Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * отрицателен установителен иск * допустимост на иск * правен интерес


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София, 15.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3554/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е от министъра на регионалното развитие чрез областния управител на Област В. Т., касационна жалба срещу въззивното решение № 182 от 20.04.2015 г. по в. гр. д. № 64/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
Ответниците по касация В. Л. В. и М. Н. В. считат, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците В. и М. В. се легитимират за собственици на основание покупко-продажба с н. а. № 182/13.07.2001 г. на недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на [населено място] и съставляващ дворно място с площ от 500 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. Твърдят, че на място имотът е с материализирани имотни граници, които не са променяни, и в тези граници същият е владян от тях, а преди това и от праводателите им, макар последните да са се снабдили с н. а. № 95/2001 г. за собственост на основание давностно владение само за 500 кв. м. Тъй като в одобрената по реда на чл. 35а ЗКИР кадастрална карта имотът бил заснет с по-голяма реална площ - 6 212 кв. м., ищците започнали процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за частта извън закупената, но били уведомени, че е съставен акт № 4264/09.08.2013 г. за държавна собственост. Посочените в последния 5 712/6 212 ид. ч. са предмет на предявения срещу държавата отрицателен установителен иск за собственост.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд потвърдил решение № 86 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 122/2014 г. на Районния съд [населено място], с което искът е уважен.
Като се позовал на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в двете инстанции приел, че искът е допустим, предявен при наличие правен интерес, изведен от притежаването от ищците на самостоятелно право, което се оспорва чрез акта за държавна собственост. Тъй като се позовават на безспорно фактическо състояние, че границите на имота са материализирани и се владеят и ползват на място от тях, а преди това - от праводателите им, съдът счел, че ищците имат възможност да придобият права, ако отрекат правата на ответника. По същество искът е приет за основателен, тъй като ответникът не е доказал фактите, от които произтича твърдяното право на собственост. В съставения акт за държавна собственост не е посочено конкретно годно придобивно основание, поради което и същият не се ползва с придадената му от закона доказателствена сила, а от данните по делото не може да се приеме, че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/1951 г./. Твърдението ответникът да е собственик е прието за неоснователно и предвид разпоредбата на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, според която имоти като спорния - намиращи се в селищни урбанизирани територии, в т. ч. определените с околовръстен полигон, предназначени за жилищно строителство, преминават в собственост на общините.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява.
Съобразно приетото в тълкувателния акт, неоснователно се поддържа в касационната жалба, че ищците не са доказали да е налице правен интерес от водене на съдебното производство срещу държавата, тъй като не са декларирали спрямо кого твърдят да са владели спорните идеални части. Придобивната давност е способ за придобиване на вещни права, който има действие спрямо всички и легитимира новия собственик за такъв спрямо всички, а не само спрямо определено лице, а именно - досегашния собственик на вещта. Персонифицирането на същия не е елемент от фактическия състав на владението като фактическо състояние. Разглежданият случай е изключение от това положение, защото уважаването на предявения отрицателен установителен иск е в зависимост от разрешаването на противопоставеното от ответника възражение, че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/1951 г./. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно това правило ищецът следва да докаже, че е владял спрямо правен субект, по отношение на който забраната на чл. 86 ЗС е неприложима, а ответникът - че се касае за безстопанствен имот. Произнасянето по тези въпроси не може да се извърши при проверката по допустимост на иска - чл. 130 ГПК, и искането на касатора за прекратяване на производството е неоснователно.
Следващият довод за недопустимост на въззивното решение е свързан с приложението на придобивния способ, уреден в чл. 6, предл. 2 ЗС /в редакция от 1951 до 1990 г./, а именно, че държавните стават имотите, които нямат друг собственик. Според касатора съдът не е съобразил, че в границите на околовръстния полигон имотите, които не са собственост на физически и юридически лица, са с неустановена собственост и като такива са станали държавни на основание посочената разпоредба. Това изключвало наличието на правен интерес от завеждане спрямо държавата на отрицателен установителен иск за актуваните идеални части, тъй като нямало как те да бъдат придобити по давност от ищците чрез провеждане на охранително производство предвид забранителната норма на пар. 1 от ДР на ЗДЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 105 от 2011 г./.
