е компетентен и следва да разгледа подадената частна жалба вх. № 27418/21.09.2018 г. срещу разпореждане № 6817/14.08.2018 г. по възз. ч. гр. д. № 1177/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. С разпореждането е върната като нередовна частна жалба вх. № 21025/09.07.2018 г. срещу преграждащото определение от 28.05.2018 г., постановено по същото дело, поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за внасяне на дължимата за обжалване държавна такса от 15 лв. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Съобщението на съда, че частната жалба е оставена без движение и следва в едноседмичен срок да се внесе дължимата държавна такса (15 лв.) е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 27.07.2018 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 03.08.2018 г., до който момент таксата не е била внесена. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че поради действалата към този момент (и до 01.09.2018 г.) норма на чл.61, ал.2 ГПК -отм. (ДВ бр.65/2018 г.), по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ срокът е спрял да тече. Действалата уредба по чл.61, ал.2 ГПК – отм. изрично е изключила приложението на това правило за видовете дела, посочени в чл.329, ал.3 ЗСВ, сред които попада настоящият спор за родителски права (чл.329, ал.3, т.2 ЗСВ). Поради това, правилно с обжалваното разпореждане № 6817/14.08.2018 г. окръжният съд е постановил връщане на основание чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК на частната жалба като нередовна. При този изход на делото, жалбоподателят дължи на ответната страна в производството разноски в размер на сумата 600 лв. Водим от всичко изложено, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 467/2019 г. по описа на ВКС, ІII г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 486 от 08.11.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 587/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 486/08.11.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 587/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. ПРИЕМА за разглеждане частна жалба вх. № 27418/21.09.2018 г. на П. Х. Т. срещу разпореждане № 6817/14.08.2018 г. по възз. ч. гр. д. № 1177/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6817/14.08.2018 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 1177/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА П. Х. Т., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Р. Н. Т., с ЕГН – [ЕГН], разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 600 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.