РЕШЕНИЕ № 151 София, 16. април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5341 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 85/13.05.2014 на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 135/2014, с което е отменено решение № 95/12.02.2014 на Ямболския районен съд по гр. д. № 495/2013 г., като са уважени предявените искове за връщане на даденото без основание по чл. 55 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси има ли основание за плащане, ако в платежния документ е посочено такова и плащането е извършено по личната банкова сметка на едноличния търговец по задължение, възникнало във връзка неговата търговска дейност. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че извършилият плащане може да иска връщане на даденото, ако твърди, че то е получено без основание. В тежест на получилия плащането е да докаже основанието, на което го е получил. Когато платецът е посочил в платежния документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че основанието съществува. Длъжникът се освобождава от задължението, когато по нареждане на кредитора плати на трето лице, без значение какви са вътрешните отношения между кредитора и третото лице. Едноличният търговец обаче не е трето лице по отношение на търговската си дейност по занятие. Вземанията, които произтичат от търговската му дейност са негови вземания, а не на търговското предприятие, което, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е обект на правото. Едноличният търговец е титуляр, както на личните си банкови сметки, така и на банковите сметки, които е открил за обслужване дейността на търговското му предприятие и плащането по коя да е от тях е надлежно и погасява както вземанията в личното, така и вземанията в търговското му качество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 28.10.2011 г. ищецът е заплатил по сметка на ответницата сумата 9.010 лева в погашение на негово задължение към [фирма] и на 27.02.2012 г. е заплатил също по сметка на ответницата сумата 6.800 лева в погашение на негово задължение към [фирма]. В отговора на исковата молба не се твърди извършените плащания да имат някакво основание. Едва във въззивната жалба ответницата сочи, че е извършвала търговия под тези фирми без да представя доказателства за това. Правилно въззивният съд е приел, че на 28.10.2011 г. ищецът е заплатил по сметка на ответницата сумата 9.010 лева в погашение на негово задължение към [фирма] и на 27.02.2012 г. е заплатил също по сметка на ответницата сумата 6.800 лева в погашение на негово задължение към [фирма]. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че ответницата дължи да посочи основанията, на които е получила плащанията – основанията са посочени от ищеца в платежните документи. Ищецът не твърди в исковата молба погрешно да е изплатил на ответницата свои задължения към други (различни) лица, за да се налага ищцата да посочва, кой извършва търговия под посочените фирми. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизвдствените правила, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 28.10.2011 г. ищецът е заплатил по сметка на ответницата сумата 9.010 лева в погашение на негово задължение към [фирма] и на 27.02.2012 г. е заплатил също по сметка на ответницата сумата 6.800 лева в погашение на негово задължение към [фирма]. Ответницата се е регистрирала като едноличен търговец и е извършвала търговия под фирмата [фирма], а в последствие и под фирмата [фирма]. С плащането по личната сметка на ответницата ищецът е погасил задълженията си към нея във връзка са търговската й дейност по занятие, както това е удостоверено в платежните документи, поради което получените суми са дължими и не подлежат на връщане. На касаторката Д. Т. И. следва да бъде присъдена сумата 2.731,00 лева разноски по делото, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 85/13.05.2014 на Ямболския окръжен съд по гр. д. № 135/2014. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ** „П.”, [населено място], [община],срещу Д. Т. И. от [населено място], [община], за сумата 15.810,00 лева на основание чл. 55 ЗЗД със законни лихви от 28.12.2012 г. и сумата 941,20 лева законни лихви до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА ** „П.”, [населено място], [община], да заплати на Д. Т. И. от [населено място], [община], сумата 2,731,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.