Задължителната съдебна практика по приложението на чл. 6, предл. 2 ЗС /първоначална редакция/ приема, че ако по време на отреждането на имотите със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик /решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС на Б, І-во г. о., по чл. 290 ГПК/. Това разрешение следва да се отнесе и към имотите, включени в околовръстен полигон, с който, по силата на чл. 2 З. /отм./ и чл. 105 ППЗТСУ /отм./, се определят строителните граници на населените места без общ градоустройствен план и без застроителен и регулационен план. Такъв е настоящият случай с оглед данните по делото, че за [населено място] има одобрен през 1982 г. околовръстен полигон, в който спорният имот попада. Според чл. 105, ал. 4 ППЗТСУ /първоначална редакция, действала към 1982 г./ недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част на населеното място, се смятат за дворни места. С оглед на този статут и при липса на законови ограничения, те могат да принадлежат на всички правни субекти, за които законът допуска да бъдат носители на право на собственост. Затова неоснователно се поддържа, че с одобряването на околовръстния полигон всички имоти, за които собствениците им не разполагат с документ/титул за собственост, ex lege са станали държавни и не могат да бъдат придобити по давност, а това водело до недопустимост на предявения иск. Дали един имот е с неустановен собственик следва да се установи в хода на конкретното производство и поради това не може отнапред да се приеме за недопустим иск като предявения, при който изясняването на релевантните за спора обстоятелства изисква разглеждането на спора по същество.
С ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен отрицателен установителен ответникът има тежестта да докаже фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. В разглеждания случай ответникът няма правен интерес да установява, че имотът не е имал собственик, а и няма механизъм, чрез който той да проведе пълно и главно доказване в тази насока. Същевременно правният интерес на ищеца по този иск произтича от възможността да придобие, чрез обстоятелствена проверка, право на собственост, ако отрече в настоящия процес правото на държавата, произтичащо от закона. Ето защо в тежест на ищците е да установят, че дори да не е бил представен титул за собственост и към момента на одобряване на околовръстния полигон имотът да е счетен за безстопанствен, те, съответно техните праводатели, са собственици по силата на поддържания придобивен способ - придобивна давност, което не може да стане без събиране на гласни доказателства. В тежест на ответника е да докаже, че са били налице обстоятелства, които изключват възможността на владелеца /ищците или праводателите им/ да придобият по давност имота, като статутът му бъде изяснен съобразно правните норми, приложими спрямо имоти в границите на околовръстния полигон. Такива са освен посочените по-горе, и нормите на З. /отм./ и ППЗСГ /отм./ и З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./ относно вида и размерите на имотите, които гражданите са могли да притежават, като се съобрази и правното значение на последващото отпадане на въведените със З. /отм./ ограничения в тази насока. Следва да се има предвид и, че смисълът на чл. 6, предл. 2 ЗС /в редакция към 1951 г./ е да се актуват за държавни безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите, които се владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на придобивната давност.
Съобразно изложеното, основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, допуснати от първоинстанционния съд и непроверени по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК от въззивния съд, въпреки изложените във въззивната жалба оплаквания в тази насока.
Основателно се поддържа и оплакване за необоснованост, резултат на допуснато процесуално нарушение, на извода относно границите, в които имотът е владян, като релевантни за определяне пространствения обхват на правото на собственост. Значителната разлика между предмета на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който праводателите на ищците са били признати за собственици само на 500 кв. м. /и на жилищна сграда/, и пълния размер на предявената претенция, е налагала установяването на границите, в които според правното твърдение на ищците е било упражнявано фактическо господство над вещта, още повече, че според данните по делото те са трайни огради, предимно каменни зидове /обяснителна записка на чл. 154 от първоинстанционното дело/. Това е следвало да стане чрез заключение на вещо лице, за чието назначаване е направено искане от въззивника /сега касатор/, а съдът е разполагал и със служебно правомощие в тази насока съобразно предвиденото в чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК и разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Като неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, въззивното решение ще бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 182 от 20.04.2015 г. по в. гр. д. № 64/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: