Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 17.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 355 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. И., подадена чрез защитника му адв. Х. Д., срещу въззивна присъда № 14/ 30.11.2012 г. по внохд № 258/ 2012 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че фактическата обстановка, в частност изводът за авторството на подсъдимия, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неправилно установените факти са довели до неправилно осъждане на касатора за престъпления, които не е извършил. Искането е подс. И. да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Гражданската ищца и частен обвинител А. К. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 83/ 21.10.2011 г. по нохд № 397/ 2011 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия Б. А. И. за невинен и го оправдал по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.199 ал.1 т.4 от НК и по чл.152 ал.3 т.5 от НК. Отхвърлил предявения граждански иск от А. К. за причинени имуществени и неимуществени вреди. С присъда № 1/ 20.01.2012 г. по внохд № 424/11 г. Варненският апелативен съд отменил присъдата и признал подсъдимия И. за виновен по повдигнатите му обвинения, като му наложил съответни наказания. Уважил частично предявения граждански иск. С решение № 205/ 30.08.2012 г. по к.д. № 561/12 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, Варненският апелативен съд отменил първоинстанционната присъда и признал подсъдимия Б. И. за виновен в това, че на 16.05.2010 г. при условията на опасен рецидив се съвкупил с А. К., като я принудил към това със сила и заплашване и на основание чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 от НК го осъдил на девет години и шест месеца лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че на същата дата, при условията на опасен рецидив отнел 62 лв. от К. с намерение противозаконно за ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати на пострадалата обезщетения за имуществени вреди в размер на 62 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева. Оплакванията на касатора основно се свеждат до начина, по който въззивният съд е формирал изводите си по фактите, в частност тези относно авторството на престъпленията. Твърди се, че от показанията на свидетелите се установява единствено какво е правил подсъдимият в периода от време между бягството му от затвора и задържането му от органите на полицията, но не е факти и обстоятелства, относими към инкриминираните му деяния. Акцентира се на показанията на св. В., чието съдържание е ценено превратно, както и на показанията на пострадалата, които защитата намира за неубедителни. Върховният касационен съд намира, че контролираната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения при изграждане на вътрешното си убеждение относно релевантните факти. В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното касационно решение, съдът е провел въззивно съдебно следствие, при което е проведен разпит на подсъдимия и са приобщени обясненията му, депозирани на досъдебното производство и по нохд № 397/2011 г. Събраните по делото доказателства са анализирани внимателно от Варненския апелативен съд, като акцентът е поставено върху обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите. Съдът е обсъдил няколкото версии за случилото се, които са изложени в обясненията на И., съпоставил ги е с показанията на свидетелите Д., К., Д. и Д. и с протокола от проведения следствен експеримент на досъдебното производство и е изложил съображения защо намира за неубедителни и не кредитира тези обяснения, в които подсъдимият сочи св. Д. като автор на престъпленията. Анализът на посочените доказателствени средства е обективен и пълен, без логически противоречия и без извращаване на съдържанието им. Убедителни са заключенията на въззивната инстанция за наличие на признание от подсъдимия по отношение на част от фактите по делото- че той е влязъл в дома на пострадалата, попитал я къде са парите й, нанесъл й удари, скъсал дрехите й и взел парите, които намерил в домашната й престилка. От показанията на пострадалата К., подкрепени от тези на дъщеря й, св. Д. и от заключението на съдебно медицинската експертиза за уврежданията на К., които съдът внимателно е анализирал, е изведен като безспорен и факта за осъществения от подс. И. полов акт. Неоснователно е възражението, че показанията на пострадалата са неубедителни и от тях не могат да се правят изводи за авторството. Съдът не е имал основание да се съмнява в достоверността на съобщеното от свидетелката, защото е установил, че показанията й са последователни, без съществени противоречия относно действията на извършителя за нанесени удари, връзване на устата и ръцете й, както и за осъществения полов акт против волята й. В тази част нейните твърдения се подкрепят от заключението на експертизата, че констатираните телесни увреждания и времето, когато са причинени съответстват на съобщеното от К., както и от показанията на св. Д. за физическото състояние на майка й непосредствено след деянието и за споделеното от нея. Съдът не е имал основание да пренебрегне и категоричното заявление на пострадалата, че мъжът, който я е изнасилил е именно подсъдимият. Тази убеденост на К., съпоставена с факта, че подсъдимият не отрича присъствието си в къщата и признава „скъсах дрехите й, имаше боричкане” са дали основание на въззивният съд да направи категоричния си извод относно авторството на подсъдимия и за двете инкриминирани деяния. Настоящият касационен състав се съгласява с възражението на защитата, че показанията на св. В. са оценени превратно, тъй като той при всички свои разпити е заявил, че не познава подсъдимия и не това е човекът, който му е бил на гости и е черпил децата му. Допуснатото от съда процесуално нарушение при оценката на това доказателствено средство не се оценява от касационния състав като съществено и налагащо отмяна на присъдата. Показанията на този свидетел нямат съществено значение за установяване на авторството и не са били водещ доказателствен източник за въззивния съд. Предвид на горните съображения, Върховният касационен съд стигна до извод, че Варненският апелативен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в дейността по събиране и оценка на доказателствата. Вътрешното му убеждение по фактите, включително относно авторството на деянията, е формирано в съответствие с изискванията по чл.13 чл.14 от НПК и не подлежи на преоценка. Няма основание за отмяна на присъдата, нито за оправдаване на подсъдимия И.. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 14/ 30.11.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановена по внохд № 258/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: