Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
София, 20 март 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 72/2019 година.
Производството е образувано по касационна жалба от адв. И. А. А. - сл. защитник на подсъдимия С. И. И. и по касационна жалба от адв. Л. Й. - защитник на подсъдимия А. Д. Д. против присъда № 200 от 26.09.2018год. по внохд № 3061/2018 год. по описа на Софийски градски съд. В двете жалби и в представените допълнения към тях се сочат всички основания за касационна проверка по чл. 348 от НПК. Като цяло изложените в тях доводи са с еднотипно съдържание, а именно, че въззивната инстанция е проявила избирателен подход при оценката на доказателствата, и че съдът не е изложил мотиви за субективната съставомерност на деянието, предмет на обвинението. Фактически защитата оспорва изводите на съда за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателите в престъплението с довода, че вътрешното убеждение на въззивния състав е изграден в нарушение на чл. 14 и чл. 303 от НПК.
В допълнението към жалбата на подс. Д., в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се прави и оплакване, че без да е налице надлежен протест е утежнено наказателноправното му положение, като той е признат за виновен и осъден по първоначално внесеното срещу него обвинение. Допуснато е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, като присъдата е обявена при отсъствието на Д. и без да са спазени изискванията по чл. 310 от НПК-не е била написана на хартиен носител, респ., не е подписана от членовете на съдебния състав.
Въз основа на така изложените доводи се правят алтернативните искания за оправдаването на подсъдимите Д. и И.; за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав или за изменяване на присъдата в санкционната част с намаляване размера на индивидуализираните наказания и начина им на изпълнение.
Пред касационната инстанция, редовно призовани, подсъдимите не се явяват без да сочат уважителни причини.
Защитниците им поддържат подадените от тяхно име жалби по изложените в тях основания и доводи, като адв. Й. оспорва и приетата от съда правна квалификация на деянието, като счита, че не е налице то да е извършено при условията на „опасен рецидив”.
Прокурорът даде заключение, че двете жалби са неоснователни, а присъдата като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.11.2017год. по нохд № 16886/2010год. на Софийски районен съд подсъдимият С. И. И. е признат за невинен на неустановена дата през месец януари 2009г., в София, при условията на опасен рецидив, като извършител, в съучастие с М. Й. К. и А. Д. Д., с цел да набави за себе си имотна облага да е укрил чужда движима вещ - машина за подова замазка, марка "марка", на стойност 6846.00 /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест/ лева, собственост на фирма „фирма", с управител В. М. М., за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, б. „б” от НК.
Подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец януари 2009г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М. Й. К., с цел да набави за себе си имотна облага, е укрил чужда движима вещ - машина за подова замазка марка "марка", на стойност 6846.00 /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест/ лева, собственост на фирма „фирма”, с управител В. М. М., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 54, във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.
Подсъдимият А. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението престъплението да е извършил в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. И. И..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия А. Д. Д..
Въззивното производство е образувано по жалба на подс. А. Д. с изразено оплакване за незаконосъобразност на присъдата поради осъждането му и по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура, с който също се изразява становище за незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част и с искане за осъждането на подс. С. И. и на А. Д. по правната квалификация, по която е бил внесен срещу тях обвинителен акт.
С присъда № 200 от 26.09. 2018год. по внохд № 3061/2018 год. Софийският градски съд е отменил протестираната пред него присъда в оправдателната й част и вместо нея постановил нова, с която е признал С. И. И. за виновен в това, че на неустановена дата през месец януари 2009г., в София, при условията на опасен рецидив, като извършител, в съучастие с М. Й. К. и А. Д. Д., с цел да набави за себе си имотна облага да е укрил чужда движима вещ - машина за подова замазка, марка "марка", на стойност 6846.00 /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест/ лева, собственост на фирма „фирма”, с управител В. М. М., за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. във вр. с чл. 29, б. „б” и чл. 54 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим и глоба в размер на 1000/хиляда/лева.
Подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец януари 2009г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М. Й. К. и С. И. И., с цел да набави за себе си имотна облага, е укрил чужда движима вещ - машина за подова замазка марка "марка", на стойност 6846.00 /шест хиляди осемстотин четиридесет и шест/ лева, собственост на фирма „фирма”, с управител В. М. М., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим.
В останалата част присъдата не е протестирана и е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подс. С. И. за неоснователна, а на подс. А. Д. за частично основателна. По касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
Д. за допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, респ., на чл. 310, ал. 1 от НПК не намира опора в доказателствата по делото.
В разпоредбата на чл. 311, ал. 1 от НПК пунктоално са посочени данните и извършените процесуални действия, които следва да намерят място в протокола за проведеното съдебно заседание, включително и обявяването на присъдата по съответния ред-редът по чл. 310 от НПК за подписване и обявяването па присъдата.
От протокола на съдебното заседание проведено на 26.09.2018год. по внохд № 3061/2018год. на Софийски градски съд е видно, че след последната дума на подс. С. И. съдът се оттеглил на тайно съвещание и в присъствието на явилите се лица е обявил присъдата. Обстоятелството, че редовно призован, без да сочи уважителни причини, подс. А. Д. не се е явил пред въззивната инстанция, не е било пречка за даване ход на делото, тъй като той надлежно е бил уведомен за възможността делото да бъде разгледано при хипотезата на чл. 269 от НПК.
ВКС е имал повод да се произнесе, че гаранция за изпълнението на предвидените в НПК изисквания към протокола от съдебното заседание е възможността страните в тридневен срок от датата на изготвяне на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения към него. Ако това не е сторено, приема се, че всички действия извършени в съдебното заседание са правилно отразени и съгласно чл. 105, ал. 1 НПК, протоколът е доказателствено средство, относно извършените действия и редът, по който са извършени.
Поради изложените съображения касационният състав намери, че възраженията на адв. Й. за допуснати нарушения при обявяване на присъдата са неоснователни.
Неоснователни са и критиките към съда за едностранен, непълен и необективен прочит на събраните по делото доказателствени източници, които са изградили неправилно вътрешното му убеждение за доказаност на обвинението срещу двамата касатори.
Внимателният прочит на атакувания съдебен акт сочи, че съдебният състав от Софийския градски съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за проверка на първоинстанционната присъда в протестираната й част и е спазил изискванията по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на новата присъда. Въззивният съд е подложил доказателствените източници на анализ и синтез и е изложил различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, които по несъмнен начин установяват авторството на подсъдимия С. И. И. в деянието, в което е обвинен и неговата вина, както и формата на съучастие с подсъдимия А. Д. Д. и М. Й. К..
По основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
Оплакването е неоснователно.
Обективно установените от събрания по делото доказателствен материал факти свързани с прекъсване владението на собственика над инкриминираната машина от неустановени по делото лица чрез престъпно посегателство; установяване владение над нея от подсъдимите А. Д., С. И. и свид. М. К.; транспортирането на инкриминираната от обвинението вещ до двора на свид. П. В., с молба временно да я оставят при него на съхранение с въвеждането му в заблуда, че тя им е дадена от собственик на строителен обект като залог, че ще им плати закъснели трудови възнаграждения са били предмет на обстоен отговор от съда за наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 215, ал. 2 от НК, а относно участието и на тримата в общата престъпност дейност с наличните и присъщите елементи за общ умисъл, като съизвършители, са изведени, както от показанията на посочения по-горе свидетел-уточнил познанството си с М. К. и А. Д. и от извършеното от В. разпознаване в хода на досъдебното производство на подс. С. И., при спазване на процесуалните правила за това, така и от останалите доказателствени източници, относими към установяване на предмета по чл. 102 от НПК, като умисъла на подсъдимите за престъплението вещно укривателство съдът е извел от действията им, насочени към установяване на фактическа власт върху строителната машина чрез укриването й, с наличието на предвидената в състава на престъплението специална цел.
Възприетата от втората решаваща по фактите съдебна инстанция фактология обосновава реализирана от подсъдимите Д. и И. престъпна дейност по чл. 215 НК /със съответните квалифициращи белези/ при форма на изпълнителното деяние – придобиване на чужда движима вещ, за която знаят, че е придобита от престъпление чрез отнемането й без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да бъде присвоена.
Конкретното възражение от защитата на подс. А. Д. за приетия квалифициращ признак „опасен рецидив” на престъплението, не е изцяло неоснователно.
С влязла в сила на 24.02.2004 год. по нохд № 3672/2001год. на СРС за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 от НК той е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода.
С влязло в сила на 24.02.2005 год. определение за одобряване на сключено споразумение по нохд № 6036/2004год. на СРС Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, на което основание и чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.
С определение от 05.12.2005год. по нохд № 1763/2000год. на Софийски градски съд, влязло в сила на 22.12.2005год. и постановено по реда на чл. 304, ал. 1, т. 1 от НПК /отм./, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране на наказанията по влезлите в сила съдебни актове по нохд № 1763/2003год. на СГС; нохд № 3672/2001год. на СРС и по нохд № 6036/2004год., като на Д. е определено да изтърпи най-тежкото от тях-това от четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим. Изложените данни от съдебното минало на Д. сочат, че престъпленията предмет на разглеждане по нохд № 1763/2003год. на СГС; нохд № 3672/2001год. на СРС и по нохд № 6036/2004год. са в реална съвкупност и следва да се приеме едно осъждане, макар да са постановени с различни присъди за отделните престъпления, поради което неправилно въззивният съд е приел и квалификацията по чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК. /Виж. Постановление № 2/1970год. на Пленума на ВС/ и в тази насока обжалваният съдебен акт подлежи на изменяване, но касационният състав не счита, че това следва да намери отражение във връзка с оплакването за явна несправедливост.
От приложената към делото справка от ГД „Изпълнение на наказанията”/т. 2, л. 528/ е видно, че Д. е изтърпял общо наказание по цитираните по-горе три влезли в сила присъди до 04.10.2006год., когато е бил освободен.
Деянието, предмет на осъждането му по внохд № 3061/2018год. на Софийски градски съд, е извършено от Д. през м. януари 2009год., като не е бил изтекъл петгодишният срок от изтърпяване на определеното наказание за обсъжданата съвкупност от престъпления и поради това, не е налице предпоставката на чл. 30, ал. 1 от НК за изключване приложението на чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК, която въззивният съд е приложил правилно.
По основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК
По това основание защитата на подсъдимите С. И. и А. Д. не излагат конкретни възражения, а е свързано с другите две развити основания за касационна проверка и отмяна.
За да може третата инстанция да коригира размера на наказанието, следва преди всичко да установи, че то е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието. Настоящият съдебен състав намира, че наложените на двамата подсъдими наказания не са явно несправедливи, предвид множеството предишни осъждания на И. и Д., вън от тези, които определят квалификацията на извършеното от тях деяние и при определянето им при предвидения за престъплението минимума от три години лишаване от свобода, защото до този момент оказаната върху тях наказателна репресия не е изпълнила целите на чл. 36 от НК.
Ето защо, не са налице релевираните от защитата на касаторите основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т.2, пр.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 200 от 26.09.2018год. по внохд № 3061/2018 год. по описа на Софийския градски съд, като я отменя в частта, с която подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен по квалифициращия признак на престъплението във вр. чл. 29, б. „б” от НК и го оправдава по това обвинение.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |