7 Р Е Ш Е Н И Е № 50151 гр. София, 26 октомври 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Наказателна колегия, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря............Марияна Петрова…………….................и с участието на прокурора Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдия Вълкова н.д. № 585 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от адвокат А. Т. от САК – защитник на осъдения Н. Т. Н. за възобновяване на НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд - Елена. В искането се твърди, че съдебното производство е проведено задочно при липса на доказателства за уведомяване на осъдения за датата на заседанието, респективно не е имал възможност да се защити адекватно, като даване ход на делото в негово отсъствие е нарушило правата му. Посочва се, че осъденият Н. Н. по никакъв начин не е препятствал възможността за неговото уведомяване, както и че неучастието му при разглеждане на делото не се дължи на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на съда. Изтъква се, че след като Районен съд – Елена е постановил осъдителна присъда № 153 от 11.11.2014 г. осъденият Н. Н. е бил лишен от правото да я обжалва, а назначеният му служебен защитник също не е обжалвал присъдата. Отправя се искане за спиране на изпълнението на посочената присъда, постановена по НОХД №121/ 2014 г. по описа на Районен съд – Елена спрямо осъдения Н. Н. до провеждане на съдебното заседание в производството за възобновяване на наказателното дело. Настоява се за отмяна на присъдата и да се признае осъденият Н. Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно се иска възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от Районен съд - Елена, тъй като осъденият желае да участва лично в съдебния процес. В постъпило заявление с вх. №7202 от 05.09.2022 г по описа на ВКС, осъденият Н. Н. изразил позиция, че оттегля искането си за възобновяване, като моли производството по делото за бъде прекратено. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият заявява, че не поддържа така подаденото заявление за оттегляне и моли да се даде ход на делото. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адвокат М. К., преупълномощен от адвокат А. Т.. Счита, че са налице основания за прилагане на чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като осъденият Н. Н. е осъден задочно и същевременно не е било осигурено участието му като подсъдим по НОХД №121/ 2014 г. по описа на Районен съд – Елена. Развива доводи в подкрепа на изложените аргументи в съдържанието на депозираното искане за възобновяване. Моли за възобновяване на производството. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че осъденият е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, знаел е за образуваното досъдебно производство срещу него и въпреки това се е укрил. Счита, че това е причината за неучастието на осъдения в съдебното производство, изтъквайки, че е по негова вина, въпреки положените многократни опити на съдебните органи за редовното му призоваване. Пледира да се остави без уважение искането за възобновяване. Осъденият Н. Н., редовно призован, се явява лично в заседанието пред ВКС. Поддържа казаното от неговия защитник. Излага твърдение, че въпреки съществуването на документ за негови обяснения пред съдия, той никога не е давал такива. Изразява готовност да се подложи на детектор на лъжата, включително и да се направи графическа експертиза в подкрепа на неговите твърдения, че не е бил разпитван пред съдия. Изтъква, че на адреса, който е посочен по делото, не живее никой от години. Твърди, че има адресна регистрация в Германия и не е получавал обвинителен акт. В последната си дума осъденият заявява, че иска да се възобнови делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 153 от 11.11.2014г., постановена по НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд - Елена, Н. Т. Н. е признат за виновен в това, че през периода от края на месец януари до 12.02.2013 г. в [населено място], [община], в имот №50, съставляващ УПИ І-66 в квартал 9 на [населено място], [община], в съучастие като съизвършител с Н. И. Д., осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система „ВиК Й.“ О. – [населено място], като нарушил чл. 7, ал.1, чл. 11, ал.2 и чл. 18, т.2 от Наредба №4 на МРРБ от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 27, ал.1 от Наредба № 4 на МРРБ от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни системи, с което създал условия за непълно отчитане на потребената вода, поради което и на основание чл.234в, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на две хиляди лева. Със същата присъда в тежест на осъдения Н. Н. са възложени направените разноски по делото. Срещу така постановената присъда не са били депозирани в срока за обжалване въззивна жалба и/или въззивен протест, поради което тя е влязла в сила на 27.11.2014 г., аргумент разпоредбата на чл. 412, ал.2, т.3 от НПК. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Наказателното производство, във връзка с което е постановена оспорената присъда, е започнало на 12.02.2013 г. след получено съобщение за извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК от техник във ВиК, който установил неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа в [населено място], [община] (л.6, т.1 от ДП). Видно от приложеното на л.9, т.1 от ДП постановление от 09.07.2013 г. осъденият Н. Т. Н. е бил привлечен като обвиняем по същото наказателно производство (ДП № ЗМ 32/ 2013 г. по описа на РУП- [населено място]), за престъпление по чл.234в, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като му е било разяснено, съответно изрично е било посочено в подписаното от него постановление, че се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си в [населено място], [улица], [община] и да се явява след призоваване пред съответния орган. На осъдения (тогава обвиняем) са били разяснени също последиците от неизпълнение на тези задължения, а именно възможността взетата мярка за неотклонение да се замени с по-тежка по реда на НПК, както и правото му да оспори постановлението пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, в това число и взетата спрямо него мярка за неотклонение, но по делото липсват данни същият да е предприел действия в тази посока. На 19.08.2013 г. осъденият Н. Н., в качеството на обвиняем, бил отведен за разпит пред съдия по реда на чл. 222 от НПК по ДП № ЗМ 32/ 2013 г. по описа на РУП- град Елена, за което бил съставен протокол, подписан лично от него. Видно от съдържанието му на същия са били разяснени неговите процесуални права, регламентирани в разпоредбите на чл.29, чл.47, чл. 53 и чл.55 от НПК във връзка с това, че има правната възможност да отправя искане за отводи на разследващите органи, на прокурора и на съда, както и правото му да има защитник. Обвиняемият Н. Н. е бил запознат и със съдържанието на разпоредбата на чл. 279 от НПК, според която неговите обяснения пред съдия могат да се прочетат и данните от тях да се използват като доказателства в съдебната фаза на наказателния процес (л.10, т.1 от ДП). Обвиняемият Н. Н. заявил пред съдията, че не желае да му бъде назначен защитник, разбирал в какво е обвинен и не се признава за виновен, като отказал да дава обяснения. Заявил също, че желае след приключване на разследването да се запознае с материалите по делото. По своята юридическа същност постановлението за привличане на обвиняем и протоколът за провеждане на разпит пред съдия в хода на досъдебното производство съставляват писмени доказателствени средства по смисъла на чл. 127, ал.1 от НПК. Тези документи имат доказателствено значение, защото чрез тях се доказва извършеното процесуално действие и реда, по който то е извършено. От съдържанието на тези документи се установява, че съответните компетентни органи са предприели всички необходими процесуални мерки за обезпечаване наказателнопроцесуалната дейност, свързана с ефективното упражняване правото на защита на осъдения Н. и че същият е бил надлежно информиран за воденото наказателно преследване срещу него и последиците от неизпълнение на взетата мярка за неотклонение. Установяването на осъдения на адрес в Германия в нарушение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ закономерно е предпоставило приключването на досъдебното производство в негово отсъствие. След приключване на досъдебното разследване в Районен съд - Елена бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД №121/2013 г., задочното производство по което също е законна последица от факта, че осъденият Н. е бил търсен многократно на посочения от него адрес за всяко от проведените съдебни заседания, но видно от приложените съобщения от кметството на [населено място] не е бил открит. Отклоняването на осъдения Н. Н. от адреса, който е посочил във връзка с взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, е станало причина съдът да измени мярката за неотклонение в „задържане под стража“ и да го обяви за общодържавно издирване. Последното също не е било успешно по причина, че осъденият Н. е напуснал пределите на Република България и без да уведоми по надлежния ред съответните органи се установил в Германия (вж. заявленията на осъдения Н. в съдебно заседание пред настоящата инстанция). Поради неоткриването му, съдът му осигурил служебен защитник и отложил разглеждането на делото за 30.09.2014 г. На посочената дата делото било разгледано в отсъствието на подсъдимия, но в присъствието на назначения служебен защитник адвокат М. Б.. Описаното процесуално развитие изключва основателен упрек към съда, че е провел производството в отсъствие на подсъдимия, тъй като същият не е бил намерен на посочения от него адрес, а местоживеенето му в страната не е било установено и след щателно издирване. С оглед на тези обстоятелства Районен съд – Елена правилно и законосъобразно е преценил, че са налице кумулативно предвидените в чл.269, ал.3 от НПК предпоставки за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия Н., който с нарушение на мярката за неотклонение и неуведомяването на съответните органи за новото си местоживеене, ясно и недвусмислено демонстрирал своя отказ от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. От изложеното е видно, че задочно осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, поради което искането му за възобновяване се явява неоснователно. Провеждането на досъдебното производство в присъствието на осъдения и последващото му укриване, представляват пречка за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Съдебната фаза е проведена по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК единствено поради недобросъвестното процесуално поведение на осъдения Н. Н., от което същият не може да черпи права. Неоснователен е доводът на осъдения, че е бил лишен от правото на обжалване на присъдата, тъй като с отразеното в протокола от проведеното публично съдебно заседание на 11.11.2014 г. обявяване на присъдата и разясняване правото на обжалване на страните (вж. л.309 от НОХД №121/2013 г. на РС-Елена) първоинстанционният съд е осигурил процесуалните условия за това. Законът не предвижда възобновяване на наказателното дело поради неупражняване на правото на жалба от страна на служебния защитник. Съгласно разпоредбата на чл. 253, т.2, предл. 2-ро от НПК същият е самостоятелна страна, която притежава свои процесуални права. Едно от тях е правото да обжалва актовете на съда, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия, респективно подсъдимия. Оказването на това юридическо съдействие, изразяващо се с атакуването на конкретния съдебен акт, зависи от вътрешното убеждение на съответния защитник, основано на доказателствата по делото и закона, по аргумент от разпоредбите на чл. 99, ал.1 вр. чл.98, ал.1 от НПК, уреждащи правното положение на защитника в наказателното производство. От значение в случая е, че са били предоставени необходимите процесуални условия за упражняването на това право, като неговото реализиране зависи единствено от субективната преценка на защитника. ВКС не може да разгледа по същество наведения от осъдения Н. Н. за първи път в съдебно заседание пред настоящата инстанция довод за неистинския произход на съдържащо се материализирано писмено волеизявление в протокола за разпит пред съдия по реда на чл. 222 от НПК по ДП № ЗМ 32/ 2013 г. по описа на РУП- [населено място] от дата 19.08.2013 г. В оспорения протокол, обратно на твърденията на осъдения за невярно документирани негови обяснения, е отразено, че същият е отказал да даде обяснения като обвиняем пред съдия. Горното не само не изключва, а потвърждава тезата на представителя на ВКП, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, доколкото документът сочи, че е подписан от него и въпреки това се е отклонил от посочения адрес за призоваване. Освен това по своята юридическа същност доводът за невярно документиране от разследващите органи и/или съдията препраща към друго по вид основание за възобновяване, а именно по чл. 422, ал.1, т.2 от НПК – при извършено престъпление от съдия, прокурор или разследващ орган във връзка с участието им в наказателното производство. Последното обаче има свое специфично правно проявление, което се реализира по диференциран процесуален ред. Съгласно чл. 420, ал.1 от НПК искане за възобновяване поради гореизложеното основание може да направи единствено окръжният прокурор, в чиято компетентност е да извърши преценка дали да образува наказателно производство в хода, на което да се установи дали съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство. Важно е да се подчертае, че неоснователността на искането се обуславя от установеното по делото знание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство предвид присъственото му привличане в качеството на обвиняем и допуснатото впоследствие нарушение на взетата спрямо него на мярка за неотклонение, като ирелевантно се явява обстоятелството дали е дал обяснения в досъдебното производство, включително пред съдия. Неоснователно е искането на защитата за спиране на изпълнението на влязлата в сила в присъда с оглед резултатите от проведената проверка и констатираното недобросъвестно процесуално поведение на осъдения Н. Н., с което той съзнателно сам е възпрепятствал своето лично участие и лична защита в наказателното производство по НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд – Елена . Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Т. Н., подадено чрез неговия защитник А. Т., за възобновяване на производството по НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд – Елена. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Т. Н., подадено чрез защитника А. Т., за спиране изпълнението на наказанието по влязлата в сила Присъда № 153 от 11.11.2014 г., постановена по НОХД № 121/2014 г. по описа на Районен съд – Елена. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: